9.1.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 6/49
Жалба, подадена на 31 октомври 2016 г. — BNP Paribas/ЕЦБ
(Дело T-768/16)
(2017/C 006/61)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: BNP Paribas (Париж, Франция) (представители: A. Champsaur и A. Delors, адвокати)
Ответник: Европейска централна банка
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени, на основание членове 256 ДФЕС и 263 ДФЕС, Решение ECB/SSM/2016 — R0MUWSFPU8MPRO8K5P83/136, прието от Европейска централна банка на 24 август 2016 г.,
—
да осъди Европейската централна банка да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.
1.
Първото основание е грешка при прилагане на правото, която Европейската централна банка (ЕЦБ) била допуснала при тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламент № 575/2013“).
Жалбоподателят упреква по-конкретно ЕЦБ, че решението ѝ от 24 август 2016 г. за отхвърляне на неговата молба да му бъде разрешено да изключи експозициите към публичния сектор от изчисляването на отношението на ливъридж (наричано по-нататък „обжалваното решение“)
—
не е съобразено с намеренията на законодателя на Съюза и с целите, които преследва Регламент № 575/2013,
—
лишава член 429, параграф 14 от този регламент от полезно действие,
—
представлява изземване на правомощия на законодателя на Съюза от страна на ЕЦБ.
2.
Второто основание е явна грешка в направената в обжалваното решение преценка на пруденциалния риск, свързан с регулираните спестявания, тъй като ЕЦБ не взела предвид правната уредба и емпиричните факти, свързани с тези спестявания, нито доклада на Европейския банков орган, и допуснала такава грешка в преценката както по отношение на риска от прекомерен ливъридж, така и по отношение на другите пруденциални рискове, свързани с него.
3.
Третото основание е изведено нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото обжалваното решение, от една страна, не било съобразено с общия принцип на пропорционалност, закрепен в член 5 от Договора за Европейския съюз, и от друга страна, то не зачитало специалните изисквания, свързани с принципа на пропорционалност в областта на пруденциалния надзор, а именно ме пруденциалните изисквания трябва да са съобразени със стопанския модел на предприятието на банката и със свързаните с него рискове за финансовия сектор и за икономиката.