10.10.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 371/13
Жалба, подадена на 31 юли 2016 г. — Makhlouf/Съвет
(Дело T-410/16)
(2016/C 371/15)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Rami Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, адвокат)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да обяви жалбата му за допустима и основателна,
—
съответно да отмени Решение (ОВППС) 2016/850 от 27 май 2016 г., както и последващите актове за изпълнението му в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,
—
да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
1.
Първото основание е изведено от нарушаване на правото на защита и на правото на ефективни правни средства за защита, предвидени в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), в член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), както и в членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
2.
Второто основание е изведено от нарушаване на задължението за мотивиране, доколкото изложените от Съвета мотиви не отговарят на задължението, наложено на институциите на Европейския съюз с член 6 от ЕКПЧ, с член 296 ДФЕС, както и с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
3.
Третото основание е изведено от явна грешка в преценката, която Съветът е допуснал по отношение на участието на жалбоподателя във финансирането на сирийския режим.
4.
Четвъртото основание е изведено от факта, че оспорваните мерки ограничават необосновано и непропорционално основните права на жалбоподателя и по-специално правото му на собственост, предвидено в член 1 от първия допълнителен протокол към ЕКПЧ и в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на зачитане на доброто му име, предвидено в член 8 и член 10, параграф 2 от ЕКПЧ, принципа на презумпцията за невиновност, предвиден в член 6 от ЕКПЧ и член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, свободата да изразява мнение, предвидена в член 10 от ЕКПЧ, както и правото му на свободно движение, предвидено в член 2, параграф 2 от Протокол № 4 от ЕКПЧ.
5.
Петото основание е изведено от нарушаване на Насоките на Съвета от 2 декември 2005 г. относно прилагането и оценяването на ограничителните мерки (санкции) в рамките на общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз (документ 15114/05 на Съвета от 2 декември 2005 г.).
Full & Egal Universal Law Academy