ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 23 януари 2018 година ( 1 )
Дело C‑635/16 P
Spliethoff’s Bevrachtingskantoor BV
„Обжалване — Жалба за отмяна — Допустимост — Определяне на предмета на жалбата — Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA) — Програма на Съюза за Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) — Уведомяване за решение, с което се отхвърля представено предложение по отправена покана за представяне на предложения в рамките на МСЕ — Ефективна съдебна защита“
I. Въведение
1.
Настоящото дело показва нагледно какви проблеми могат да възникнат за търсещия правна защита от това, че Европейската комисия използва агенция, в настоящия случай Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (Innovation and Networks Executive Agency, наричана по-нататък „INEA“), в рамките на изпълнението на нейните функции.
2.
Това се отнася особено за случаите, в които, както в настоящия случай, комуникацията показва слабости — от страна на INEA и от страна на Комисията спрямо засегнатото лице и също между Комисията и INEA.
3.
Жалбоподателят е подал подробно заявление за предоставяне на помощ от порядъка на 20 милиона евро. Нито Комисията, нито INEA са изпратили на жалбоподателя отделно решението, с което това заявление е било мълчаливо отхвърлено. Това решение на Комисията, в което се съдържа списъкът на избраните предложения, е взето на 31 юли 2015 г. и едва три месеца по-късно е публикувано онлайн.
4.
Вместо това INEA е изпратила на жалбоподателя на 17 юли 2015 г., т.е. две седмици преди датата на решението на Комисията, писмо по електронната поща, с което е уведомила жалбоподателя и е посочила основания за това, че предложението му не е включено в предварителния списък на проектите, за които се предоставя помощ. В съобщението INEA, както Комисията със съжаление признава, е включила заблуждаващо указание за ползване на средства за правна защита, което буди впечатление, че Комисията вече е приела своето решение, срокът за чието обжалване е започнал да тече.
5.
Очевидно това електронно писмо е станало повод за жалбата на жалбоподателя и е създало в него известно объркване, което се изразява в това, че петитумът на жалбата е насочен срещу „решението на Комисията от 17 юли 2015 г.“ — т.е. датата на електронното писмо — и обжалваният акт не е дефиниран еднозначно в жалбата. Комисията е повдигнала възражение за недопустимост на жалбата. Без подробно обсъждане на предмета на жалбата Общият съд с определение от 11 октомври 2016 г. ( 2 ) приема, че жалбата е насочена срещу електронното писмо и уважава възражението на Комисията за недопустимост: Комисията не е извършила оспорваното действие и то има само временен характер.
6.
Това определение на Общия съд се оспорва с настоящата жалба. Тя дава на Съда възможност да подчертае значението на правилното тълкуване на петитума на жалбата за осъществяването на ефективна правна защита. Това важи не на последно място по отношение на обстоятелството, че в конкретния случай правният субект, именно поради показваща слабости комуникация, е бил „насочен по погрешен път“.
7.
В допълнение ще посоча, че жалбоподателят междувременно е подал още една жалба до Общия съд, в която изменя петитума. В нея той предявява искане за отмяна на „Решение за изпълнение […] на Комисията от 31 юли 2015 година за определяне на списъка с предложенията, които […] са избрани“ ( 3 ). И в това производство Комисията е повдигнала възражение за недопустимост, този път на основание, че жалбата не е подадена в срок. Дори и това да не е релевантен елемент за преценката на настоящата жалба, той допълнително подчертава значението на правилното тълкуване на петитума на жалбата за осъществяването на ефективна правна защита. В настоящия случай то би направило излишна една последваща жалба и в крайна сметка би се избегнала необходимостта от проверка на материалната законосъобразност на действията на Комисията по съдебен ред въпреки подадените две жалби.
II. Правна уредба
8.
Регламент (EО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността ( 4 ), поставя правната рамка за създаването и функционирането на изпълнителните агенции. Член 3, параграф 1 от този регламент дава възможност на Комисията да реши да учреди изпълнителна агенция с цел да ѝ бъде предоставено осъществяването на някои задачи по управлението на една или няколко програми на Общността. Съгласно член 4, параграф 2 изпълнителните агенции са юридически лица. В член 6 са разяснени задачите, които Комисията може да възложи на изпълнителните агенции; изключват се такива, за които се изисква дискреционна власт в изпълнението на политическия избор. Подробностите по това възлагане на задачи трябва да бъдат установени в разпореждане за делегиране на правомощия.
