EUR-Lex -  62016TN0626 - BG

17.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 383/26

Жалба, подадена на 2 септември 2016 г. — Troszczynski/Парламент

(Дело T-626/16)

(2016/C 383/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Mylène Troszczynski (Ноайон, Франция) (представител: M. Ceccaldi, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на генералния секретар на Европейския парламент от 23 юни 2016 г., прието съгласно членове 33, 43, 62, 67 и 68 от измененото Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и 9 юли 2008 г. за „установяване на мерки за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент“, с което е установено вземане в размер на 56 554,00 EUR към жалбоподателя поради неправомерно изплатени суми в рамките на дейността на парламентарните сътрудници, като се посочват мотиви за възстановяването им съгласно член 68 от мерките за прилагане [на Устава на членовете на Европейския парламент] и съгласно членове 78, 79 и 80 от Финансовия регламент;

—

да се отмени дебитно известие № 2016-888 без посочена дата, с което жалбоподателят се уведомява, че е установено вземане към него вследствие на решението на генералния секретар от 23 юни 2016 г., събиране на неоснователно изплатените суми за парламентарни сътрудници, прилагане на член 68 от мерките за прилагане и на членове 78, 79 и 80 от Финансовия регламент;

—

да се осъди Европейският парламент да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство;

—

да се осъди Европейският парламент за заплати на г-жа Mylène Troszczynski сумата 50 000,00 EUR с оглед на възстановяването на подлежащи на възстановяване разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

Първото основание е наличието на пороци, които засягат процесуалната законосъобразност на оспорваните актове. Това основание се разделя на три части.

—

Първата част обхваща твърдението, че за оспорваните актове е компетентно по същество Бюрото на Европейския парламент, а не генералният секретар, тъй като става въпрос за решения с имуществени последици, които засягат политически партии и следователно членовете на Европейския парламент.

—

Втората част обхваща твърдението, че Бюрото на Европейския парламент не разполага с компетентност по отношение на собствената си компетентност и поради това не може да изменя естеството и обхвата ѝ. Генералният секретар обаче не посочил като обосновка, че председателят на Бюрото на Европейския парламент правомерно му е прехвърлил правомощия, предоставяйки му правото да приеме, подпише и връчи оспорваните актове във връзка с уреждането на финансови въпроси, които засягат членовете на Европейския парламент.

—

Третата част обхваща твърдението, че авторът на оспорваните актове не е изпълнил изискването за мотивиране. Така, изложените мотиви не се покриват с установената в посочените актове фактическа обстановка и в тях е налице непреодолимо противоречие между оплакването, че сътрудникът на жалбоподателя на практика изпълнява едновременно две длъжности, и оплакването, че той изпълнява само една длъжност и никаква друга, като само втората хипотеза е посочена от генералния секретар,

2.

Второто основание е наличието на пороци, които засягат материалната законосъобразност на оспорваните актове. Това основание се разделя на девет части.

—

Първата част обхваща твърдението, че изтъкнатите в подкрепа на оспорваните актове нарушения не са налице.

—

Втората част обхваща твърдението, че оспорваните актове са приети в нарушение на правилата и общите принципи на правото, приложими в областта на установяването на доказателствата и тежестта на доказване.

—

Третата част обхваща твърдението, че приетото от генералния секретар решение за връщане на недължимо платеното е в нарушение на принципа за пропорционалност. Освен това нито посочените данни, нито методиката на изчисляване не обосновавали размера на поисканата сума.

—

Четвъртата част обхваща твърдението, че оспорваните актове представлявали нарушение на политическите права на местните сътрудници на членовете на Европейския парламент.

—

Петата част обхваща твърдението, че оспорваните актове са опорочени от превратно упражняване на власт, тъй като генералният секретар си присвоил правомощия за упражняване на принуда от финансово естество, с които не разполагал, за да ограничи средствата за действие на член на Европейския парламент, по отношение на когото е публично известен и безспорен факт, че не споделя нито идеалите, нито политическата програма.

—

Шестата част обхваща твърдението, че оспорваните актове са дискриминационни и предполагали намерението да се навреди на политическата дейност на жалбоподателя, както и че съществувал fumus persecutionis.

—

Седмата част обхваща твърдението, че оспорваните актове накърнявали независимостта на жалбоподателя в качеството му на член на Европейския парламент.

—

Осмата част обхваща твърдението, че оспорваните актове били в нарушение на принципа una via electa и поставят въпроса за пристрастността на OLAF, която водела разследване само срещу всички френски членове на Европейския парламент, избрани от списъците на Front National.

—

Деветата част обхваща твърдението, че оспорваните актове представлявали нарушение на общия принцип на правото, че „в гражданското производство се изчаква изходът от наказателното производство“, доколкото производствата по връщане на недължимо платеното следвало да бъдат спрени, като се изчака изходът от другите производства, по-специално от производството пред френските органи, като тази част включва и твърдение за нарушение на правилото non bis in idem.

Full & Egal Universal Law Academy