14.3.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 98/58
Жалба, подадена на 2 февруари 2016 г. — Sigma Orionis/REA
(Дело T-47/16)
(2016/C 098/74)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Sigma Orionis SA (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats)
Ответник: Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да установи, че:
—
REA не е изпълнила задълженията си по договора за субсидиране H2020, като е спряла всички дължими по него на жалбоподателя плащания въз основа на неправомерно изготвен доклад за разследване от OLAF,
—
при условията на евентуалност, да разпореди назначаване на експерт, който да установи безспорно дължимите на жалбоподателя суми по спорния договор за субсидиране.
С оглед на това да осъди ответника:
—
да заплати дължимите на основание договор за субсидиране H2020 суми, а именно 425 406,25 EUR, ведно със съответните лихви за забава съгласно член 21.11.1, считано от датата на падежа в определения от Европейската централна банка (ЕЦБ) за основните операции по рефинансиране размер, увеличен с 3,5 пункта,
—
да плати обезщетение на жалбоподателя за претърпените от него допълнителни вреди, оценени на настоящия етап на 1 500 000 EUR и подлежащи в хода производството евентуално на увеличаване или намаляване,
—
да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.
1.
Първото основание е че Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA) не можела да вземе решение за пълно спиране на плащанията, дължими на жалбоподателя, като се позове на доклад за разследване, който бил изготвен въз основа на неправомерно събрани доказателства. В това отношение жалбоподателят поддържа, че REA се основала на неправомерно събрани доказателства, поради което както спирането на плащанията, така и прекратяването на договорите за субсидиране било незаконосъобразно.
2.
Второто основание е че било допуснато нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като различните доклади за технически одит неизменно стигали до извода, че жалбоподателят е използвал средствата в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и добро финансово управление. Поради това REA не можела да претендира, че правомерно е констатирала допуснати от жалбоподателя нередности в рамките на други субсидии, за да обоснове както прекратяването на спорните договори за субсидиране, така и спирането на всички плащания по тях. Впрочем участието в споразумения за субсидиране представлявало единствен източник на финансиране за жалбоподателя и липсата на нови европейски проекти неизбежно щяла да доведе до изпадането му в несъстоятелност.
Full & Egal Universal Law Academy