4.7.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 243/50
Жалба, подадена на 13 май 2016 г. — Янукович/Съвет
(Дело T-245/16)
(2016/C 243/56)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Александър Викторович Янукович (Донецк, Украйна) (представител: T. Beazley, QC)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (OВ 2016 L 60, стp. 76) в частта, в която се отнася до жалбоподателя;
—
да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ 2016 L 60, стp. 1) поради това, че не отменя Регламент № 208/2014, в частта, в която се прилага за жалбоподателя;
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.
1.
В първото основание се твърди, че Съветът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съветът“) няма правно основание, за да приеме спорните мерки. Доводите в подкрепа на това и следващите основания са следните. Спорните мерки не изпълняват условията, необходими на Съвета за да се позове на член 29 ДЕС. Тези мерки са несъвместими с изрично изтъкнатите от Съвета цели в Решение (ОВППС) 2016/318 (утвърждаване на върховенството на закона и спазването на човешките права в Украйна). В действителност, спорните мерки не зачитат върховенството на закона и човешките права, тъй като подкрепят режим, за който няма съмнение, че не спазва човешките права и върховенството на закона. Съветът не може валидно да се позовава на решенията на украинската главна прокуратура и на украинските съдилища, по-специално тъй като те не са нито независими, нито безпристрастни, а се поддават на политическа намеса от настоящия украински режим. Украинските власти са нарушили многократно презумпцията за невиновност, на която жалбоподателят може да се позовава.
2.
Второто основание е изведено от твърдението, че Съветът е злоупотребил с правомощията си. Реалната цел, преследвана от него със спорните мерки, е и винаги е била да се получи благоволението на настоящия украински режим и да се увеличи неговото политическо влияние, което не представлява адекватно упражняване на съответните правомощия.
3.
Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът не е представил адекватни или достатъчни мотиви, а се позовава само на формални и неточни изявления.
4.
Четвъртото основание е изведено от твърдението, че по времето, когато е включен в списъка, жалбоподателят не е отговарял на критериите за това. Материалите, на които се позовава Съветът, не са подкрепени в достатъчна степен с факти за може жалбоподателят да бъде включен в списъка.
5.
Петото основание е изведено от твърдението, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е включил жалбоподателя в спорните мерки. Съветът не е разполагал с конкретни, фактически потвърдени и последователни доказателства, които да обосноват спорните мерки, и не разгледал достатъчно стриктно ограничената информация, с която разполагал.
6.
Шестото основание е изведено от твърдението, че е нарушено правото на жалбоподателя на защита и/или че той е бил лишен от ефективна съдебна защита. Освен другите нарушения, Съветът не се консултирал надлежно с жалбоподателя, преди да го включи в списъка, и не му е била дадена съответната възможност да коригира грешките или да предостави релевантна информация.
7.
Седмото основание е изведено от твърдението, че е нарушено правото на жалбоподателя на собственост по член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС.