11.7.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 251/13
Жалба, подадена на 26 април 2016 г. от Vedran Vidmar и др. срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 26 февруари 2016 г. по дело T-507/14, Vedran Vidmar и Darko Graf/Европейска комисия
(Дело C-240/16 P)
(2016/C 251/15)
Език на производството: хърватски
Страни
Жалбоподатели: Vedran Vidmar, Saša Čaldarević, Irena Glogovšek, Gordana Grancarić, Martina Grgec, Ines Grubišić, Sunčica Horvat Peris, Zlatko Ilak, Mirjana Jelavić, Romuald Kantoci, Svjetlana Klobučar, Ivan Kobaš, Tihana Kušeta Šerić, Damir Lemaić, Željko Ljubičić, Gordana Mahovac, Martina Majcen, Višnja Merdžo, Tomislav Perić, Darko Radić, Damjan Saridžić (представител: D. Graf, odvjetnik)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите молят Съда:
—
изцяло да отмени решението на Общия съд на ЕС от 26 февруари 2016 г. по дело T-507/14 и да уважи искането, предявено от жалбоподателите в първоинстанционното производство с исковата молба от 1 юли 2014 г., както и да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, направени от всеки от жалбоподателите в това производство,
—
при условията на евентуалност, изцяло да отмени решението на Общия съд на ЕС от 26 февруари 2016 г. по дело T-507/14 и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от всеки от жалбоподателите в това производство.
Основания и основни доводи
Жалбоподателите оспорват следните части от обжалваното решение:
—
точка 40, в която се приема, че активното противоправно поведение на институциите на ЕС е само една от предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ЕС за причинени вреди, доколкото това становище на първоинстанционния съд е в противоречие с член 340, втора алинея от Договора за функционирането на ЕС и практиката на Съда на ЕС (решение на Съда от 19 май 1992 г. по дело Mulder/Съвет и Комисия, C-104/89 и C-37/90),
—
точка 47, в която противно на разпоредбите на член 36 от Акта за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз и приложение VII към него поетите от Хърватия ангажименти спрямо ЕС в хода на преговорите за присъединяването ѝ към ЕС погрешно са наречени „принципи“, доколкото в конкретния случай не става дума за принципи, а за 11 конкретни договорни ангажимента на Хърватия спрямо ЕС, всичките в сила от 9 декември 2011 г.,
—
точки 48—52, доколкото член 36 от Акта за присъединяване и точка 1 от приложение VII към него влизат в сила на 9 декември 2011 г., когато са били в сила и са се прилагали Стратегията на Република Хърватия от 15 декември 2010 г. за реформа на съдебната система за периода 2011—2015 г. и Ревизираният план за действие на правителството на Република Хърватия за реформа на съдебната система от 20 май 2010 г., така че последващата отмяна на тези правни актове от Хърватия, изрично одобрена преди това от Европейската комисия в точка 3 от нейния Общ доклад за мониторинга на Хърватия от 10 октомври 2012 г., с който от Хърватия се изисква да приеме ново законодателство в областта на принудителното изпълнение, е в противоречие с общите принципи за защита на оправданите правни очаквания и правна сигурност, доколкото по отношение на жалбоподателите отмяната на тези правни актове очевидно е имала обратно действие, а след 9 декември 2011 г. Хърватия не е приела нито една нова стратегия за реформа на съдебната система, а само стратегия за развитие на съдебната система за периода 2013—2018 г., така че последната Стратегия за реформа на съдебната система, приета от Република Хърватия, е именно онази, която е била в сила към 9 декември 2011 г. (вж. например решения на Съда от 30 януари 1974 г., Louwage/Комисия, C-148/73, т. 12 и 28, от 17 декември 1998 г., Embassy Limousines & Services/Парламент, T-203/96, т. 74—88 и от 14 май 1975 г., CNTA/Комисия, C-74/74, т. 41—44), като се има предвид, че в точка 53 от решението си първоинстанционният съд постановява, че „не може да се приеме, че хърватските власти […] са били свободни да изменят Стратегията за реформа на съдебната система за 2011—2015 г. и плана за действие от 2010 г. С оглед на разпоредбите на Акта за присъединяване, и конкретно член 36 и приложение VII, хърватските власти са били длъжни да изпълняват не само ангажимент 1, но и всички останали ангажименти по това приложение“, с което той потвърждава основателността на предявеното искане за обезщетение,
—
точки 54—57 и 59—63 във връзка с неизпълнението на задължението на Комисията по член 36 от Акта за присъединяване да осигури изпълнението на ангажимента на Хърватия по точка 3 от приложение VII към Акта за присъединяване, а именно да продължи да работи за повишаването на ефективността на съдебната си система, доколкото от приложенията към исковата молба е видно, че Комисията е включила в мониторинговите си таблици за периода от 1 септември 2012 г. до 28 февруари 2013 г. погрешните данни от министерството на правосъдието на Хърватия за намаляване на броя на нерешените дела и неприключените изпълнителни производства пред хърватските общински и търговски съдилища без никаква експертна и изчислителна проверка, съответно анализ, с което е допуснала груба небрежност при съставянето на тези таблици,
—
точка 68, доколкото с неизпълнението на задължението си по член 36, параграфи 1 и 2 от Акта за присъединяване да осигури изпълнението на ангажимента на Хърватия да въведе длъжността държавен съдебен изпълнител от 1 януари 2012 г. Комисията нарушава и задължението си по член 17 ДЕС да следи за изпълнението на Договора за присъединяването на Хърватия към ЕС като един от основополагащите договори на ЕС,
—
точки 69—82, доколкото след 9 декември 2011 г. не е било необходимо последващо съответно изрично действие от страна на Комисията, за да възникнат у жалбоподателите оправдани правни очаквания, тъй като такива оправдани очаквания вече са възникнали у жалбоподателите още в предходния период.