19.9.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 343/20
Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 11 май 2016 г. — Associazione Italiana dei Corrieri Aerei Internazionali (AICAI) и др./Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Ministero dello Sviluppo Economico
(Дело C-260/16)
(2016/C 343/31)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio
Страни в главното производство
Жалбоподател: Associazione Italiana dei Corrieri Aerei Internazionali (AICAI), DHL Express (Italy) Srl, Federal Express Europe Inc., United Parcel Service Italia Ups Srl
Ответник: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Ministero dello Sviluppo Economico
Преюдициални въпроси
1)
Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член [2], точки 1 и 1а и член 6 от Директива 97/67/ЕО, изменена и допълнена с Директива 2008/6/ЕО, прилагането на национална разпоредба, по-специално на член 2, букви а) и f) от Законодателен декрет № [261]/1999, както и на член 1, параграф 1, буква g) във връзка с букви r) и i) от „Правилник относно разрешенията за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържащ се в приложение A към Решение AGCOM 129/15/CONS от 23 март 2015 г. и съответната „Наредба за процедурите по издаване на разрешение за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържаща се в Декрет от 29 юли 2015 г. на Ministero dello Sviluppo economico [Министерство на икономическото развитие], доколкото включват в пощенската услуга и автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги?
2)
Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 9, параграф 1 и [член 2], точка 19 от Директива 97/67/ЕО, изменена и допълнена с Директива 2008/6/ЕО, както и принципите на пропорционалност и разумност, прилагането на национална разпоредба, по-специално на член 6, параграф 1 от Законодателен декрет № [261]/1999, както и на член 8 от „Правилник относно разрешенията за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържащ се в приложение A към Решение AGCOM 129/15/CONS от 23 март 2015 г. и съответната „Наредба за процедурите по издаване на разрешение за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържаща се в Декрет от 29 юли 2015 г. на Ministero dello Sviluppo economico, доколкото налагат на доставчиците на автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги да се снабдят с общо разрешение в допълнение към това, което е необходимото за гарантиране на съществените изисквания относно предоставянето на пощенски услуги?
3)
Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 7, параграф 4 и член 9, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО, изменена и допълнена с Директива 2008/6/ЕО, прилагането на национална разпоредба, по-специално на член 6, параграф 1 bis и член 10, параграф 2 от Законодателен декрет № 261/1999, както и на член 11, параграф 1, буква f) и член 15, параграф 2 от „Правилник относно разрешенията за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържащ се в приложение A към Решение AGCOM 129/15/CONS от 23 март 2015 г., и на член 9 от съответната „Наредба за процедурите по издаване на разрешение за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържаща се в Декрет от 29 юли 2015 г. на Ministero dello Sviluppo economico, доколкото налагат на доставчиците на автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги задължението да правят вноски в компенсационния фонд за универсалната услуга?
4)
Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 9, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО, изменена и допълнена с Директива 2008/6/ЕО, прилагането на национална разпоредба, по-специално на членове 6 и 10 от Законодателен декрет № 261/1999, както и на член 11, параграф 1, буква f) и член 15, параграф 2 от „Правилник относно разрешенията за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържащ се в приложение A към Решение AGCOM 129/15/CONS от 23 март 2015 г., и на член 9 от съответната „Наредба за процедурите по издаване на разрешение за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържаща се в Декрет от 29 юли 2015 г. на Ministero dello Sviluppo economico, доколкото не предвиждат преценка за случаите, в които вноската в компенсационния фонд за покриване на разходите за универсална услуга може да се приеме за целесъобразна, и не предвиждат диференцирани условия за прилагане във връзка както със субективното положение на данъчнозадължените лица, така и със състоянието на пазарите?