9.
Въз основа на Регламент (EО) № 58/2003 INEA е създадена с Решение за изпълнение 2013/801/ЕС на Комисията от 23 декември 2013 г. ( 5 ). Като приемник на Изпълнителната агенция за трансевропейска транспортна мрежа на INEA е възложено в частност управлението на определени части от програмата на Съюза за Механизма за свързване на Европа (наричан по-нататък „МСЕ“).
10.
Програмата на Съюза за МСЕ има за цел да ускори инвестициите в трансевропейските мрежи. Предвидените за това средства в сектор „Транспорт“ възлизат за периода 2014—2020 година на 22 милиарда евро ( 6 ).
11.
Член 18 от Регламент (EС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (EС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (EО) № 680/2007 и (EО) № 67/2010 ( 7 ), предвижда:
„Отпускане на финансова помощ от Съюза
1. След всяка покана за предложения […] Комисията определя съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 25, размера на финансовата помощ, която да бъде отпусната за избраните проекти или за части от тях. […]
2. Комисията информира заинтересованите бенефициери и държави членки за всяка отпусната финансова помощ“.
12.
Член 25, параграф 1 от Регламент (EС) № 1316/2013 предвижда, че Комисията се подпомага от Координационен комитет за МСЕ.
13.
Във връзка с процедурата по разглеждане член 25, параграф 2 от Регламент (EС) № 1316/2013 препраща към член 5 от Регламент (EС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ( 8 ), в който се посочва:
„1. Когато се прилага процедурата по разглеждане, Комитетът приема становището […] си. […]
2. Когато Комитетът даде положително становище, Комисията приема проекта на акта за изпълнение“.
14.
В съображение 11 от Регламент (EС) № 182/2011 се подчертава, че процедурата по разглеждане следва да гарантира, „че актовете за изпълнение няма да могат да бъдат приети от Комисията, ако не съответстват на становището на комитета, освен при много изключителни обстоятелства […]“.
15.
Решение C(2013) 9235 окончателен на Комисията от 23 декември 2013 година за делегиране на правомощия на INEA за изпълнение на задачи във връзка с изпълнението на програми на Съюза в областта на транспортните, енергийните и телекомуникационните инфраструктури и в областта на изследванията и иновациите по транспортни и енергийни теми, включително използване на средства от общия бюджет на Съюза, прецизира съответните задачи на Комисията и на INEA.
16.
Член 5 от решението, озаглавен „Задачи от изключителна компетентност на Комисията“, определя в параграф 2, че INEA по-специално не изпълнява следните задачи:
„[…] приемане на решения за предоставяне на финансова помощ в рамките на Механизма за свързване на Европа, и евентуално изменение на тези решения […]“.
Част Б от приложение I към решението предвижда делегиране на INEA на следните задачи:
„[…]
a)
да извършва действията и да води процедурите по приемането на решенията на Комисията за предоставяне и отпускане на финансова помощ и по сключването на споразумения за финансова помощ и да администрира съответните решения и споразумения:
–
[…]
–
да информира отхвърлените и одобрените кандидати за решенията на Комисията за предоставяне на помощ […]“.
III. Обстоятелства по производството за обжалване
17.
Жалбоподателят, Spliethoff’s Bevrachtingskantoor BV (наричан по-нататък „жалбоподателят“), е дружество със седалище в Нидерландия, което поддържа флот от 50 товарни кораба.
A. Обстоятелства и процедура на подбор
18.
На 11 септември 2014 г. INEA отправя покана за предложения в рамките на МСЕ в областта на транспорта. Един от приоритетите при предложенията е трябвало да бъде подпомагането на екологични мерки в рамките на развитието на „морски магистрали“ (motorways of the Sea) ( 9 ).
19.
На 25 февруари 2015 г. жалбоподателят подава предложение. То се изразява по-специално в оборудване на двадесет и пет от неговите пътуващи по морските магистрали в Северно и Балтийско море кораби със системи за пречистване на отработени газове.
20.
Подборът на предложенията е извършен в рамките на двуетапна процедура, в която първо е проведена външна фаза на подбор от независими експерти, последвана от вътрешна фаза на подбор под ръководството на компетентната генерална дирекция на Комисията. Списъкът на избраните по тази процедура предложения е представен след това на предвидения в член 25 от Регламент № 1316/2013 Координационен комитет за МСЕ, който е дал положително становище.
