20.3.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 86/5
Жалба, подадена на 7 ноември 2016 г. от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 9 септември 2016 г. по дело T-159/15 Puma SE/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
(Дело C-564/16 P)
(2017/C 086/07)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: European Union Intellectual Property Office (представители: D. Hanf и D. Botis)
Друга страна в производството: Puma SE
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени изцяло обжалваното съдебно решение,
—
да осъди Puma SE да понесе направените от Службата съдебни разноски.
Основания и основни доводи
На първо място, Общият съд не взел предвид процесуалното положение на Службата и нейните задължения в състезателни производства пред нея, нарушавайки по този начин член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (1) и принципа на добра администрация, като е постановил, че Puma „надлежно е посочило“ трите предишни решения на Службата, за да изпълни задължението си да докаже репутацията на марките „Puma“ (правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95 (2)). По този начин Общият съд е приел, че това задължение може да бъде изпълнено чрез общо и неспецифично позоваване на документи, подадени в предходни производства по възражение с други страни, в които другата страна в настоящото производство не е участвала.
Тъй като Службата не може да игнорира, а по-скоро трябва да съблюдава правото на другата страна да бъде изслушана (член 75 от Регламент № 207/2009), изводите на Общия съд по необходимост задължават Службата да поеме активна роля в състезателните производства. Това засяга състезателния характер на тези производства, съответстващото задължение за неутралност на Службата, както и доброто администриране на посочените производства.
На второ място, като квалифицира предходните решения на Службата, посочени от Puma като нейната „практика“, Общият съд е схванал погрешно както състезателния характер на производството, така и понятието „репутация“ по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Тази двойна проява на неразбиране води съответно до двойно нарушение на принципа на добра администрация.
От друга страна, в настоящото — състезателно — производство не са изпълнени предпоставките за прилагането на решение Technopol, тъй като тази съдебна практика относно задължението на Службата служебно да събере информация относно релевантните за подлежащия на решаване случай факти се отнася само до ex parte производства. Във всеки случай, предвид пълната липса на специфична практика на Службата във връзка с репутацията на марките „Puma“, не може да съществува задължение за посочване на основанията, поради които направените в предишни решения изводи относно репутацията на марките „Puma“, не са приложени в настоящия случай.
От друга страна, Общият съд не може — без да наруши принципа на състезателното начало в състезателните производства, установен в член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 — да изведе от принципа на добрата администрация допълнителното задължение на апелативния състав да покани по своя инициатива Puma да представи допълнителни доказателства за твърдяната от него репутация на марките „Puma“.
На трето място, изводът на Общия съд относно задължението на Службата по своя инициатива да покани Puma да представи допълнителни доказателства нарушава и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (приложим съгласно правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95), който се прилага изключително относно твърдения на страните, направени по тяхна инициатива.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).
Full & Egal Universal Law Academy