6.2.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 38/36
Жалба, подадена на 29 ноември 2016 г. — QC/Eвропейски съвет
(Дело T-834/16)
(2017/C 038/49)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: QC (остров Лесбос, Гърция) (представител: Ch. Ladis, avvocato)
Ответник: Европейски съвет
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени „Декларация ЕС—Турция“ от 18 март 2016 г., публикувана на същата дата с прессъобщение № 144/16;
—
да се обяви недействителността на всички породени от нея последици;
—
да се произнесе по реда на бързото производство;
—
да постанови незабавното спиране на споразумението.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.
1.
Първото основание почива върху довода, че споразумението нарушава формалноправните и материалноправните изисквания и същевременно е опорочено от превишаване на власт.
2.
Второто основание е изведено от релевантните доклади, обосновани от Amnesty International, които свидетелстват за посочените по-горе нарушения и за хуманитарната криза, породена от споразумението.
—
Прилагането на споразумението, което според жалбоподателя е същински международен договор, е довело до систематичното отричане на уредбата в областта на убежището и до пряко нарушение на Женевската конвенция,
3.
Третото основание е изведено от информационен документ на членовете на Европейския парламент от Конфедеративна група на Европейската обединена левица
—
Споразумението е довело и продължава да води до „тежко и продължително нарушение“ на ценностите на ЕС.
4.
Четвърто основание, изведено от практиката на Европейския съд по правата на човека.
—
В жалбата се разглежда и доказаното на международно равнище твърдение, че Турция не е „сигурна страна“, като се имат предвид практиката на изтезанията и многократните осъждания за нарушения на правата на човека.
5.
Пето основание, изведено от ДФЕС.
—
В жалбата се съдържа оплакването, че декларацията, която нецелесъобразно е наречена така, съдържа явно нарушение на дял пети, глава V от Договора за функционирането на ЕС относно „международните споразумения“.
6.
Шесто основание, изведено от Хартата на основните права на Европейския съюз.
—
Споразумението нарушава и международното право в областта на правата на човека, включително разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС относно човешкото достойнство и категоричната забрана за „колективно връщане“. В жалбата по-специално се подчертава имплицитното нарушение или умишленото неприлагане на изрично посочените директиви, които изискват адекватна реакция от страна на ЕС при „масово навлизане“ на лица в неговите граници, особено, когато те са уязвими, както и директивите, които уреждат процедурите по признаване на международна закрила и правото на убежище.
7.
Седмо основание, изведено от документацията на професионални организации и други авторитетни организации.
—
В жалбата се отбелязва наред с друго, че посредством спорното споразумение ЕС е довел както в Гърция, така и в Турция до огромен наплив на хора, които преживяват при мизерни условия и напълно лишени от права, без да се има предвид фактът, че е възможно те вече да са били подложени на насилие от страна на силите на реда.
—
На последно място, жалбата се основава на констатацията, че изправен пред бедствено хуманитарно и социално положение, ЕС явно не е изпълнил своите задължения по общностното и международното право.