22.8.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 305/38
Жалба, подадена на 24 май 2016 г. — Швеция/Европейска Комисия
(Дело T-260/16)
(2016/C 305/53)
Език на производството: шведски
Страни
Жалбоподател: Кралство Швеция (представители: A. Falk, N. Otte Widgren, C. Meyer-Seitz, U. Persson и L. Swedenborg)
Ответник: Европейска Комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
първо, да обяви за недействително Решение за изпълнение 2016/417/ЕС на Комисията от 17 март 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) в частта, в която постановява, че трябва да се извършат фиксирани финансови корекции от 2 %, равняващи се на 8 811 286,44 EUR, представляващи отделени от производството преки помощи, получени от Швеция през референтната 2013 г. по силата на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003, и
—
при условията на евентуалност, да измени обжалваното решение, като намали горепосочената сума до 1 022 259,46 EUR,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че Комисията не се е съобразила с член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, и с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, тъй като в съобщението, което следва да се изпрати до държавата членка съгласно тези разпоредби, не е уточнила нарушението, за което се твърди, че в този смисъл отговаря жалбоподателят, нито посочва коригиращите мерки, които трябва да се вземат с цел в бъдеще да се осигури спазването на приложимите правила на ЕС. Поради това не е възможно позоваване на съобщението като основание за налагането на оспорваната фиксирана финансова корекция на Швеция.
Жалбоподателят заявява, че Комисията е приела оспорваното решение на основание погрешни заключения относно разликите между броя грешки, установени при използването на техника за дистанционно наблюдение, и броя грешки, установени при извършване на традиционни проверки на място. Според жалбоподателя Комисията не е доказала в какво се изразяват твърдените нарушения или как същите биха довели до опасност от причиняване на загуби на ЕФГЗ. Жалбоподателят твърди, че Швеция е селектирала проверките и по същество анализа на риска съгласно член 31 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, и следователно не е изложила ЕФГЗ на твърдените от Комисията рискове. Ето защо, според жалбоподателя, решението на Комисията относно фиксираната корекция от 2 % нарушава член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика и член 52 от Регламент № 130/2013.
В случай че Съдът намери, че анализът на риска не е ефективен по смисъла на член 31, параграф 2 от Регламент № 1122/2009, жалбоподателят твърди при условията на евентуалност, че Комисията не е имала основания да приложи фиксирана корекция от 2 %. Сумата от 8 811 286,44 EUR, с която оспорваното решение намалява финансирането от ЕС, не може да се обоснове нито с интензивността на твърдяното нарушение с оглед на неговия характер и обхват, нито с финансовата загуба, която то би причинило за Съюза. Жалбоподателят заявява, че сумата, съответстваща на риска, който би възникнал от нарушението, може да бъде установена без непропорционално усилие.Ето защо прилагането на въпросната фиксирана корекция от 2 % нарушава член 52 от Регламент № 1306/2013 и Насоките на Комисията за изчисляване на финансовите последици при подготовката на решението за уравняване на сметките на секция „Гарантиране“ на ФЕОГА (Документ № VI/5330/97), както и принципа на пропорционалност. Съгласно твърденията на жалбоподателя размерът на получената в резултат на фиксираната корекция сума трябва да бъде намален.
Full & Egal Universal Law Academy