26.9.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 350/23
Жалба, подадена на 29 юли 2016 г. — SJM Coordination Center/Комисия
(Дело T-420/16)
(2016/C 350/29)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: St. Jude Medical Coordination Center (SJM Coordination Center) (Zaventem, Белгия) (представители: F. Louis и J. Ylinen, lawyers)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решение на Комисията от 11 януари 2016 г. относно схема за помощ чрез освобождаване на свръхпечалбата SA.37667 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Кралство Белгия,
—
при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение в частта, в която включва жалбоподателя в кръга на бенефициерите на твърдяната схема за помощ,
—
при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение в частта, в която разпорежда възстановяване на каквато и да е сума от твърдяната помощ от страна на жалбоподателя,
—
да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага десет основания.
1.
С първото основание се твърди липса на компетентност.
Жалбоподателят твърди, че Комисията няма компетентност да издаде обжалваното решение и че обжалваното решение нарушава принципа на предоставената компетентност, ограничаващ компетентността на Съюз.
2.
С второто основание се твърди нарушение на правото на изслушване.
Жалбоподателят заявява, че противоречивите становища на Комисията в решението ѝ за откриване на процедурата и в обжалваното решение нарушават правото на жалбоподателя да бъде изслушан.
3.
С третото основание се твърди погрешна квалификация като схема за помощ.
Жалбоподателят заявява, че в обжалваното решение Комисията неправилно е заключила, че е налице схема, че действията на Комисията нарушават задължението ѝ да разгледа фактите, предмет на разследването, задълбочено, внимателно и безпристрастно.
4.
С четвъртото основание се твърди непълнота на мотивите.
Жалбоподателят заявява, че Комисията не е мотивирала надлежно обжалваното решение.
5.
С петото основание се твърди погрешно установена избирателност по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
Жалбоподателят заявява, че обжалваното решение е неправилно с оглед и на трите стъпки за установяване на избирателност на редица основания: i) член 185, параграф 2, буква b) от Белгийския кодекс за данъците върху доходите („Code des impôts sur les revenus 1992“ или наричан за краткост „CIR“) и правилото за освобождаване на свръхпечалбата не могат да бъдат изключени от референтната система; ii) полученото от жалбоподателя данъчно постановление не се отклонява нито от a) принципа на сделката между несвързани лица, нито б) от Белгийската система на корпоративно данъчно облагане; и iii) твърдяната дерогация би била оправдана с оглед на необходимостта да се избегне двойно данъчно облагане.
6.
С шестото основание се твърди липса на предимство.
Жалбоподателят заявява, че обжалваното решение не изследва наличието на предимство. Според жалбоподателя не му е предоставено предимство и всякакви получени от него ползи са съвместими с принципа на сделката между несвързани лица, както е закрепен в член 9 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР, въведен в Белгийското право с член 185, параграф 2 от CIR.
7.
Със седмото основание се твърди нарушение на принципа на равно третиране.
Жалбоподателят заявява, че обжалваното решение нарушава принципа на равно третиране i) като постановява, че принципът на сделката между несвързани лица позволява на данъчните администрации да увеличат данъчната основа на многонационални предприятия (наричани за краткост „MNE“) и същевременно изисквайки съществуването на конкретен риск от двойно данъчно облагане, за да са допустими корекции в посока намаляване и ii) ограничавайки анализа относно съществуването на предимство на нивото на Белгийското MNE предприятие.
8.
С осмото основание се твърди нарушение на принципите на правна сигурност и на законност.
Обжалваното решение нарушавало принципа на правна сигурност понеже i) било постановено в противоречие със съдебната практика и предходна практика на самата Комисия и ii) липсвало определяне на твърдяното предимство.
9.
С деветото основание се твърди, че възстановяването ще доведе до двойно данъчно облагане.
Жалбоподателят заявява, че обжалваното решение неправилно постановява, че няма опасения от двойно данъчно облагане, които биха се засилили, ако на жалбоподателя се разпореди да заплати суми в процеса по възстановяване. Поради тази причина, според жалбоподателя обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която разпорежда Белгия да възстанови каквато и да е сума от жалбоподателя.
10.
С десетото основание се твърди, че възстановяването не може да бъде предмет на правото на преценка на Комисията.
Жалбоподателят заявява, че обжалваното решение изглежда предоставя на Комисията правото на преценка дали да отхвърли корекции на облагаемата основа за данъчнозадълженото лице въз основа на действителни фактически обстоятелства, съществуващи към момента на издаване на данъчното постановление.