13.3.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 78/7
Жалба, подадена на 2 септември 2016 година от Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост срещу решение на Общия съд, постановено на 29 юни 2016 година по дело T-567/14, ГРУП/EUIPO — ИЛИЕВ (GROUP COMPANY TOURISM & TRAVEL)
(Дело C-478/16 P)
(2017/C 078/10)
Език на производството: български
Страни
Жалбоподател: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (A. Folliard-Monguiral, Д. Стоянова-Вълчанова, представители)
Други страни в производството:„Груп“ ООД, Коста Илиев
Искания на жалбоподателя
Службата моли Съда на Европейския съюз:
—
да отмени обжалваното решение,
—
да осъди ГРУП ООД, жалбоподател в производството пред Общия съд, за направените от Службата разноски.
Правни основания и главни доводи
Службата изтъква две правни основания, а именно: i) нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (1) във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 (2) и ii) нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент № 2868/95.
Нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95
—
Член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 изрично установява четири кумулативни и независими едно от друго условия, две от които се уреждат от правото на Съюза, а останалите две — от конкретното законодателство, на което възразяващият се позовава. Съдът на Европейския съюз е постановил, че наред с изпълнението на двете условия, уреждани от конкретното законодателство, в тежест на възразяващата страна е да представи и доказателства, установяващи съдържанието на това законодателство. Става въпрос за предварително и самостоятелно условие, чието неизпълнение не може да се санира пред Апелативния състав, ако възразяващият не е представил навременно пред отдела по споровете каквито и да било сведения за това законодателство.
—
За да попадат в обхвата на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, факти и доказателства, представени за пръв път едва пред Апелативния състав, трябва да са допълнителни или допълващи спрямо вече представени факти и документи във връзка със същото условие.
—
Общият съд неправилно е приел, че, по правило, представянето на информация относно националното законодателство е допълващо спрямо доказателства, представени преди това във връзка с което и да е от условията по член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
—
Общият съд неоснователно е пропуснал да провери дали е налице достатъчно тясна или каквато и да било връзка между сведенията за националното право, представени пред Апелативния състав, и доказателствата, които са били навременно представени пред отдела по споровете. Ако липсва такава връзка, доказателството е „ново“, а не „допълнително или допълващо“, както се изисква съгласно член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.
Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент № 2868/95
—
Като заявява, че не са налице формални изисквания във връзка с доказването на посоченото национално законодателство, Общият съд е действал в противоречие с правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент № 2868/95. За да се гарантира правото на защита на ответника в производството inter partes, е необходимо съблюдаването на известен формализъм.
—
С оглед на „паралелност на формата“, изискванията във връзка с доказването на регистрацията на марка (правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95) трябва да се прилагат по аналогия към доказването на разпоредбите от националното законодателство, които придават правно действие на нерегистрирана марка.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
OB 2009, L 78, стр. 1
(2) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността
OB 1995, L 303, стр. 1; Специално българско издание: глава 17, том 1, стр. 189