30.5.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 191/9
Жалба, подадена на 26 февруари 2016 г. от British Airways plc срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 16 декември 2015 г. по дело T-48/11, British Airways plc/Европейска комисия
(Дело C-122/16 P)
(2016/C 191/11)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: British Airways plc (представители: J. Turner QC, R. O'Donoghue, Barristers, A. Lyle-Smythe, Solicitor)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени решението на Общия съд, доколкото с него оспорваното решение на Европейската комисия е отменено само в частта, за която British Airways е поискало отмяна с първоначалната си жалба,
—
да отмени точка 1 от диспозитива на решението на Общия съд,
—
да отмени изцяло оспорваното решение на Европейската комисия и
—
да присъди на British Airways разноските във връзка с настоящото производство по обжалване.
Основания и основни доводи
С настоящата жалба British Airways plc иска частична отмяна на решението на Общия съд, постановено на 16 декември 2015 г. по дело T-48/11, British Airways plc/Европейска комисия. С посоченото решение е отменено Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 г. по дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари, в частта, която се отнася до British Airways.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две основания за отмяна.
1.
По първото основание за отмяна твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приложил забраната за произнасяне ultra petita, макар по свой почин да е констатирал наличието на абсолютни основания за отмяна, които напълно опорочават решението на Европейската комисия. Общият съд не се е произнесъл ultra petita, когато по свой почин е разгледал абсолютно основание за отмяна и с оглед на това е решил висящото пред него дело; следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че е ограничен от забраната за произнасяне ultra petita при определянето на последиците на съдебното решение в неговия диспозитив.
2.
По изложеното при условията на евентуалност второ основание за отмяна твърди, че дори забраната за произнасяне ultra petita да е приложима, Общият съд е трябвало да приеме, че все пак може — и дори е длъжен — да отмени изцяло оспорваното решение, за да придаде действие на изводите си, че оспорваното решение е опорочено поради нарушаване на правни норми от по-висш порядък, а именно принципите на законност и на ефективна съдебна защита съгласно член 47 от Хартата на основните права.
Full & Egal Universal Law Academy