27.6.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 232/27
Иск, предявен на/Жалба, подадена на 2 май 2016 г. — Soudal/Комисия
(Дело T-201/16)
(2016/C 232/36)
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподател: Soudal NV (Turnhout, Белгия) (представители: H. Viaene, B. Hoorelbeke, D. Gillet и F. Verhaegen, Rechtsanwälte)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да установи недопустимостта на жалбата за отмяна;
—
да отмени Решение на Европейската комисия от 11 януари 2016 г. относно схемата за държавна помощ под формата на освобождаване от облагане на извънредната печалба SA.37667 (2015/C) (ex 2015/NN), прилагана от Белгия, за което белгийската държава е уведомила жалбоподателя на 23 февруари 2016 г.;
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири снования.
1.
Първо основание: Нарушение на член 1, буква г) от Регламент № 2015/1589 (1), на член 107, параграф 1 ДФЕС и на член 296 ДФЕС, тъй като Комисията неоснователно квалифицирала спорната мярка като схема за помощи.
Комисията нарушила член 1, буква г) от Регламент № 2015/1589 и член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като неоснователно квалифицирала спорната мярка като схема за помощи. Според Комисията спорната помощ не можело да бъде предоставена единствено на основание на член 185, параграф 2, буква б) от Wetboek van de inkomstenbelastingen 1992 (Кодекс за данъците върху доходите от 1992 г.), а били необходими допълнителни мерки за изпълнение с оглед на прилагането на тази разпоредба.
—
Комисията нарушила член 296 ДФЕС, тъй като мотивите ѝ съдържали противоречие. То се основавало на обстоятелството, че Комисията не посочвала защо при проверката на изпълнението на критерия за избирателност тя приела, че обвързващите данъчни становища не следвали пряко от член 185, параграф 2, буква б) от Wetboek van de inkomstenbelastingen 1992 ergäben, докато при проверката на наличието на схема за помощи Комисията приема, че посочената разпоредба не изисквала приемането на допълнителни мерки за изпълнение.
2.
Второ основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и на произтичащото от член 296 ДФЕС задължение за мотивиране, тъй като Комисията не преценила правилно, че е налице предимство и не приложила принципа на частния инвеститор.
—
Комисията не проверила дали спорната мярка за помощ действително водела до предоставяне на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС на предприятието бенефициент. Това изискване обаче било съществена предпоставка за наличието на държавна помощ, тъй като Комисията трябвало да я провери преди да може да установи наличието на държавна помощ, защото в противен случай би нарушила задължението си за мотивиране, следващо от член 296 ДФЕС.
—
При издаването на обвързващите данъчни становища на жалбоподателят белгийската държава действала като икономически оператор при условията на пазарна икономика. В това отношение белгийската държава инвестирала в жалбоподателя определена парична сума под формата на предоставеното данъчно облекчение, която, предвид поставените условия на жалбоподателя, можело да се очаква, че би имало атрактивна доходност от икономическа гледна точка. Тъй като принципът на частния инвеститор не предвиждал изключение, което Комисията да следва да прилага единствено по молба на заинтересованата държава членка, Комисията нарушила член 107, параграф 1 ДФЕС и задължението си за мотивиране, следващо от член 296 ДФЕС, тъй като пропуснала да провери дали било налице съответствие с принципът на частния инвеститор.
3.
Трето основание: нарушение на член 107, параграф ДФЕС и на следващото от член 296 ДФЕС задължението за мотивиране, тъй като Комисията не преценила правилно въпроса за избирателния характер на спорната мярка.
—
Член 185, параграф 2, буква б) от Wetboek van de inkomstenbelastingen 1992 и установеният в него режим на освобождаване от данъчно облагане на извънредната печалба е отворен за всички предприятия, които се намират в сравнима фактическа и правна ситуация и упражняват стопанска дейност, за която се отнася оспорваната мярка. Поради това оспорваната мярка не била ограничена за определени предприятия, които можело да бъдат определени въз основата на специфични признаци и затова тази мярка не била избирателна по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
—
Комисията допуснала явна грешка в преценката, като приела, че освобождаването от данъчно облагане на извънредната печалба не било част от референтната схема. В резултат на определени синергии и икономии от мащаба и при прилагането на принципа за сключването на сделки при пазарни условия освобождаването от данъчно облагане на извънредната печалба било съществена част от мерките, чрез които се определял общия размер на облагаемите доходи и поради това не можело да се разглежда като водещо до избираемост отклонение от референтната схема.
—
Комисията не можела да докаже твърдението, че Belgische Rulingcommissie (Решаващият орган на Службата, издаваща обвързващи данъчни становища) приложила неправилно принципа за сключването на сделки при пазарни условия при прилагането на член 185, параграф 2, буква б) от Wetboek van de inkomstenbelastingen 1992. Изтъкнатите от Комисията доводи не били последователни; въпреки че в това отношение били съобразени важни обстоятелства, те си противоречали или им липсвала необходимата последователност.
4.
Четвърто основание: със задължението за възстановяване се нарушавал принципът на правна сигурност.
(1) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ 2015, L 248, стр. 9).