20.6.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 222/9
Жалба, подадена на 2 май 2016 г. от Ludwig-Bölkow-Systemtechnik GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 19 февруари 2016 г. по дело T-53/14, Ludwig-Bölkow-Systemtechnik/Комисия
(Дело C-250/16 P)
(2016/C 222/11)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Ludwig-Bölkow-Systemtechnik GmbH (представител: M. Núñez Müller, Rechtsanwalt)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска:
—
да се отмени точка 3 от диспозитива на обжалваното решение, доколкото с нея жалбата по дело T-53/14 е отхвърлена в останалата ѝ част, и свързаното с това решение за възлагане на съдебните разноски в точка 4,
—
да измени точка 2 от диспозитива на обжалваното решение, според която дължимите от Ludwig-Bölkow-Systemtechnik GmbH суми на основание на фиксирани обезщетения се намаляват до размер, равен на 10 % от авансовите плащания, които трябва да се възстановят, в смисъл че Ludwig-Bölkow-Systemtechnik GmbH не дължи суми на основание на фиксирани обезщетения,
—
да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски в производството по обжалване, както и — в допълнение към точка 4 от диспозитива на обжалваното решение — разноските в първоинстанционното производство по дело T-53/14.
Основания и основни доводи
С жалбата не се оспорва точка 1 от диспозитива на решението на Общия съд по дело T-53/14, в която Общият съд е констатирал, че второто и третото искане са удовлетворени. Освен това с жалбата не се оспорва точка 2 от диспозитива на решението на Общия съд по дело T-53/14, доколкото според нея дължимите суми на основание на фиксирани обезщетения се намаляват до размер, равен на 10 % от авансовите плащания, които трябва да се възстановят в рамките на проектите HyWays, HyApproval и HarmonHy; по-скоро точка 2 от диспозитива на решението на Общия съд се оспорва, доколкото дължимите суми на основание на фиксирани обезщетения не са намалени до нула, както е поискано в жалбата до Общия съд. Точка 3 от диспозитива на обжалваното решение се оспорва, доколкото с нея Общият съд отхвърля първото и (отчасти) четвъртото искане. Точка 4 от диспозитива на обжалваното решение се оспорва, доколкото ако настоящата жалба бъде уважена, това би трябвало да доведе до друго решение за възлагане на съдебните разноски, и доколкото Общият съд не е осъдил Комисията, противно на искането в жалбата до Общия съд, да заплати разноските по исканията, обявени за удовлетворени.
Според жалбоподателя обжалваното решение нарушава задължението за мотивиране съгласно член 36 и член 53, параграф 1 от Статута на Съда, принципа на добросъвестност, забраната за изопачаване на доказателствените средства, както и приложимото белгийско право.
Обжалваното решение нарушавало задължението за мотивиране, защото Общият съд неправилно и без да посочи мотиви по същество приема, че методът, използван от жалбоподателя за изчисляване на часовата ставка за подлежащите на възстановяване разходи, води до това, че Комисията следва да участва в покриването на общите разходи, които не зависят от проектите.
Освен това обжалваното решение нарушавало общия правен принцип на добросъвестност, тъй като неяснотата на съдържащите се в спорните договори общи условия трябвало да бъде разтълкувана в тежест на Комисията и в полза на жалбоподателя, вместо рискът от приложението да се прехвърля върху жалбоподателя.
Обжалваното решение нарушавало и забраната за изопачаване на доказателствените средства, тъй като оценката на представените от жалбоподателя факти в първоинстанционното производство била явно неточна.
Освен това обжалваното решение нарушавало императивни разпоредби от приложимото белгийско право и принципа за ефективна правна защита, тъй като неправилно приема „недвусмислено“ тълкуване на общите разпоредби и по този начин изключва прилагането на белгийското право.
Накрая, обжалваното решение нарушавало задължението за мотивиране и приложимото право, тъй като във връзка със задължението за плащане на фиксирани обезщетения действително приема, че член II.30 от общите условия нарушава императивни разпоредби от белгийското право, но не постановява неприложимостта на член II.30, а намаление на сумите, запазвайки неговото действие.