29.2.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 78/34
Жалба, подадена на 18 януари 2016 г. — De Masi/Комисия
(Дело T-11/16)
(2016/C 078/47)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Fabio De Masi (Брюксел, Белгия) (представител: Prof. A. Fischer-Lescano)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска:
—
да се отмени решението на ответника от 9 декември 2015 г. по заявлението за достъп до документи на групата Code of Conduct;
—
да се отмени решението на ответника от 9 ноември 2015 г. относно ограничения достъп до документи на групата Code of Conduct;
—
съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд да се осъди ответника да заплати съдебните разноски и разноските на всички встъпили страни.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания, две от които се отнасят до решението на ответника от 9 декември 2015 г., а другите две — до решението от 9 ноември 2015 г.
—
По решението на ответника от 9 декември 2015 г.
1.
Първо основание: нарушение на член 8, параграф 1 от Регламент (EО) № 1049/2001 (1)
Жалбоподателят твърди, че решението от 9 декември 2015 г. нарушава предвиденото в посочената по-горе разпоредба право на постановяване в разумен срок на решението по второто заявление.
2.
Второ основание: нарушение на член 15, параграф 3 ДФЕС във връзка с член 2, параграф 1 от Регламент (EС) № 1049/2001
Жалбоподателят освен това изтъква, че отказът на пълен достъп до документите, съставени от ответника във връзка със създадената от съвета група „Етичен кодекс“ (облагане на предприятията), нарушава и неговото гарантирано с посочените по-горе разпоредби право да се запознае с тези документи.
—
По решението на ответника от 9 ноември 2015 г.
3.
Трето основание: Нарушение на член 230, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 10, параграф 2 ДЕС във връзка със задължението за предоставяне на информация
Във връзка с това жалбоподателя изтъква, че в качеството си на член на Европейския парламент той разполага с установено в първичното право субективно право на пълен достъп до документи, доколкото те са необходими за упражняването на парламентарен контрол.
4.
Четвърто основание: нарушение на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия.
На последно място жалбоподателят твърди, че решението от 9 ноември 2015 г. нарушава освен това посоченото по-горе междуинституционално рамково споразумение, при прилагането на което трябва да се зачита установеното в член 230 ДФЕС съотношение за възможно най-широк достъп.
(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OB L 145, 31.5.2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
Full & Egal Universal Law Academy