21.
На 17 юли 2015 г. жалбоподателят получава от INEA писмо по електронната поща (наричано по-нататък „електронното писмо от 17 юли 2015 г.“) със следното съдържание:
„[…] извършена е оценка на допустимите предложения и Комисията е изготвила списък с предложения, допуснати за получаване на финансова помощ от Съюза. На 10 юли 2015 г. Координационният комитет за МСЕ, съставен от представители на държавите членки, е дал положително становище по предварителния списък.
Със съжаление Ви съобщаваме, че в тази процедура Вашето предложение не беше прието по следните причини:
[следва изброяване на причините]
В момента тече процедурата за приемане от Европейската комисия на решение за подбор и отпускане на финансови помощи […]. Ако приемането на това решение доведе до промени по отношение на Вашето предложение, което е малко вероятно, ще Ви уведомим с отделно електронно писмо.
[…]
Всяко направено от Вас искане, всеки отговор от наша страна или от страна на Комисията или всяко подадено от Вас оплакване за лошо администриране не може да има за предмет или последица спирането на определения срок за подаване на жалба за отмяна на решението на Комисията, за което Ви уведомяваме с настоящото писмо, който е двумесечен от получаването на настоящото писмо. [Следва посочване на Общия съд на Европейския съюз като компетентен съд и цитиране на адреса]. […]“.
22.
На 31 юли 2015 г. Комисията приема Решение за изпълнение C(2015) 5274 окончателен за съставяне на списък с предложенията, допуснати за финансиране от ЕС в областта на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) — Транспортен сектор, подадени в рамките на отправените на 11 септември 2014 г. покани за представяне на предложения въз основа на Многогодишната работна програма (наричано по-нататък „решението за изпълнение от 31 юли 2015 г.“). В своя единствен член това решение определя следното:
„Одобряват се посоченият в приложението списък на проектите от общ интерес в областта на [МСЕ], допуснати да получат финансова помощ от ЕС, прогнозните допустими общи разходи за дейностите, процентният дял на финансовата помощ в прогнозните допустими общи разходи и съответните максимални суми на финансовата помощ“.
23.
Проектът на жалбоподателя не е включен в списъка с избраните проекти.
24.
Решението за изпълнение от 31 юли 2015 г. е публикувано на 12 октомври 2015 г. на интернет страницата на генерална дирекция MOVE на Комисията и на 14 октомври 2015 г. на интернет страницата на INEA.
Б. Производство пред Общия съд и обжалваното определение
25.
На 25 септември 2015 г. жалбоподателят подава жалба до Общия съд, с която иска отмяна на „решение на Комисията от 17 юли 2015 г. за отхвърляне на [неговото] предложение“. Тази жалба е вписана в регистъра на Общия съд като дело T‑564/15.
26.
Жалбоподателят излага две основания в жалбата. От една страна, той твърди явна грешка на Комисията в преценката на неговото предложение. От друга страна, Комисията била нарушила принципа на равно третиране, защото е избрала не предложението на жалбоподателя, а други сходни предложения, без видимо основание за това неравно третиране.
27.
На 18 декември 2015 г. с отделна молба Комисията повдига възражение за недопустимост. Молбата е връчена на жалбоподателя на 12 февруари 2016 г.
28.
Комисията основава възражението си за недопустимост на два довода. Първо, спорното електронно писмо от 17 юли 2015 г. е представлявало подготвително действие и по поради това не било обжалваем акт. Второ, жалбата не можела да бъде насочена към нея, тъй като не тя, а INEA е извършила оспорвания акт.
29.
В становището си от 21 март 2016 г. по възражението за недопустимост жалбоподателят сочи, че с електронното писмо от 17 юли 2015 г. е уведомен за окончателното решение на Комисията да отхвърли предложението му или във всички случаи той го е изтълкувал така. Електронното писмо от 17 юли 2015 г. наистина било изпратено от INEA, но в него се съобщавало само за решение на Комисията, което той обжалвал с настоящата жалба. В останалата си част жалбата му трябвало във всички случаи да се разбира в смисъл, че включва и решението за изпълнение от 31 юли 2015 г. Затова жалбоподателят иска възражението за недопустимост на Комисията да се отхвърли.
30.
