14.11.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 419/28
Жалба, подадена на 28 юли 2016 г. от GmbH, по-рано GmbH, срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 12 май 2016 г. по съединени дела Т–322/14 и T-325/14 — /EUIPO — Резон
(Дело C-418/16 P)
(2016/C 419/37)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: GmbH, по-рано GmbH (представител: T. Lührig, Rechtsanwalt)
Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, „Резон“ ООД
Искания на жалбоподателя
—
да бъде отменено решението на осми състав на Общия съд от 12 май 2016 г. по съединени дела T-322/14 и T-325/14, и
—
да бъде осъдена Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Обжалваното решение нарушавало член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (1) във връзка с правило 22, параграф 2 и правило 40, параграф 6 от Регламент № 2868/95 (2), тъй като противно на общопризнатите тълкувателни принципи на юридическата методология това решение тълкувало установеното понятие „доказване на използването“ по член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 по различен начин от този, който следвал от правило 22, параграф 2 и от правило 40, параграф 6 от Регламент № 207/2009. Различното тълкуване на едни и същи термини, използвани в Регламент № 207/2009 и в Регламент № 2868/95, било несъвместимо с принципите на правна сигурност и яснота. Освен това Общият съд погрешно приел, че правило 40, параграф 6 и правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 изключвали възможността за по-късно представяне на доказателства за използването в рамките на процедурата по заличаване, а EUIPO не разполагала с право на преценка в това отношение. Член 57, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не бил приложим, а и EUIPO не се позовавала на него, поради което решението на апелативния състав и решението на Общия съд не можели да се основат на това.
Обжалваното решение нарушавало също така и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, тъй като Общият съд допуснал грешка в правоприлагането, като приел, че е приложим член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, независимо че това прилагане в производството по обявяване на недействителност противоречало на правило 40, параграф 6 и на правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 вследствие на систематичното тълкуване на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95. Освен това не били налице предпоставките по член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, тъй като в хода на цялото производство встъпилата страна не изложила обоснована причина за късното представяне на фактурите, с които разполагала още от самото начало. По този начин Общият съд приложил неправилно член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, тъй като етапът на производството и съпътстващите обстоятелства изключвали възможността да се вземат предвид представените доказателства. Освен това Общият съд подправил определени факти, тъй като изложил погрешно фактическата обстановка, така че, що се отнася до представените фактури пред въззивната инстанция, не ставало въпрос за „допълващи“ или „уточняващи“ доказателствени средства.
Общият съд не разгледал нито фонетичните, нито концептуалните различия при фактически използваните знаци и основал изводите си като цяло не на общото впечатление, а единствено на отделни техни съставни части, поради което приложил погрешно член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.
Общият съд взел предвид очевидно ирелевантни доказателства, независимо че те не били датирани или били представени след относимия срок. По този начин била допусната грешка при прилагане на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 22, параграфи 3 и 4 от Регламент № 2868/95.
Допускайки грешка при прилагането на правото, Общият съд приел, че възражението за наличие на злоупотреба с право не следвало да бъде разглеждано. Общият съд въобще не разгледал възражението за погасяване.
Накрая обжалваното съдебно решение нарушавало член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009, тъй като Общият съд неправилно приел, че като последица апелативният състав следвало да отмени решението на отдела по заличаване единствено за услугите „реклама във връзка с автомобили“, като решението в тази му част следвало да бъде върнато за ново разглеждане на отдела по заличаване, а по отношение на останалата част трябвало окончателно да бъде прието, че са използвани недоказани услуги, като отхвърлянето на част от исканията за заличаване поради недоказване на използването следвало да бъде посочено в диспозитива на съдебното решение, който можел да породи сила на пресъдено нещо.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).
Full & Egal Universal Law Academy