12.9.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 335/28
Жалба, подадена на 12 февруари 2016 г. от Kenzo Tsujimoto срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 2 декември 2016 г. по дело T-522/13, Kenzo Tsujimoto/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
(Дело C-86/16 P)
(2016/C 335/37)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Kenzo Tsujimoto (представители: A. Wenninger-Lenz, M. Ring, Rechtsanwältinnen, W. von der Osten-Sacken, Rechtsanwalt)
Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Kenzo
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда да:
—
отмени решението на Общия съд (първи състав) от 2 декември 2015 г. по дело T-522/13,
—
да постанови окончателно решение по спора,
—
да осъди EUIPO и Kenzo S.A. да заплатят съдебните разноски, включително тези в производството пред апелативния състав.
Основания и основни доводи
1.
Нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009
И двете възражения, направени от KENZO S.A., се основават на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (1). И в двата случая апелативният състав е взел предвид доказателства в подкрепа на репутацията на търговската марка, която се твърди с подадената от ответника пред отдела по споровете жалба, и намира, че марката е била реално използвана. Безспорно е, че въпросните документи са представени след изтичането на срока за представяне на доказателства за съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранното право по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 2868/95 (2). Съгласно член 19, параграфи 1 и 2 и член 20 от Регламент № 2868/95 възражение на основание на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 трябва да бъде отхвърлено, ако в определения от Службата срок ответникът не успее да докаже репутацията на марката. Въпреки това Общият съд заключва, че апелативният състав има правото на преценка дали въпросните доказателства следвало да се вземат предвид в подкрепа на твърдението за репутацията, както и че съставът се е възползвал от правото си на преценка и е изложил надлежни мотиви защо е приел доказателствата. Жалбоподателят, от друга страна, счита, че разбирането на Общия съд за съществуването на право на преценка за апелативния състав е неправилно и представлява грешка при прилагане на правото, какво и неправилно прилагане на член 19, параграфи 1 и 2 и член 20, параграф 1 от Регламент № 2868/95.
Жалбоподателят е наясно с твърдението на другите страни в производството, че въпросът дали е допустимо да се вземат предвид документите, представени в подкрепа на реалното използване на марката, а по този начин и на твърдението относно репутацията ѝ, се урежда не от член 20, параграф 1 от Регламент № 2868/95, а съгласно специалната процесуална норма в член 50, параграф 1, изречение трето от Регламент № 2868/95 относно производството пред апелативния състав.
Дори и ако се допусне, че член 50, параграф 1, изречение трето от Регламент № 2868/95 предоставя право на преценка на апелативния състав, жалбоподателят заявява, че апелативният състав го е упражнил неправилно и че Общият съд неправилно е приложил член 76, параграф 2 като е потвърдил съображенията на апелативния състав за наличието на право на преценка въз основа на неразривната връзка между доказване на използването и на репутацията на марката. Всъщност апелативният състав дори не е определил обхвата на правото си на преценка, тъй като не е определил дали в конкретния случай съставът трябва да се ограничи при упражняването му или не. Ако апелативният състав бе упражнил правото си на преценка правилно, той е трябвало да стори това ограничително — в съответствие с решението под делото Rintisch (Case C-120/12 P, Bernhard Rintisch срещу OHIM). С оглед на конкретните обстоятелства единственият начин за правилно упражняване на правото на преценка би било да не се вземат предвид документите, подкрепящи твърдението относно репутацията на марката. Общият съд не е съобразил факта, че апелативният състав е определил неправилно обхвата на своето право на преценка и да го упражни в рамките на този обхват, като по този начин е нарушил член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.
2.
Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009
Жалбоподателят твърди, че Общият съд не е сравнил марки „KENZO“ и „KENZO ESTATE“, взети заедно, и така е нарушил член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Освен това жалбоподателят заявява, че Общият съд е възприел твърдението относно репутацията въз основа на документи, които при правилно прилагане на правото и надлежно упражняване на правото на преценка от стана на апелативния състав не биха били взети предвид. На следващо място, твърди, че Общият съд не е извършил необходимата глобална оценка във връзка с заключението си, че е възможно оспорваната търговска марка да бъде свързвана с по-ранна марка и да се стигне до несправедливо облагодетелстване от репутацията ѝ. На последно място, жалбоподателят счита, че апелативният състав и Общия съд неправилно са заключили, че жалбоподателят не е доказал използване „без основание“по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стp. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).