29.8.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 314/9
Преюдициално запитване от Handelsgericht Wien (Австрия), постъпило на 20 май 2016 г. — RMF Financial Holdings Sàrl/Heta Asset Resolution AG
(Дело C-282/16)
(2016/C 314/14)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Handelsgericht Wien
Страни в главното производство
Ищец: RMF Financial Holdings Sàrl
Ответник: Heta Asset Resolution AG
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли член 2, параграф 1, точки 2 и 23 от Директива 2014/59/ЕС (1) за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници във връзка с член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕО) № 575/2013 (2) на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, според който „кредитна институция“ представлява предприятие, чийто предмет на дейност е да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя сметка (т.нар. „институция по смисъла на Регламента за капиталовите изисквания“ или „институция по РКИ“), да се тълкуват в смисъл, че в приложното поле на член 1, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС попада и структура за ликвидация (дружество за ликвидация), която вече не притежава лиценз за извършване на банкова дейност, издаден в съответствие с банковото право, или която въз основа на упълномощаване с федерален закон вече може да извършва само дадена (банкова) дейност, насочена единствено към ликвидационното управление на портфейла?
2)
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли, включително като се има предвид член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 3, параграф 2 от Директива 2001/24/ЕО (3) на Европейския парламент и на Съвета относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (в редакцията ѝ след приемането на член 117, точка 1 от Директива 2014/59) да се тълкува в смисъл, че мярка по обезценяване, разпоредена от национален административен орган, поражда (въпреки отрицателния отговор на първия въпрос) неограничено действие без допълнителни формалности по отношение на лица, установени в други държави членки?
3)
При отрицателен отговор на първия въпрос, залегналото в правото на Съюза свободно движение на капитали, предвидено в член 63, параграф 1 ДФЕС, допуска ли национална разпоредба, която разширява приложното поле на Директива 2014/59/ЕС по отношение на структура за ликвидация (дружество за ликвидация), която вече не притежава лиценз за извършване на банкова дейност, издаден в съответствие с банковото право, или която въз основа на упълномощаване с федерален закон вече може да извършва само дадена (банкова) дейност, насочена единствено към ликвидационното управление на портфейла?
4)
При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на принципа на „effet utile“ и на принципа на лоялното сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че мярка по обезценяване, разпоредена от национален административен орган, трябва да бъде призната в друга държава членка и когато съгласно националното право правилата, предвидени от Директива 2014/59/ЕС, се прилагат и по отношение на институция, която към датата на влизане в сила на Директива 2014/59/ЕС на 2 юли 2014 г. все още е била кредитна институция съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 („институция по РКИ“), която обаче е загубила това качество преди изтичането на срока за транспониране на Директива 2014/59/ЕС в националното право на 31 декември 2014 г.?
5)
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли, по-специално като се има предвид член 1, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС, словосъчетанието „обезпечено задължение“ по член 2, параграф 1, точка 67 и по член 44, параграф 2, буква б) от Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници да се тълкува в смисъл, че в обхвата на това словосъчетание попадат и задължения, за чието изпълнение дадено юридическо лице, субект на публичното право (в случая: австрийската федерална провинция Каринтия), е поело гаранция със закон?
6)
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 43, параграф 2, буква б) и член 59, параграф 3, буква б) и параграф 4 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, в резултат на която мярка, съответстваща на инструмента за споделяне на загуби, предвиден в член 43 от Директива 2014/59/ЕС, се прилага в случай, когато вече няма реална вероятност за възстановяване на жизнеспособността на институцията, а и когато значими за системата услуги не се прехвърлят към мостова институция и освен това никакви други активи на институцията вече не се продават, а тази институция служи единствено за управлението на активи, права и задължения с цел организираната, активна и възможно най-добра реализация на тези отделни активи, права и задължения (ликвидационно управление на портфейл)? Би ли следвало в такава хипотеза, в съответствие с изискванията на Директива 2014/59/ЕС, ликвидацията на посочената структура за ликвидация (дружество за ликвидация) да се извърши приоритетно в съответствие с обичайното производство по несъстоятелност?
(1) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, стр. 190)
(2) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, стр. 1)
(3) Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (ОВ L 125, стр. 15)