В постановеното си в рамките на писмено производство определение Общият съд уважава възражението за недопустимост на Комисията и съответно отхвърля жалбата като недопустима (наричано по-нататък „обжалваното определение“) ( 10 ).
31.
В точка 9 от обжалваното определение Общият съд приема искането на жалбоподателя като насочено срещу „електронното писмо от 17 юли 2015 г.“. Като изхожда от това разбиране за жалбата, Общият съд стига до заключението, че жалбата срещу Комисията е недопустима, защото електронното писмо от 17 юли 2015 г. е изпратено не от Комисията, а от INEA. Жалбата е недопустима и затова че не е насочена срещу окончателно решение. Такова е прието едва с решението за изпълнение от 31 юли 2015 г. И накрая, в жалбата не може да се внесе последващо допълнение, така че тя да включва и решението за изпълнение от 31 юли 2015 г.
IV. Производство по обжалване и искания на страните
32.
С жалба от 8 декември 2016 г. жалбоподателят обжалва горепосоченото определение и иска:
–
да се отмени обжалваното определение,
–
да се върне делото на Общия съд,
–
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително и направените в производството пред Общия съд.
33.
С писмена молба от 16 февруари 2017 г. Комисията моли Съда:
–
да отхвърли жалбата и
–
да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
34.
Съдът е разгледал жалбата в писмено производство.
V. Анализ
35.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания. Първо, Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, като е решил, че жалбата е недопустима, защото била насочена към Комисията, която не била извършила обжалвания акт. Второ, Общият съд бил допуснал още една грешка при прилагане на правото, като е решил, че жалбата е недопустима, защото обжалваният акт не бил окончателно решение. Трето, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отказал да тълкува жалбата за отмяна в смисъл, че тя обхваща решението за изпълнение от 31 юли 2015 г.
36.
Предлагам да разгледаме заедно първото и третото основание на жалбата и да установим, че жалбата е била насочена не срещу електронното писмо на INEA, а срещу решението за изпълнение на Комисията от 31 юли 2015 г. На това основание обжалваното определение трябва да се отмени. При това положение второто основание на жалбата става ирелевантно. Първо обаче ще се спра на възраженията на Комисията срещу допустимостта на жалбата.
A. По допустимостта на жалбата
37.
Комисията твърди, че жалбата е недопустима в своята цялост. Като повтаря изложените пред първата инстанция доводи и въвежда нови фактически елементи, с нея се иска нова преценка от Съда.
38.
Тези доводи за мен са неубедителни.
39.
Съгласно постоянната съдебна практика от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда е видно, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане. Жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Общия съд основания и доводи, в това число и такива, които се основават на изрично отхвърлени от този съд фактически обстоятелства, не отговаря на произтичащите от тези разпоредби изисквания за мотивиране ( 11 ).
40.
При положение обаче че жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от страна на Общия съд, разгледаните в първата инстанция правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си пред Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило ( 12 ). Жалбата трябва да постави за разглеждане именно правните съображения на Общия съд по доводите, изтъкнати пред първата инстанция.
41.
В настоящия случай, противно на твърденията на Комисията, не може да се установи, че жалбоподателят изцяло се ограничава до това да повтори изложените вече пред първа инстанция доводи, без да посочва доводи срещу една съществена част от мотивите на обжалваното определение.
42.
Доколкото Комисията твърди, че жалбоподателят сочел нови факти или доводи или по други причини биха могли да съществуват съмнения относно допустимостта на сочените от жалбоподателя факти и обстоятелства, при необходимост аз ще се върна отново на това в рамките на разглеждането на отделните основания на жалбата.
Б. Първо и трето основание на жалбата
43.
В първата част от първото основание на жалбата жалбоподателят посочва основно, че Общият съд неправилно е приел INEA като автор на обжалваното решение. Затова той е приел насочената срещу Комисията жалба като насочена срещу погрешен адресат. Във втората част на това основание от жалбата жалбоподателят сочи, че дори и INEA да се приеме за автор на оспорвания акт, той трябва да се отнесе във всички случаи към Комисията и затова жалбата допустимо е насочена срещу Комисията. В третото основание на жалбата жалбоподателят сочи, че Общият съд неправилно отказва да тълкува жалбата му така, че тя да е насочена (също) срещу решението за изпълнение от 31 юли 2015 г.
44.
