1.8.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 279/18
Жалба, подадена на 19 май 2016 г. от Кралство Испания срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 3 март 2016 г. по дело T-675/14, Испания/Комисия
(Дело C-279/16 P)
(2016/C 279/25)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Кралство Испания (представител: M. J. García-Valdecasas Dorrego)
Друга страна в производството: Европейска комисия и Република Литва
Искания на жалбоподателя
—
Да се уважи настоящата касационна жалба и да се отмени решението на Общия съд.
—
С ново решение да се отмени Решение за изпълнение 2014/458/ЕС на Комисията от 9 юли 2014 г. (1), за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), що се отнася до разходите, направени от Кралство Испания, в размер от 2 713 208,07 EUR.
Основания и основни доводи
1.
Грешка при прилагане на правото, произтичаща от липса на мотиви на обжалваното решение, доколкото Общият съд е бил длъжен да се произнесе по липсата на мотиви на решението на Комисията, защото това основание е било формулирано достатъчно ясно и точно, за да позволи на Общият съд да заеме позиция.
2.
Грешка при прилагане на правото, свързана с обхвата на задължението за мотивиране, доколкото разсъжденията, на които се основава Общият съд, не са съвместими с изискването за яснота и недвусмисленост, на които трябва да отговарят мотивите на решението на Комисията в изпълнение на изискванията на член 296 ДФЕС. Мотивите на този акт не са нито недвусмислени, нито ясни, което е довело до накърняване на правото на защита на тази държава членка.
3.
Явно изопачаване на фактите, доколкото като е приел в точка 55 от обжалваното решение, че „Кралство Испания не е доказало, че някои стопанства не са имали нито едно от задълженията, във връзка с които са установени неизпълнения“, Общият съд е допуснал такова изопачаване. Всъщност, на първо място, това твърдение е в разрез със системата на условност, тъй като в тази сфера само определени стопанства са рискови, тоест тези, за които се прилагат специфичните изисквания, във връзка с които са установени неизпълнения. На второ място, Кралство Испания е представило на Комисията конкретни данни, доказващи, че определени стопанства не са били носители на специални задължения.
4.
Грешка при тълкуването на член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и във връзка с принципа на пропорционалност що се отнася до прилагането на фиксираната финансова корекция и отхвърлянето на предложената от Кралство Испания корекция.
4.1
Грешка при тълкуването на член 31, параграф 2 от посочения регламент с мотив, че тази разпоредба изисква като ключов елемент да се вземат предвид причинените финансови вреди. След като тези вреди са били точно оценени от Кралство Испания не е било възможно да се прилага фиксирана финансова корекция, която е приложима само когато е невъзможно използване на друг по-подходящ метод.
4.2
Грешка при прилагане на правото що се отнася до съдебния контрол на принципа на пропорционалност, тъй като използваният от Комисията метод е довел до по-висока с 530 % фиксирана финансова корекция от изчислението, направено от Кралство Испания. Това изчисление отчита реални данни за наложени през предходните години санкции, в които са били коригирани неизпълненията, свързани с условността. Сумата, получена в резултат от фиксираната финансова корекция, е изцяло непропорционална и разплащателните агенции не трябва да поемат плащането на надценените корекции.
5
Грешка при тълкуването на член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и във връзка с принципа на пропорционалност, доколкото е прието, че е възможно кумулирането на фиксирана финансова корекция и еднократна финансова корекция за бюджетната линия за 2008 г. Всъщност в съответствие с документ AGRI-2005-64043-ES корекциите не трябва да се прилагат към суми, които вече са били коригирани на същите основания; практиката на Съда допуска кумулиране само когато рискът за фондовете не може да бъде покрит единствено с аналитичните корекции; полученият резултат е непропорционален и необоснован, доколкото ако беше приложена само фиксираната финансова корекция, подлежащата на изваждане сума би била по-малка от тази, получена при събирането на двете финансови корекции.
(1) ОВ L 2015, стр. 62.