6.2.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 38/48
Жалба, подадена на 5 декември 2016 г. — Le Pen/Парламент
(Дело T-863/16)
(2017/C 038/64)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Jean-Marie Le Pen (Сан-Клу, Франция) (представители: M. Ceccaldi и J.-P. Le Moigne, адвокати)
Ответник: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени решението на квесторите на Европейския парламент от 4 октомври 2016 г., с което се потвърждава само решението за възстановяване от г-н Jean-Marie Le Pen на сумата от 320 026,23 EUR,
—
да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 29 януари 2016 г.,
—
да отмени Дебитно известие № 2016-195 от 4 февруари 2016 г.,
—
да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски пред настоящата инстанция,
—
да осъди Европейския парламент да плати на г-н Jean-Marie Le Pen сумата от 50 000 EUR за възстановяване на подлежащи на възстановяване съдебни разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.
1.
Първо основание, свързано с пороци, засягащи процесуалната законосъобразност на обжалваните актове. Това основание има три части.
—
Първа част, според която компетентността в областта на финансовите решения, свързани с политическите партии, и оттам с депутатите, принадлежала на Бюрото на Европейския парламент, а не на Генералният секретар, нито на квесторите.
—
Втора част, според която Бюрото на Европейския парламент не можело да измени естеството и обхвата на своята компетентност. Генералният секретар обаче не доказал наличието на правомерно делегиране от страна на председателя на Бюрото на Парламента, което да го овластява да приема и да уведомява решението от 29 януари 2016 г., свързано с уреждане на отнасящи се до депутати финансови въпроси. Квесторите също нямали компетентност да примат решението от 4 октомври 2016 г., тъй като са сезирани с „решение“, прието от административен орган, който сам по себе си не е компетентен, а именно Генералния секретар на Европейския парламент.
—
Трета част, изведена от липсата на мотиви на решението на квесторите на Европейския парламент.
2.
Второ основание, свързано с пороци, засягащи материалноправната законосъобразност на обжалваните актове. Това основание има осем части.
—
Първа част, според която в решението на квесторите не се разглежда въпросът за установяване на недължимия характер на платените суми. От това следвало, че това решение е частично, тъй като в него се разглеждал само въпросът за възстановяването. Така, на този етап не било налице решение относно това дали платените на жалбоподателя суми действително са недължими и следователно решението на Генералния секретар било оттеглено, също както и решението, с което се разпорежда възстановяване на спорните суми.
—
Втора част, според която обжалваните актове били опорочени от явна грешка в преценката.
—
Трета част, изведена от нарушение на принципа на пропорционалност.
—
Четвърта част, изведена от тежестта на доказване, тъй като жалбоподателят не бил длъжен да доказва, че въпросният сътрудник действително работи за него и че работата му е необходима и пряко свързана с изпълнението на депутатския мандат на жалбоподателя.
—
Пета част, според която обжалваните актове нарушавали политическите права на местните сътрудници.
—
Шеста част, според която обжалваните актове били опорочени от злоупотреба с власт и с процесуални правомощия.
—
Седма част, според която обжалваните актове имали дискриминационен характер. Освен това единствената цел на обжалваните актове била да навредят на политическата дейност на жалбоподателя.
—
Осма част, изведена от засягането на независимостта на жалбоподателя като евродепутат.