Комисията възразява срещу това. Общият съд правилно бил отхвърлил жалбата срещу Комисията като недопустима. Освен това Общият съд правилно бил отхвърлил включването на решението за изпълнение на Комисията от 31 юли 2015 г. в предмета на жалбата. По-нататък Комисията посочва, че аргументацията на жалбоподателя, доколкото се основава на извинима грешка, била нова и по тази причина недопустима. Също така било недопустимо жалбоподателят в рамките на жалбата си да се позовава на обсъждане с Комисията на 20 октомври 2015 г., което не бил споменал пред първата инстанция.
45.
Първото и третото основание на жалбата по същество са насочени срещу това, че от една страна, Общият съд неправилно е приел, че жалбата е срещу INEA, а от друга страна, Общият съд неправилно е приел, че жалбата не е срещу решението за изпълнение от 31 юли 2015 г.
46.
Не виждам елементи, които специално биха могли да обосноват недопустимостта на първото и третото основание на жалбата. В частност, приведените от Комисията доводи за недопустимост не могат да се приемат за основателни. Дали е допустимо жалбоподателят в рамките на жалбата да може да се позове на обсъждане с Комисията или на извинима грешка, не е от значение, тъй като независимо от това трябва да се приемат основанията на жалбата.
47.
От решаващо значение е именно че в своето определение Общият съд не е схванал смисъла на петитума на жалбата. Той неправилно е приел ( 13 ), че обжалваният от жалбоподателя акт е бил електронното писмо от 17 юли 2015 г.
48.
На това основание Общият съд неправилно е приел жалбата за недопустима ( 14 ), защото била насочена срещу Комисията, а не срещу INEA като автор на електронното писмо от 17 юли 2015 г. По тази причина Общият съд също неправилно е приел ( 15 ), че е необходима промяна на предмета на жалбата, за да се включи в него решението за изпълнение от 31 юли 2015 г., което в конкретния случай е недопустимо съгласно член 86 от Процедурния правилник на Общия съд.
49.
Въз основа на собствената му съдебна практика, съгласно която определянето на обжалвания акт като цяло може да произтича имплицитно от посоченото в жалбата и съдържащите се в нея доводи ( 16 ), Общият съд е трябвало да установи, че предмет на жалбата, която е била изрично насочена срещу Комисията, не е електронното писмо от 17 юли 2015 г. само по себе си, а решението на Комисията от 31 юли 2015 г., с което е отхвърлено предложението на жалбоподателя в рамките на процедурата на подбор.
50.
Вярно е, че в жалбата си жалбоподателят невинаги посочва по един и същ начин обжалвания акт. Така той първо определя обжалвания акт като „решението на Комисията от 17 юли 2015 г., с което [неговото] предложение […] е отхвърлено […] („решението“)“. По-нататък в жалбата му се посочва обаче, че на 17 юли 2015 г. Комисията му е изпратила електронно писмо, и жалбоподателят определя това „електронно писмо от 17 юли 2015 г.“ като „решението“. В изложението на основанията си жалбоподателят се позовава и на „решението“ и обжалва неговите мотиви, като се основава на текста на електронното писмо от 17 юли 2015 г. В петитума на жалбата жалбоподателят се позовава само на „решението“, което трябвало да бъде отменено, също и предвид „непосочени или недостатъчни мотиви“.
51.
В отговор на възражението за недопустимост от страна на Комисията обаче жалбоподателят е посочил ясно, че според него електронното писмо от 17 юли 2015 г. на INEA следвало да се тълкува само като съобщение за решение за отхвърляне от страна на Комисията и че неговата жалба изрично не била насочена срещу INEA, а срещу Комисията като автор на решението за отхвърляне.
52.
В този контекст, който се характеризира с това, че действително жалбоподателят по различен начин обозначава обжалвания от него акт, но ясно и разбираемо изразява своето виждане за предмета на жалбата в писмения си отговор на възражението за недопустимост, Общият съд не може да приеме еднозначно, че предмет на жалбата е електронното писмо от 17 юли 2015 г.
53.
Това важи в още по-голяма степен, когато в точки 18 и 23 Общият съд изрично посочва, че според жалбоподателя жалбата му е насочена не срещу акт на INEA, а срещу акт на Комисията, който само е бил съобщен с първия акт. Във връзка с това следва да се посочи още, че в точки 32—36 от обжалваното определение Общият съд изрично изследва и установява, че решението на Комисията, на което се позовава електронното писмо от 17 юли 2015 г., още не е било окончателно. По този начин Общият съд противоречи на поддържаното от него тълкуване на предмета на жалбата.
