18.7.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 260/17
Преюдициално запитване от Amtsgericht Kehl (Германия), постъпило на 7 април 2016 г. — I
(Дело C-195/16)
(2016/C 260/22)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Amtsgericht Kehl
Страни в главното производство
Наказателно производство срещу: I
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (наричана по-нататък „Трета директива за свидетелствата за управление“) или членове 18, 21, 45, 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която следва да не се признае придобито в друга държава членка разрешение за управление на моторни превозни средства, в частност като се има предвид, че това разрешение е придобито съгласно изискванията на Трета директива за свидетелствата за управление?
2)
Трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Трета директива за свидетелствата за управление или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която следва да не се признае удостоверителен документ, издаден от друга държава членка на притежател на разрешение за управление на моторни превозни средства, придобито в тази държава членка съгласно изискванията на Трета директива за свидетелствата за управление, въпреки че тази държава членка е предвидила, че удостоверителният документ е валиден само за определен срок и само на нейна територия, и въпреки че освен това удостоверителният документ не отговаря на изискванията на Трета директива във връзка с образеца на свидетелство за управление на моторни превозни средства?
3)
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Трета директива за свидетелствата за управление или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която водачът следва да бъде наказан за престъплението управляване на моторно превозно средство без право за управление, макар че в друга държава членка той е придобил разрешение за управление на моторни превозни средства съгласно изискванията на Трета директива, без обаче да може да докаже това с удостоверителен документ, съответстващ на утвърдения с Трета директива образец на свидетелство за управление?
4)
При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Трета директива за свидетелствата за управление или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, доколкото в тази държава окончателното свидетелство за управление се издава на кандидата веднага след успешното полагане на практическия изпит, следва да се накаже за извършено административно нарушение водачът, който в друга държава членка е придобил разрешение за управление на моторни превозни средства съгласно изискванията на Трета директива, но е управлявал моторно превозно средство, без да носи със себе си окончателно свидетелство за управление като доказателство за придобитата правоспособност, тъй като такова свидетелство все още не му е било издадено поради особеностите на процедурата за издаване на окончателното свидетелство за управление в тази държава членка, върху които водачът не може да влияе, а вместо него е носел административно удостоверение, че е изпълнил изискванията за придобиването на разрешение за управление на моторни превозни средства?
(1) ОВ L 403, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 17, стр. 216.