8.8.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 287/25
Жалба, подадена на 27 май 2016 г. — Tarmac Trading/Комисия
(Дело T-267/16)
(2016/C 287/31)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Tarmac Trading Ltd. (Бирмингам, Обединено кралство) (представители: D. Anderson и P. Halford, Solicitors и K. Beal, QC)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение (EС) 2016/288 на Комисията от 27 март 2015 година относно схема за държавна помощ SA.34775 (13/C) (ex 12/NN), приведена в действие от Обединеното кралство — Данък върху инертните материали, и по-конкретно съображения 625, 626, 629 и 630 и членове 5 и 7 от него, доколкото:
—
обжалваното решение определя като единствени бенефициери на неправомерната помощ дружествата, произвеждали шисти и продукти, съставени основно от шисти, в периода от 1 април 2012 г. до датата на решението (наричани по-нататък „производителите на шисти“); и
—
обжалваното решение определя размера на помощта, подлежаща на възстановяване единствено от страна на производителите на шисти, изисква те да възстановят пълния размер на данъка върху инертните материали (наричан по-нататък „ДИМ“), към който е било приложено неправомерното освобождаване, и не изисква от правителството на Обединеното кралство да намали размера на подлежащата на възстановяване сума с размера на прехвърленото предимство в резултат на освобождаването от производителите на шисти на техните клиенти; и
—
да осъди Комисията да заплати разноските, понесени от жалбоподателя в настоящото производство.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.
1.
Като първо основание се твърди неправилно прилагане на правото и/или допусната явна грешка в преценката при определяне на това кои са бенефициерите и при определяне на размера на помощта, която подлежи на възстановяване.
Според жалбоподателя, доколкото обжалваното решение посочва производителите на шисти като единствени бенефициери на неправомерната помощ и не изисква от Обединеното кралство да намали размера на сумата, подлежаща на възстановяване, с размера на прехвърленото предимство в резултат на освобождаването от производителите на шисти на техните клиенти, Комисията е приложила неправилно правото и/или е допуснала явна грешка в преценката.
—
Жалбоподателят посочва решение от 22 януари 2013 г., Salzgitter/Комисия, T-308/00 RENV, Сб., ECLI:EU:T:2013:30, съгласно което възстановяването трябва да се ограничи до финансовите ползи, действително произтичащи от предоставянето на помощта на бенефициера, и би трябвало да е пропорционално на тях. Освен това, според жалбоподателя, в решения от 5 февруари 2015 г., Aer Lingus/Комисия, T-473/12, Сб. (откъси), ECLI:EU:T:2015:78 и от 5 февруари 2015 г., Ryanair/Комисия, T-500/12, ECLI:EU:T:2015:73, се установява, че в случай на помощ, изразяваща се в намаляването на косвен данък върху потреблението на конкретна стока или услуга, и предназначена да бъде прехвърлена от предприятието върху клиентите му, и при която икономическото предимство, произтичащо от прилагането на намалението, също е можело да бъде прехвърлено на клиентите, сумата, подлежаща на възстановяване, е единствено действително полученото и запазено от предприятието предимство.
—
На следващо място жалбоподателят изтъква, че ДИМ е косвен данък върху потреблението на инертни материали, който е предназначен (от правителството на Обединеното кралство) да бъде прехвърлен от предприятията, извършващи добив и експлоатация на инертните материали със стопанска цел, към техните клиенти. Следователно според жалбоподателя икономическото предимство, възникващо от данъчното освобождаване за шисти, би могло — и в действителност е — прехвърлено от производителите на шисти (включително от жалбоподателя) посредством по-ниски продажни цени.
—
Жалбоподателят изтъква също, че поради същата причина възстановяването на цялата сума на неплатения ДИМ не би могло да възстанови предишното статукво и би довело до допълнително нарушаване на конкуренцията, тъй като би могло да се стигне до възстановяване от производителите на шисти (включително от жалбоподателя) на по-голяма сума, отколкото предимството, от което те действително са се възползвали.
—
В съответствие с това, според жалбоподателя, единствената помощ, подлежаща на възстановяване от страна на производителите на шисти, е действително полученото и запазено от тях предимство, съгласно решения от 5 февруари 2015 г., Aer Lingus/Комисия, T-473/12, Сб. (откъси), ECLI:EU:T:2015:78 и от 5 февруари 2015 г., Ryanair/Комисия, T-500/12, ECLI:EU:T:2015:73.
—
На последно място, жалбоподателят заявява, че доколкото обжалваното решение изисква възстановяване от страна на производителите на шисти на целия размер на ДИМ, от който са били освободени по силата на данъчното освобождаване за шисти, без да предвижда намаляване на този размер с оглед на предимството, прехвърлено върху техните клиенти, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и неправилно е приложила член 108 от ДФЕС и/или член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 oт Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), и/или е допуснала явна грешка при преценката.
2.
Второто основание е изведено от твърдението за нарушаване на принципа на ЕС на пропорционалност
Жалбоподателят твърди, че в нарушение на член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 възстановяването на целия размер на неплатения ДИМ от жалбоподателя във връзка с добитите от него шисти би било непропорционално на финансовото предимство, получено от него като бенефициер на помощта. Жалбоподателят е прехвърлил изцяло предимството, произтичащо от освобождаването от ДИМ, към клиентите си и практически би му било невъзможно да събере от тях неплатения ДИМ с обратно действие.