14.3.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 98/22
Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de A Coruña (Испания), постъпило на 4 януари 2016 г. — Abanca Corporación Bancaria S.A./María Isabel Vázquez Rosende
(Дело C-1/16)
(2016/C 098/29)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Audiencia Provincial de A Coruña
Страни в главното производство
Жалбоподател: Abanca Corporación Bancaria S.A.
Ответник: María Isabel Vázquez Rosende
Преюдициални въпроси
1)
Могат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 (1) година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че е допустимо реституционните последици от обявяването на неравноправна клауза за долен праг в потребителски договор за недействителна да не настъпват с обратно действие, считано от датата на сключване на договора, а от по-късен момент?
2)
Представлява ли самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво от всички държави членки, критерият за добросъвестност на заинтересованите среди, който е основание за ограничаване на обратното действие на обявяването на неравноправна клауза за недействителна?
3)
При положителен отговор на предходния въпрос, какви обстоятелства трябва да се вземат предвид, за да се прецени добросъвестността на заинтересованите среди?
4)
При всички положения, съответства ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. тълкуване на понятието за добросъвестност на заинтересованите среди, което може да доведе до извод, че е добросъвестно поведението на продавач или доставчик, което е в основата на липсата на прозрачност при сключване на договора, довела до приемане на клаузата за неравноправна?
5)
Съответства ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. тълкуване на понятието за добросъвестност на заинтересованите среди в смисъл, че добросъвестността на продавача или доставчика може да бъде преценявана абстрактно, или напротив — същата трябва да се преценява с оглед на поведението на продавача или доставчика в хипотезата на конкретния договор?
6)
Представлява ли самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво от всички държави членки, критерият за риск от сериозни смущения, който е основание за ограничаването на обратното действие, произтичащо от неравноправния характер на дадена клауза?
7)
При положителен отговор на предходния въпрос, какви критерии трябва да се вземат предвид?
8)
При всички положения, съответства ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година при преценката на риска от сериозни смущения да се взема предвид само рискът за продавача или доставчика или трябва да се отчитат и загубите на потребителите вследствие на невъзстановяване в пълен размер на сумите, платени по силата на клаузата за долен праг?
9)
При предявен от потребител индивидуален иск, съвместимо ли е с членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година преценката за наличието на риск от сериозни смущения на обществения ред в сферата на икономиката да се основава на конкретното отражение на този иск върху икономиката или напротив — преценката трябва да се основава на икономическите последици от евентуалното предявяване на индивидуални искове от голям брой потребители?
(1) ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273; Поправка в ОВ L 293, 2014 г., стр. 59.
Full & Egal Universal Law Academy