54.
И накрая, жалбата изрично е насочена срещу Комисията, което съгласно собствените правни изводи на Общия съд ( 17 ) също е последователно дотолкова, доколкото произтича от обстоятелството, че само Комисията, но не INEA е имала правомощия да възложи изпълнението в рамките на процедурата за подбор ( 18 ). В тази връзка Общият съд извършва тълкуване на предмета на жалбата, което според собствените му твърдения по необходимост трябва да доведе до извода, че жалбата не може да има успех.
55.
При правилно тълкуване на петитума на жалбата Общият съд освен това е трябвало да види, че решението за изпълнение от 31 юли 2015 г. е било включено в петитума на жалбата.
56.
Както е видно от посоченото в точка 49 по-горе, жалбата е била насочена към отмяна на решението на Комисията, с което предложението на жалбоподателя е било отхвърлено в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка.
57.
Съгласно членове 18 и 25 от Регламент (EС) № 1316/2013 ( 19 ) след провеждане на предвидената процедура по разглеждане Комисията е приела решението за изпълнение от 31 юли 2015 г., в което се посочват избраните проекти и размерът на отпуснатата финансова помощ. Предложението на жалбоподателя не е сред избраните проекти и по този начин мълчаливо е било отхвърлено.
58.
Обстоятелството, че в тази връзка жалбоподателят се е позовал в своята жалба на решение на Комисията от 17 юли 2015 г. — т.е. датата на електронното писмо — не е вредоносно. То не се противопоставя на разглеждането на решението за изпълнение от 31 юли 2015 г. като част от предмета на жалбата.
59.
В тази връзка следва да се припомни, че към момента, в който жалбоподателят е подал жалбата си до Общия съд, т.е. 25 септември 2015 г., той е разполагал само с електронното писмо от 17 юли 2015 г. Както Общият съд сам признава ( 20 ), съдържанието на това електронно писмо във всички случаи не е било еднозначно. Жалбоподателят е тълкувал това електронно писмо от 17 юли 2015 г. в смисъл, че с него е бил уведомен за отрицателното решение на Комисията.
60.
Към момента на подаване на жалбата обаче Комисията отдавна е приела решението за изпълнение от 31 юли 2015 г.
61.
Противно на приложимите разпоредби обаче, за това решение жалбоподателят не е бил уведомен специално. В това отношение от Решение C(2013) 9235 окончателен на Комисията от 23 декември 2013 г. за делегиране на правомощия на INEA е видно, че разпределението на задачите между Комисията и INEA се състои в това, че Комисията приема същественото решение, а INEA следва да се погрижи за специалното уведомяване на засегнатото от това решение лице ( 21 ).
62.
Освен това е безспорно, че решението от 31 юли 2015 г. е било публикувано на интернет страницата на генерална дирекция MOVE на Комисията едва на 12 октомври 2015 г., а на интернет страницата на INEA — на 14 октомври 2015 г., т.е. няколко седмици след подаване на жалбата.
63.
В тази връзка позоваването на решение на Комисията от 17 юли 2015 г. е само едно напълно обяснимо предвид обстоятелствата по случая погрешно обозначение от страна на жалбоподателя, което не може да обоснове сериозни съмнения по отношение на идентичността на оспорваното от жалбоподателя решение, предмет на жалбата ( 22 ).
64.
Поради това тълкуването на жалбата в смисъл, че тя включва решението за изпълнение от 31 юли 2015 г., не накърнява между другото правото на защита на Комисията. Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че в писмения си отговор на възражението на Комисията относно допустимостта жалбоподателят изрично е посочил, че Общият съд следва да разглежда жалбата му като насочена срещу решението за изпълнение от 31 юли 2015 г.
65.
Накрая, Общият съд е трябвало да установи, че изрично исканото от жалбоподателя тълкуване на предмета на жалбата е било единственото уместно тълкуване.
66.
Както беше посочено в точка 54 по-горе, според собствените констатации на Общия съд жалбата за отмяна на „електронното писмо от 17 юли 2015 г.“ не може да има успех. Освен това поне имплицитно от точка 35 на обжалваното определение е видно, че Общият съд е бил на мнение, че жалбата може да бъде насочена само срещу решението за изпълнение от 31 юли 2015 г. Тук отново се оказва, че Общият съд приема тълкуване на петитума на жалбата, което по негово собствено виждане трябва да доведе до отхвърляне на жалбата като недопустима.
