31.10.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 402/17
Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Испания), постъпило на 2 август 2016 г. — Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)/José Blanco Marques
(Дело C-431/16)
(2016/C 402/20)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)
Ответник: José Blanco Marques
Преюдициални въпроси
1)
Следва ли разпоредба от вътрешното право като член 6, параграф 4 от Real Decreto 1646/1972 (Кралски декрет 1646/1972) от 23 юни, предвиждаща, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията, която се предоставя на пенсионерите на възраст над 55 години с трайна пълна загуба на работоспособност за упражняване на обичайната им професия, „се спира за времето, през което работникът е нает на работа“, да се счита за правило за ненатрупване по смисъла на членове 12, 46а, 46б и 46в от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (1) и членове 5, 53, 54 и 55 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (2), като се има предвид, че испанският Tribunal Supremo (Върховен съд) е приел, че установената с посочената разпоредба от вътрешното право несъвместимост се прилага не само при наемането на работа, но и при получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст?
2)
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 46а, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 53, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че правилото за ненатрупване на спорното обезщетение с пенсия, получавана от друга държава —членка на Европейския съюз, или от Швейцария, е приложимо само ако съществува разпоредба от националното право с ранг на закон, която изрично предвижда, че социално-осигурителните обезщетения за инвалидност, старост и преживели лица, като разглежданото в настоящия случай, са несъвместими с обезщетенията или доходите, получавани в чужбина? Може ли правилото за ненатрупване да бъде прилагано на основание член 12 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо пенсиите от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, при положение, че липсва изрична правна разпоредба, но националната съдебна практика е възприела тълкуване, според което спорното обезщетение е несъвместимо с пенсия за осигурителен стаж и възраст по испанското вътрешно право?
3)
Ако отговорът на предходния въпрос е, че испанското правило за ненатрупване (при разширеното му със съдебната практика приложно поле) се прилага в разглеждания случай, независимо от липсата на изрична разпоредба относно обезщетенията или приходите, получавани в чужбина, трябва ли да се приеме, че добавката от 20 % — която, както бе посочено, съгласно испанското социално-осигурително законодателство се получава от работниците на възраст над 55 години, на които е призната трайна пълна загуба на работоспособност за упражняване на обичайната им професия — представлява обезщетение от същия вид като пенсията за осигурителен стаж и възраст съгласно швейцарската система за социално осигуряване или трябва да се приеме, че е обезщетение от друг вид? С общностен обхват ли е определението на различните клонове на социалното осигуряване в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) 1408/71 и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 или трябва да се следва определението, дадено в националното законодателство за всяко конкретно обезщетение? Ако определението е с общностен обхват, трябва ли добавката от 20 % върху основния размер на пенсията за пълна трайна загуба на работоспособност, предмет на настоящото производство, да се счита за обезщетение за инвалидност или за обезщетение за безработица, като се има предвид, че тя допълва пенсията за пълна трайна загуба на работоспособност за упражняване на обичайната професия заради трудностите за лицата над 55 години да намерят друга работа, поради което плащането ѝ се спира, ако получателят започне работа?
4)
Ако се приеме, че двете обезщетения са от един и същи вид и като се има предвид, че нито при определянето на размера на испанската пенсия за неработоспособност, нито при определянето на добавката към нея са взети предвид периодите на осигуряване в друга държава, следва ли да се приеме, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност представлява обезщетение, спрямо което са приложими правилата за ненатрупване, доколкото неговият размер следва да се счита за независещ от периодите на осигуряване или на пребиваване по смисъла на член 46в, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 54, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004? Допустимо ли е прилагането на посоченото правило за ненатрупване въпреки че разглежданото обезщетение не е посочено в част Г на приложение IV към Регламент (ЕИО) 1408/71, нито в приложение IХ към Регламент (ЕО) № 883/2004?
5)
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, приложимо ли е правилото, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно което испанското социално-осигурително обезщетение може да бъде намалено „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая — на Швейцария?
6)
Ако бъде прието, че двете обезщетения са различни по вид, и доколкото не се установява Швейцария да прилага каквото и да било правило за ненатрупване на основание член 46в от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 55 от Регламент (ЕО) 883/2004, може ли намаляването на добавката от 20 % към пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност да се приложи изцяло или трябва да се приложи частично или пропорционално и следва ли и в двата случая да се приложи ограничението, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 53, параграф 3, буква г), според което испанското социално-осигурително обезщетение може да бъде намалено само „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая — на Швейцария?
(1) Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26).
(2) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в OB L 33, 2008г., стр. 12).
Full & Egal Universal Law Academy