18.4.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 136/12
Преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia № 6 de Alicante (Испания), постъпило на 21 януари 2016 г. — Manuel González Poyato и Ana Belén Tovar García/Banco Popular Español S.A.
(Дело C-34/16)
(2016/C 136/17)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado de Primera Instancia № 6 de Alicante
Страни в главното производство
Ищец: Manuel González Poyato и Ana Belén Tovar García
Ответник: Banco Popular Español S.A.
Преюдициални въпроси
1)
При сключен между търговец и потребител договор за кредит, съдържащ предварително формулирана и недоговорена индивидуално клауза за ограничаване на спадането на договорения стандартен лихвен процент (клауза за долен праг) — която е включена в посочения договор по толкова недостатъчно ясен и разбираем за потребителя начин, че съдът я счита за неравноправна — допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори изразът „не са обвързващи“ да се тълкува в смисъл, че обявяването на посочената клауза за неравноправна от страна на съответния съд може да не доведе до възстановяване на потребителя на суми, платените в миналото от него на търговеца в резултат на прилагането на тази клауза?
2)
Ако посоченото по-горе тълкуване се окаже съвместимо с член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, изразът „подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи“, съдържащ се в член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, допуска ли тълкуване като изложеното по-горе във връзка с последиците, които трябва да породи обявяването на клауза като описаната за неравноправна?
3)
Ако посочените по-горе тълкувания се окажат несъвместими с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, противоречи ли на „изискването за добросъвестност“ — винаги и при всякакви положения — включването в сключен между търговец и потребител договор на клаузи, в които се определя основният предмет на договора и които са съставени по недостатъчно ясен и разбираем начин, или нарушаването на принципа на добросъвестност трябва да се преценява с оглед на други обстоятелства? В последната хипотеза, кои обстоятелства трябва да разгледа националната юрисдикция, за да може да приеме, че няма нарушение на принципа на добросъвестност, ако установи наличието на клауза за определяне на основният предмет на договора, която е била съставена по недостатъчно ясен и разбираем начин? По-специално, може ли такова обстоятелство да бъде наличието на национална правна уредба на законово или подзаконово равнище, в която абстрактно се предвижда, че този вид „клаузи за долен праг“ са валидни?
4)
В производство като настоящото, образувано по индивидуален иск за обявяване на нищожността на считана за непрозрачна „клауза за долен праг“, изразът „не са обвързващи за потребителя“, съдържащ се в член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, допуска ли тълкуване, което ограничава възстановяването на платените суми от потребителя на търговеца в резултат на прилагането на посочената клауза, обявена за неравноправна от съда, и което се основава на риска от сериозни смущения на обществения ред в сферата на икономиката, ако постановеното от съда решение няма действие на пресъдено нещо по отношение на други потребители, които са в същото положение?
(1) ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.
Full & Egal Universal Law Academy