28.11.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 441/32
Жалба, подадена на 10 октомври 2016 г. — ARFEA/Комисия
(Дело T-720/16)
(2016/C 441/39)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Aziende riunite filovie ed autolinee Srl (ARFEA) (Алесандрия, Италия) (представители: M. Chiti, V. Angiolini, avvocati)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Европейската комисия от 10 юни 2016 по дело за държавна помощ SA.38132 (2015/c) (ex 2014/NN) — допълнителна компенсация за Arfea във връзка със задължение за обществени услуги и, ако се налага, другите свързани с него и/или обусловени от него обжалвани актове,
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
С обжалваното решение се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда да бъде възстановена, помощ за която жалбоподателят — частно дружество, предоставящо въз основа на концесии обществени транспортни услуги на регионално равнище, както и частни транспортни услуги на предприемачески начала — твърди, че му е предоставена от италианските власти като компенсация за задължението за обществена услуга.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.
1.
Първото основание е нарушение и неправилно прилагане на член 108, параграф 3 ДФЕС.
—
В тази връзка се твърди, че мярката, срещу която Комисията има възражения, не представлява държавна помощ. При всяко положение не става въпрос за „нова“ помощ, за каквато се отнася посочената разпоредба.
2.
Второто основание е нарушение и неправилно прилагане на член 107 ДФЕС.
—
В тази връзка се изтъква, че спорната мярка представлява компенсация за задължението за обществена услуга, наложено на ARFEA в изпълнение на влезли в сила решения на италиански съдилища, а не „държавна помощ“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
3.
Трето основание е нарушение на принципите за прилагане на правото на Европейския съюз, на общите принципи на забрана на обратното действие на правните норми и правна сигурност и на принципите, установени в тази област от Съда.
—
В тази връзка жалбоподателят оспорва застъпеното в обжалваното решение, че в случая е приложим Регламент № 1370/2007. Всъщност в случая става въпрос за факти, настъпили през 1997 г. и 1998 г., при действието на друг общностен регламент (Регламент № 1191/1969).
4.
Четвъртото основание е нарушение на принципите за погасяване на правата.
—
В тази връзка се твърди, че жалбоподателят възразява срещу решение за възстановяване на въпросната мярка осемнадесет години след настъпване на фактите в случая.
5.
Петото основание е нарушение на установените в практиката на Съда принципи за определяне на държавните помощи и на принципите на процесуална автономия на държавите членки.
—
В тази връзка се изтъква, че жалбоподателят има намерение да докаже, че в случая са спазени принципите, установени от Съда по дело C-280/00, Altmark Trans и Regierumspräsidium Magdeburg. Освен това дружеството твърди, че обжалваното решение навлиза в сферата на преценка, запазена за националните съдилища.
6.
Шестото основание е нарушение и неправилно прилагане на правилата относно държавните помощи при наличие на едностранно наложено задължение за обществена услуга.
—
Жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид, че в случая регион Пиемонт му е наложил задължение за обществена услуга, което трябва да се компенсира с мерки, нямащи нищо общо с понятието за държавна помощ.
7.
Седмото основание е нарушение на принципите на последователност на действието на нормите.
—
Жалбоподателят оспорва, от гледна точка, различна от изложената в точка 3, приложимостта в случая на Регламент № 1370/2007. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид, че регион Пиемонт му е наложил задължение за обществена услуга, което трябва да се компенсира с мерки, нямащи нищо общо с понятието за държавна помощ.