6.2.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 38/50
Жалба, подадена на 8 декември 2016 г. — Groupe Canal +/Комисия
(Дело T-873/16)
(2017/C 038/66)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Groupe Canal + (Иси ле Мулино, Франция) (представители: P. Wilhelm, P. Gassenbach и O. de Juvigny, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
главно,
—
да обяви за недействително Решение AT.40023 от 26 юли 2016 г. (член 264 ДФЕС),
—
при условията на евентуалност,
—
да отмени оспорваното Решение AT.40023 от 26 юли 2016 г. в частта относно френския пазар и настоящите или бъдещите договори на GROUPE CANAL +,
—
да постанови всички мерки, които намира за необходими,
—
да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, направени от дружеството GROUPE CANAL +.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.
1.
Първо основание: Комисията допуснала явна грешка в преценката, като приела, че с оглед на целта му договорът между GROUPE CANAL + и Pictures International Limited (наричано по-нататък „Paramount“) е в противоречие с член 101, параграф 1 ДФЕС и че предложените от Paramount ангажименти не засягат културното многообразие и по-общо финансирането и експлоатирането на филми в ЕИП. По това основание са изложени две твърдения.
—
Първо твърдение: забранените клаузи били съвместими с правото в областта на картелите. Първо, обжалваното решение било прието само с оглед на прекалено широко и неправилно от правна гледна точка схващане за понятието за антиконкурентна цел, вследствие на което Европейската комисия не анализирала или поне не доказала последиците от териториалните клаузи. Второ, преценката на твърдения антиконкурентен характер на териториалните клаузи следвала само от неправилно разбиране за функционирането на пазара на платена телевизия. Трето, клаузите за териториална изключителност, приети от Комисията за антиконкурентни, всъщност били необходими за ефективната, основана на качествата конкуренция на пазара на платената телевизия.
—
Второ твърдение: обжалваното решение засягало културното многообразие, финансирането и експлоатирането на филми. Първо, вследствие на обжалваното решение се ограничавало финансирането на аудиовизуални продукти на френски език, като се нарушавала конкуренцията на пазара на платената телевизия. Второ, ограничавайки финансирането на аудиовизуалните продукти, обжалваното решение водело и до ограничаване на качеството и многообразието на предлаганите на потребителя продукти.
2.
Второ основание: Комисията явно превишила пределите на правото си на преценка, като приела ангажименти, вследствие на които могат да отпаднат опасения относно конкуренцията, които тя не била изразила в предварителната си оценка. По това основание са изложени две твърдения.
—
Първо твърдение: обжалваното решение се отнасяло до ангажименти, обхващащи всички договори между жалбоподателя и телевизионни оператори от ЕИП, при положение че в предварителната оценка били посочени само договорите относно изключителни права за Обединеното кралство и Ирландия.
—
Второ твърдение: съгласно формулировката на ангажиментите те нямало да се прилагат за Обединеното кралство, след като то напусне Европейския съюз, при положение че щели да продължат да се прилагат на други пазари, които не били посочени в изложението на възраженията и анализирани от Комисията.
3.
Трето основание: Комисията допуснала явно нарушение на принципа на пропорционалност. По това основание са изложени три твърдения.
—
Първо, ангажиментите, станали задължителни с обжалваното решение, не били подходящи с оглед на опасенията относно конкуренцията, изразени преди това от Комисията.
—
Второ, ангажиментите, станали задължителни с обжалваното решение, не зачитали интересите на третите лица, поради което тези мерки не били пропорционални и трябвало да бъдат отменени.
—
Трето, Общият съд трябвало да признае необходимостта Комисията да следи за пропорционалността на ангажиментите спрямо третите заинтересовани лица.
4.
Четвърто основание: Комисията злоупотребила с властта си, тъй като ангажиментите, станали задължителни вследствие на решението ѝ, влияели върху законодателния процес, протичащ пред Европейския парламент, който изразил резерви и опасения във връзка с премахването на териториалността на лицензите в аудио-визуалния сектор и последиците за финансирането на киното, концентрацията в сектора и културното многообразие. Комисията не отчела това, като чрез преговори с едно-единствено, неевропейско предприятие, а именно Paramount, предрешила изхода от важни законодателни дебати. По това основание са изложени две твърдения.
—
Първо твърдение: с обжалваното решение се постигала цел, която попадала в пределите на правомощията и целите на законодателя, а не на Комисията, която по този начин заела мястото на европейския законодател.
—
Второ твърдение: съвкупността от улики, представени от GROUPE CANAL +, можело да се приеме за начало на доказателство, което хвърля сериозно съмнение върху констатациите на Комисията в обжалваното решение.