29.8.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 314/14
Иск, предявен на 8 юли 2016 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия
(Дело C-380/16)
(2016/C 314/20)
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: M. Owsiany-Hornung и M. Wasmeier)
Ответник: Федерална република Германия
Искания на ищеца
Ищецът иска от Съда:
—
да установи с оглед на член 258, първа алинея от Договора за функциониране на Европейския съюз, че като изключила от специалния режим за туристически агенти доставките на пътнически услуги за ползващи се от тях за нуждите на стопанската си дейност данъчнозадължени лица и като допуснала туристическите агенти, доколкото този специален режим е приложим по отношение на тях, да определят фиксирана данъчна основа за някои категории доставки на услуги и за всеки данъчен период, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 73, както и по членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО;
—
да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Ищецът твърди, че предвиденият от Германия режим за установяване на задължения за данъка върху добавената стойност за пътнически услуги не е в съответствие с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1). Членове 306—310 от посочената директива предвиждали специален режим, при който предоставяните от туристическите агенти на клиенти туристически услуги се считат за единна услуга. Германското право недопустимо се отклонявало от този режим.
Първо, било недопустимо да се изключи прилагането на специалния режим по отношение на данъчнозадължени лица, които използват услугите за целите на стопанската си дейност. В решение от 26 септември 2013 г., Комисия/Испания, C-189/11 (2) Съдът е установил, че специалният режим трябва да се прилага не само по отношение на частни крайни потребители, но и по отношение на данъчнозадължени предприемачи. Държавите членки нямали право да ограничават посочения специален режим само до честните крайни потребители.
Второ, предвиденият в германското право метод на установяване на задълженията за ДДС бил несъвместим с Директива 2006/112/ЕО. Съгласно членове 73 и 306—310 от същата директива данъчната основа трябвало да се определя поотделно за всяко пътуване. Германското право обаче допускало фиксирано изчисляване на маржа на печалба за някои „категории услуги“ или за всички пътувания, осъществени през определен период. Отново в споменатото решение Съдът приел, че такова фиксирано определяне не е в съответствие с общата система на ДДС.
(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.
(2) EU:C:2013:587.