31.10.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 402/51
Жалба, подадена на 2 септември 2016 г. — Przedsiębiorstwo Energetyki Cieplnej/ECHA
(Дело T-625/16)
(2016/C 402/61)
Език на производството: полски
Страни
Жалбоподател: Przedsiębiorstwo Energetyki Cieplnej sp. z o.o. (Grajewo, Полша) (представител: T. Dobrzyński, radca prawny)
Ответник: Европейска агенция по химикалите
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да установи невалидността на Решение № SME (2016) 2851 на ECHA от 23 юни 2016 г., с което се установява, че той не отговаря на условията за ползване на по-ниската такса, предвидена за средните предприятия, и му се налага административна такса,
—
да установи невалидността на фактура № 10058238, издадена от ECHA на 23 юни 2016 г. за разликата между внесената от жалбоподателя такса и таксата за големи предприятия, определена във връзка с решение № SME (2016) 2851 на ECHA,
—
да установи невалидността на фактура № 10058239 на ECHA от 23 юни 2016 г., установяваща размера на административната такса, определена във връзка с решение № SME (2016) 2851 на ECHA,
—
да установи невалидността на решение № 14/2015 на управителния съвет на ECHA от 4 юни 2015 г. (MB/43/2014) ME (2016) 2851,
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
1.
Първото основание е изведено от нарушение на принципа на предоставена компетентност
—
Размерът на административната такса, предвиден в Решение MB/43/2014 на управителния съвет на ECHA, което е основание за постановяване на обжалваното решение и за издаване на обжалваните фактури, е несъразмерно висок спрямо функциите, които следва да изпълнява административната такса и по този начин я уподобява на наказание. С това се нарушава принципът на предоставена компетентност, установен в член 5 ДЕС, разгледан във връзка с текста на съображение 11 от Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията.
2.
Второто основание е изведено от нарушение на принципа на правна сигурност и на правото на добра администрация
—
Жалбоподателят основава декларацията си относно размера на предприятието на информация, включително от ECHA и отделни страни. Размерът на предприятието е следвало да се определи в съответствие със Закона от 2 юли 2004 г. относно свободата на стопанската инициатива. Посоченият закон не определя предприятието от гледна точка на дяловата му структура. ECHA предоставила недостатъчна информация относно правилата за регистрация, а впоследствие е наложила таксите без възможност за отстраняване на грешката.
3.
Третото основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност
—
В съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията административните такси трябва да са съответно адаптирани към действителните разходи за контрол от страна на ECHA. Трябва да се приеме за недопустима практиката на ECHA, свързана с възлагането на предприятията, които са подали неточни декларации относно размера, на разходите за контрол на всички предприятия
4.
Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципа на равенство
—
С налагането на административни такси и определянето им по размер в зависимост от размера на предприятието ECHA е нарушила принципа на равенство. Нарушение на принципа на равенство е налагането на една и съща административна такса на предприятия, квалифицирани като големи единствено поради капиталовото участие на публични институции, и на предприятия, които следва да бъдат квалифицирани като големи единствено с оглед на годишния оборот или броя на заетите лица.
5.
Петото основание е изведено от невалидността на фактурите, издадени на основание на обжалваното решение
—
Невалидността на фактурите като основание за изискване на плащане от страна на ECHA следва да бъде последица от невалидността на Решение № SME (2016) 2851 на ECHA. Наложените такси не се дължат и поради това, че в момента на постановяване на Решение № SME (2016) 2851 от ECHA и на издаването на фактурите жалбоподателят не е бил задължен да се регистрира в системата REACH.