9.1.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 6/24
Жалба, подадена на 13 септември 2016 г. от Bundesverbandes Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise e.V. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 5 юли 2016 г. по дело T-167/15, Bundesverband Souvenir- Geschenke –Ehrenpreise e.V./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
(Дело C-488/16 P)
(2017/C 006/32)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise e.V. (представител: B. Bittner, Rechtsanwalt)
Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Freistaat Bayern
Искания на жалбоподателя
—
да бъде отменено решението на Общия съд T-167/15 от 5 юли 2016 г.;
—
да бъде обявена за недействителна марка на Съюза № 010144392 „Neuschwanstein“;
—
EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
С обжалваното съдебно решение T-167/15 се нарушавали член 7, параграф, 1, буква в), член 7, параграф 1, буква б) и член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 207/2009 (1) на Съвета поради следните основания:
1.
Постановилият обжалваното решение съд пренебрегнал обстоятелството, че означението „Neuschwanstein“ е указание за географски произход. В точка 27 от обжалваното съдебно решение този съд прави (сама по себе си противоречивата) констатация, че макар и замъкът Neuschwanstein да „може да бъде географски локализиран“, той не е „географско място“, тъй като основната функция на географското място е запазването на културното наследство, а не производството или продажбата на сувенири или услуги. „Основната функция“ на дадено географско място обаче не играела никаква роля по отношение на наличните абсолютни пречки за регистрация на обозначенията за географски произход. Замъкът Neuschwanstein можел еднозначно да бъде локализиран, без да са необходими последващи промени, и противно на приетото от Общия съд се различавал от обикновените музеи, определяни чрез изложените в тях експонати, от експонати, изложени в него, които — за разлика от замъка Neuschwanstein — можели да бъдат премествани.
Според жалбоподателя съответните потребители няма да възприемат аналитична оценка, изложени в обжалваното съдебно решение, на наименование като „нов елемент на лебед“, но щели да свържат приказното име изключително със световноизвестния дворец. Следователно обжалваното съдебно решение противоречало и на констатациите на Съда в решение Chiemsee (2), доколкото съответните потребители щели да възприемат стоките, обозначени със знака „Neuschwanstein“, като ги свързват със замъка Neuschwanstein като световноизвестни туристически център. Несъмнено това място било предназначено да влияе върху предпочитанията на потребителите чрез поражданите с това място положителни представи. Следователно знакът не подлежал на защита като географско указание. Налице бил общ интерес за предпазване на имена на известните забележителности — поне що се отнася до типичните сувенирни стоки, които се разпространявали и били купувани, за да напомнят за съответната забележителност — чрез освобождаването им от монополизиране чрез предоставяната закрила на марките. В обжалваното съдебно решение обаче не бил направен анализ на заявените за регистрация стоки и услуги с оглед на тяхната пригодност като сувенири. Това все пак било необходимо, по-специално, тъй като спорната марка била заявена за регистрация на общи понятия, включващи типичните сувенирни стоки. Обстоятелството, че в конкретния случай жалбоподател била Freistaat Bayern, по никакъв начин не променяло тези принципи, както Съдът подчертава в решение Monaco (3), тъй като към държавите, в качеството им на заявители на марки, се прилагали същите принципи, както и за останалите участници на пазара.
2.
В противоречие с постановеното в досегашната съдебна практика, Общият съд стигал до заключението, що се отнася до основанието за отказ, свързано с липсата на отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента за марката на Европейския съюз, че съответните потребители щели да се досетят, че всички обозначени със знака „Neuschwanstein“ стоки се произвеждали, разпространявали или доставяли под контрола на Freistaat Bayern (така в т.43). Въпреки това купувачите на стоки, предлагани традиционно в близост до дадена забележителност и носещи нейното име, не намирали никаква връзка между тези стоки и собственика на забележителността и не очаквали същите стоки да са произведени или продавани от него. Обозначението „Neuschwanstein“ служело единствено като спомен за тяхното посещение на забележителността и за мястото, в което са били продавани тези стоки. За съответните групи потребители било без значение обстоятелството кой бил производител на стоките.
3.
Следвало да се приеме, че е налице недобросъвестност по член 52, параграф 1, буква б) от страна на заявителя на марката „Neuschwanstein“, тъй като още преди подаването на заявката за регистрация на спорната марка на ЕС на съответните потребители, а очевидно и на жалбоподателя, било известно обстоятелството, че в непосредствена близост до замъка Neuschwanstein били предлагани различни стоки, обозначени с името на тази забележителност.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, стр. 1).
(2) ECLI:EU:C:1999:230.
(3) ECLI:EU:T:2015:16.