27.6.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 232/26
Жалба, подадена на 22 април 2016 г. — NG/Европейски съвет
(Дело T-193/16)
(2016/C 232/34)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: NG (остров Лесбос, Гърция) (представител: B. Burns, Solicitor)
Ответник: Европейски съвет
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени споразумението между Европейския съвет и Турция от 18 март 2016 г. , озаглавено „Изявление на ЕС и Турция, 18 март 2016 г.“;
—
да разпореди да бъдат заплатени правните разноски на жалбоподателя.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
1.
Първо основание — споразумението между Европейския съвет и Турция от 18 март 2016 г., озаглавено „Изявление на ЕС и Турция, 18 март 2016 г.“, било несъвместимо с основните права на ЕС, и по-специално с членове 1, 18 и 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
2.
Второ основание — Турция не била сигурна трета страна по смисъла на член 36 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242).
3.
Трето основание — Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 2001 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 179) трябвало да бъде приведена в действие.
4.
Четвърто основание — оспорваното споразумение всъщност било обвързващ договор или „акт“ с правни последици за жалбоподателя и несъобразяването му с член 218 ДФЕС и/или член 78, параграф 3 ДФЕС, заедно или поотделно, водело до невалидност на оспорваното споразумение.
5.
Пето основание — нарушена била забраната за колективно експулсиране по смисъла на член 19, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.