6.2.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 38/20
Жалба, подадена на 20 декември 2016 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-659/16)
(2017/C 038/26)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, E. Paasivirta и Ch. Hermes)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
—
Частично да се отмени решението на Съвета от 10 октомври 2016 г., прието с Бележка по точки I/A, за определяне на позицията на Съюза за 35-ата годишна среща на Комисията за опазване на антарктическите живи морски ресурси (CCAMLR) (Хобарт, Австралия, 17—28 октомври 2016 г.), що се отнася до създаването на три морски защитени зони и на специални зони за научни изследвания (документи 12523/16 и 12445/16),
—
Съветът на Европейския съюз да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Комисията моли Съда да отмени решението на Съвета от 10 октомври 2016 г. в частта, в която Съветът изисква предложенията към Комисията за опазване на антарктическите живи морски ресурси във връзка със създаването на три морски защитени зони в морето Уедел, морето Рос и Източна Антарктида и на система от специални зони за научни изследвания да бъдат представяни или подкрепяни от името на Съюза и държавите членки, а не само от името на Съюза.
Комисията поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, доколкото с него се приема, че компетентността в тази област е споделена и съответно работният документ трябва да се приеме с консенсус и да бъде представен от името на Съюза и на държавите членки, като по този начин се създава пречка за Комисията да представи документа само от името на Съюза, пречка, която съставлява нарушение на изключителната компетентност на Съюза в тази област (и на правомощията на Комисията да представлява Съюза).
Комисията излага две правни основания за отмяната на обжалваното решение.
На първо място, Комисията поддържа, че с приемането на обжалвания акт Съветът е нарушил изключителната компетентност на Съюза в областта на опазването на морските биологични ресурси, установена в член 3, параграф 1, буква г) ДФЕС (първо правно основание). Първо, Комисията смята, че Съветът не е съобразил правния контекст на мярката, до която се отнася обжалваният акт, както в рамките на Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика, така и в рамките на Съюза. Второ, Комисията смята, че Съветът не е съобразил целта и съдържанието на тази мярка.
На второ място, (при условията на евентуалност) Комисията поддържа, че дори ако мярката не следва да се смята за мярка за опазване на морските биологични ресурси по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) ДФЕС, с приемането на обжалвания акт Съветът при всички случаи е нарушил изключителната компетентност на Съюза, тъй като Съюзът разполага с изключителна външна компетентност в тази област, доколкото планираната мярка може да засегне правилата на Съюза или да промени техния обхват по смисъла на член 3, параграф 2 ДФЕС (второ правно основание). Първо, Комисията смята, че Съветът не е съобразил обстоятелството, че планираната мярка може да засегне или да промени обхвата на два регламента от вторичното право (Регламент (ЕО) № 600/2004 и Регламент (ЕО) № 601/2004). Второ, Комисията смята, че Съветът не е взел предвид засягането или промяната на обхвата на рамковата позиция на Съюза от юни 2014 г.