10.10.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 371/7
Жалба, подадена на 2 август 2016 г. от Bank Mellat срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 2 юни 2016 г. по дело T-160/13, Bank Mellat/Съвет
(Дело C-430/16 P)
(2016/C 371/09)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Bank Mellat (представители: S. Zaiwalla P. Reddy, Z. Burbeza, Solicitors, M. Brindle QC, R. Blakeley, J. MacLeod, Barristers)
Други страни в производството:
Съвет на Европейския съюз,
Европейска комисия,
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Искания на жалбоподателя
—
да бъде отменено решението;
—
да бъде отменен член 1, параграф 15 от Регламент № 1263 (1) или в неговата цялост, или в частта му, която се отнася до Банката;
—
да установи, че член 1, параграф 6 от Директива № 635 (2) е неприложим спрямо Банката и
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и съдебните разноски, направени в производството пред Общия съд.
Основания и основни доводи
1.
Въззивникът, Bank Mellat (наричана по-нататък „Банката“), обжалва с въззивна жалба решението на Общия съд (първи състав) от 2 юни 2016 г., дело T-160/13 Bank Mellat/Съвет, EU:T:2016:331 (наричано по-нататък „съдебното решение“). В обобщение Банката твърди, че Общият съд допуснал грешка, тъй като не уважил жалбата на жалбоподателя да отмени или да обяви за неприложими спрямо Банката редица мерки, които налагали „финансово ембарго“ на Банката, а именно:
(1)
Член 1 , параграф 15 от Регламент (EС) на Съвета № 1263/2012.
(2)
Член 1, параграф 6 от Решение № 2012/635/ОВППС.
2.
Банката в частност посочва три основания за обжалване, изведени от допуснати от Общия съд грешки в правоприлагането при преценката по същество на подадената от Банката жалба:
(1)
Общият съд допуснал грешка в правоприлагането при тълкуването и прилагането на изискването за „необходимост“ по член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (първо основание).
(2)
Общият съд допуснал грешка, като приел, че финансовото ембарго било пропорционално, като в резултат на това били допуснати множество други специфични грешки в правоприлагането (второ основание).
(3)
Общият съд допуснал грешка, като приел, че финансовото ембарго било в съответствие с други общи принципи на правото на ЕС (трето основание).
3.
Банката посочва също така две по-широкообхватни основания за обжалване, изведени от допуснатите от Общия съд грешки в правоприлагането при преценката на допустимостта на части от подадената от Банката жалба:
(1)
Общият съд неоснователно разгледал изолирано части от финансовото ембарго и приел подадената от Банката жалба спрямо тях за недопустима (четвърто основание).
(2)
Общият съд погрешно приел по-специално, че на основание на член 275 ДФЕС не бил компетентен да се произнесе по оспорването от страна на Банката на член 1, параграф 6 от Решение № 2012/635/ОВППС (пето основание).
4.
В съответствие с това Банката иска Съдът да отмени съдебното решение и да уважи исканията ѝ.
(1) Регламент (ЕС) № 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕС) № 267/201 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 356, 2012 г., стр. 34).
(2) Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, 2012 г., стр. 58).
Full & Egal Universal Law Academy