5.9.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 326/29
Иск, предявен на 19 юли 2016 г. — MS/Комисия
(Дело T-17/16)
(2016/C 326/51)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: MS (Castries, Франция) (представители: L. Levi и M. Vandenbussche, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
—
да обяви настоящия иск за допустим и основателен,
вследствие на което:
—
да установи извъндоговорната отговорност на Европейската комисия на основание член 268 и член 340, втора алинея от Договора за функционирането на ЕС;
—
да разпореди представянето на документите, класирани като поверителни от Комисията, които са необходимо доказателство в подкрепа за решението за отстраняването му;
—
да разпореди поправяне на неимуществената вреда, произтичаща от виновното поведение на Комисията, оценена ex aequo et bono на 20 000 евро;
—
да нареди на Комисията да публикува извинително писмо до ищеца и да го върне на работа в Team Europe;
—
да осъди ответника да заплати всички съдебни разноскиe.
Основания и основни доводи
В подкрепа на иска си ищецът излага две основания.
1.
Първото основание е изведено от нередности, допуснати от Комисията, които съставлявали тежки нарушения на правна норма с предмет предоставяне на права на частноправни субекти, ангажиращи извъндоговорната отговорност на Комисията. На първо място, според ищеца, Комисията не го е уведомила надлежно за твърденията и за представените срещу него доказателства и не му е дала възможност да изложи надлежно становището си по отношение на тях преди приемането на решението за отстраняването му, прието в нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на общите принципи на добра администрация, на зачитане на правото на защита и на член 16 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията. На второ място, Комисията не разгледала внимателно и безпристрастно всички относими доказателства по случая преди да вземе решението за отстраняване на ищеца от мрежата Team Europe, в нарушение на принципа на дължимата грижа, прогласен в член 41 от Хартата и на членове 8, 9 и 11 от Кодекса. С това Комисията също е нарушила презумпцията за невиновност на ищеца, прогласена в член 48 от Хартата. На трето място ищецът твърди, че Комисията не мотивирала надлежно своето решение, като в него е направила само общи твърдения, които освен това са и неточни, в нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата и на член 18 от Кодекса. На последно място, решението, прието от Комисията било явно неоснователно и непропорционално с оглед на обстоятелствата по делото.
2.
Второто основание е изведено от действителна и сигурна вреда, за която ищецът твърди, че е претърпял, произтичаща от действията, за които той упреква Комисията, и които според него поставят под съмнение нравствените и професионалните му качества.