20.2.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 53/41
Жалба, подадена на 19 декември 2016 г. — RE/Комисия
(Дело T-903/16)
(2017/C 053/50)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: RE (Абу Даби, Обединени арабски емирства) (представител: S. Pappas, адвокат)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение SEC 10.20/06/15 на Европейската комисия от 12 октомври 2016 г. в частта относно Регламент № 45/2001 и да осъди ответника да плати на жалбоподателя десет хиляди евро (10 000 EUR) като справедливо обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в резултат от неправомерния отказ за достъп до личните му данни,
—
да разпореди на ответника да представи документ относно назначаването на жалбоподателя съгласно член 91, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд или, при условията на евентуалност, да предостави този документ на Общия съд съгласно член 104 от посочения по-горе правилник и да осъди ответника да плати на жалбоподателя тридесет хиляди евро (30 000 EUR) като обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в резултат от неетичната и неправомерната обработка на личните му данни в хода на разследването,
—
да осъди ответника да понесе направените от него съдебни разноски и разноските на жалбоподателя по настоящото производство.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си за отмяна жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради пълна липса на мотиви, що се отнася до данни, за които не е изтъкнато изключение, обосноваващо отказа на жалбоподателя да се предостави достъп до тези лични данни.
Освен това жалбоподателят поддържа, че доколкото в обжалваното решение му се отказва достъп до неговите лични данни, като се изтъква свързано с гарантиране на разследването изключение по член 20, параграф 1, буква а) от Регламент № 45/2001 (1), това решение трябва да се приеме за незаконосъобразно, тъй като в него не се уточнява защо това изключение продължава да се прилага след прекратяване на разследването по отношение на жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди още, че даденият с обжалваното решение отказ да бъде уважена конкретната му молба за получаване на достъп до съдържащ заличени данни/преработен вариант, подадена за първи път с жалбата му от 21 септември 2016 г., трябва да бъде приет за незаконосъобразен, тъй като с този отказ не са изложени мотиви защо в този случай не е възможно разкриването на личните данни на жалбоподателя в съдържащ заличени данни вариант, по-специално след прекратяване на разследването.
В подкрепа на исканията си за обезщетение жалбоподателят изтъква, че е понесъл неимуществени вреди в резултат от неправомерния отказ на генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ да му предостави достъп до личните му данни, че е било съществено застрашено професионалното му израстване вследствие на неправомерната обработка на личните му данни от страна на посочената дирекция, и по-специално вследствие на неправомерното разпространение на информация относно разследването с цел да се навреди на кариерното му развитие, като тези вреди не могат да бъдат поправени само с отмяната на обжалваното решение. В този контекст жалбоподателят моли Общия съд да вземе предвид два документа, когато разглежда исканията му за обезщетение на неимуществените вреди, настъпили вследствие на поведението на администрацията, и да му присъди обезщетение за неимуществените вреди.
(1) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).
Full & Egal Universal Law Academy