67.
В това отношение е уместно също тълкуване на жалбата в смисъл, че тя обхваща и решението за изпълнение от 31 юли 2015 г., за да се гарантира ефективна съдебна защита ( 23 ).
68.
С оглед на изложените съображения следва да се установи, че тъй като Общият съд е приел жалбата като насочена срещу електронното писмо от 17 юли 2015 г., а не срещу решението за изпълнение от 31 юли 2015 г., той е изопачил петитума на жалбата и неправилно я е отхвърлил като недопустима.
69.
На това основание обжалваното определение трябва да бъде отменено, без да е необходимо разглеждане на втората част от първото основание или на второто основание на жалбата.
VI. Изводи
70.
При тези обстоятелства обжалваното определение трябва да бъде отменено. Тъй като Комисията не се е произнесла по съществото на правния спор, не може да се постанови решение и съгласно член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз делото трябва да се върне на Общия съд за постановяване на решение. Това не засяга решението за съдебните разноски (по аргумент от противното от член 184, параграф 2 от Процедурния правилник).
VII. Заключение
71.
С оглед на горните съображения предлагам на Съда да се произнесе по дело C‑635/16 P по следния начин:
„1)
Отменя определение на Общия съд от 11 октомври 2016 г., Spliethoff’s Bevrachtingskantoor/Комисия (T‑564/15, EU:T:2016:611).
2)
Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане.
3)
Не се произнася по съдебните разноски“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: немски
( 2 ) Определение от 11 октомври 2016 г., Spliethoff’s Bevrachtingskantoor/Комисия (T‑564/15, непубликувано, EU:T:2016:611).
( 3 ) Дело T‑149/16, Spliethoff’s Bevrachtingskantoor/Комисия, ОВ C 211, 2016 г., стр. 56. Към днешна дата Общият съд още не е постановил решение.
( 4 ) ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256.
( 5 ) ОВ L 352, 2013 г., стр. 65.
( 6 ) Решение за изпълнение C(2014) 1921 окончателен на Комисията от 26 март 2014 година за установяване на многогодишната работна програма за 2014 г. за финансова помощ в областта на Механизма за свързване на Европа, сектор „Транспорт“ за периода 2014—2020 година, изменено с решения за изпълнение на Комисията C(2015) 2192 окончателен от 8 април 2015 г., C(2015) 7358 окончателен от 30 октомври 2015 г. и C(2017) 5437 окончателен от 3 август 2017 г.
( 7 ) ОВ L 348, 2013 г., стр. 129.
( 8 ) ОВ L 55, 2011 г., стр. 13.
( 9 ) Вж. точка 3.3.4 от приложение II към Решение за изпълнение C(2014) 1921 окончателен на Комисията.
( 10 ) Определение от 11 октомври 2016 г., Spliethoff’s Bevrachtingskantoor/Комисия (T‑564/15, непубликувано, EU:T:2016:611).
( 11 ) Решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 46 и цитираната съдебна практика).
( 12 ) Решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 47 и цитираната съдебна практика).
( 13 ) Точки 9, 19, 22 и 40 от обжалваното определение.
( 14 ) Точка 24 от обжалваното определение.
( 15 ) Точки 38—40 от обжалваното определение.
( 16 ) Вж. например решение от 13 октомври 2015 г., Комисия/Verile и Gjergji (T‑104/14 P, EU:T:2015:776, т. 108).
( 17 ) Точки 21 и 23 от обжалваното определение.
( 18 ) Вж. точка 15 по-горе. Между другото ще спомена, че отразените в точка 21 от обжалваното определение правомощия на INEA са само частично релевантни за конкретния случай.
( 19 ) Вж. точки 11—14 по-горе.
( 20 ) Точка 32 от обжалваното определение.
( 21 ) Вж. точка 16 по-горе.
( 22 ) Вж. определение от 21 септември 2011 г., PPG и SNF/Европейска агенция по химикали (ECHA) (T‑1/10, EU:T:2011:507, т. 33 и 34), потвърдено с решение от 26 септември 2013 г., Polyelectrolyte Producers Group и SNF/Европейска агенция по химикали (ECHA) (C‑626/11 P, EU:C:2013:595, т. 29).
( 23 ) Вж. също точка 7 по-горе.