21.11.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 428/20
Жалба, подадена на 7 октомври 2016 г. — Fair deal for expats и др./Комисия
(Дело T-713/16)
(2016/C 428/23)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Fair deal for expats (Лозун, Франция) и осем други лица (представители: R. Croft, L. Nelson, E. Hazzan, Solicitors, P. Green, H. Warwick, M. Gregoire, Barristers)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
на основание на член 264, параграф 1 ДФЕС да отмени, от една страна, инструкцията на председателя на Комисията на Европейския съюз, съобщена по електронен път с писмо от 28 юни 2016 г. до членовете на колегиума на членовете на Комисията на ЕС, посочени в изказване на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер в пленарното заседание на Европейския парламент в Брюксел на 28 юни 2016 г. (SPEECH/16/2356), с която се забраняват всякакви преговори, водени от Комисията официално или неофициално с правителството на Обединеното кралство, преди то да подаде нотификацията за оттеглянето от ЕС съгласно член 50 ДЕС, и от друга страна, изявлението на председателя на Комисията на Европейския съюз, с което той е дал посочената инструкция на членовете на колегиума на Комисията на ЕС под формата на „нареждане на председателя“, както изрично се посочва в това изказване в пленарното заседание на Европейския парламент в Брюксел на 28 юни 2016 г. и както е записано в публикуваните от Комисията прессъобщения за това изказване на английски и френски език (SPEECH/16/2353), и
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
1.
С първото основание се твърди, че оспорваната мярка е без никакво или без надлежно правно основание.
Жалбоподателите посочват, че:
—
няма правно основание, въз основа на което след резултите от необвързващия референдум Комисията да може да откаже да започне обсъждания с правителството на Обединеното кралство и други до подаването на нотификацията по член 50 ДЕС;
—
основанието на оспорваните мерки не се базира на обективни фактори и е разумно да се заключи, че зависи от убежденията на техния автор;
—
при приемането на оспорваните мерки е допусната злоупотреба с власт, тъй като тяхното обявяване в изказване под формата на „нареждане на председателя“ било подвеждащо за Европейския парламент, за служители и за длъжностни лица на Комисията и другите институции на ЕС, за правителствата на държавите членки и за гражданите на ЕС.
2.
С второто основание се твърди, че в противоречие с член 18 ДФЕС с оспорваните мерки срещу Обединеното кралство и неговите граждани се допускала дискриминация въз основата на гражданство.
Жалбоподателите посочват, че:
—
по същество оспорваните мерки целят да забранят на Комисията да води преговори с представители на правителството на Обединеното кралство;
—
по този начин Обединеното кралство, неговите граждани, и по-специално жалбоподателите били поставени в значително неблагоприятно положение;
—
освен това оспорваните мерки поставяли жалбоподателите в неблагоприятно положение по отношение на упражняването на основните права, включително на свободата на движение.
3.
С третото основание се твърди, че оспорваните мерки противоречат на основните права, които имат жалбоподателите съгласно правото на Съюза.
Жалбоподателите посочват, че:
—
оспорваните мерки противоречат на техните права, произтичащи от член 20, параграф 1 ДФЕС, включително правото на свободно движение, гарантирано по-специално с член 20, параграф 2, буква а), с член 21, параграф 1 и с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС и с Директивата относно правата на гражданите 2004/38/EО (1);
—
оспорваните мерки противоречат на техните права, гарантирани им с Хартата на основните права.
4.
С четвъртото основание се твърди, че оспорваните мерки са приети в противоречие на принципа на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС.
Жалбоподателите изтъкват, че с оспорваните мерки се забранява изрично на Комисията и на нейните служители да спазват принципа на лоялно сътрудничество чрез подкрепа на Обединеното кралство и други институции на ЕС при изпълнението на произтичащите от Договорите задачи.
5.
С петото основание се твърди, че оспорваните мерки са незаконосъобразни, тъй като са приети, за да да възпират или разубеждават изцяло или частично гражданите на други държави членки на ЕС от свободното изразяване на тяхното мнение (по отношение на членството в ЕС), закриляно с член 11 от Хартата на основните права.
(1) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).
Full & Egal Universal Law Academy