ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
30 май 2018 година ( *1 )
„Марка на Европейския съюз — Представителство от адвокат, който няма качеството на трето независимо лице от жалбоподателя — Заместване на страна по спора — Прехвърляне на правата на заявителя на марка на Европейския съюз — Представителство от адвокат, който няма качеството на трето независимо лице от лицето, искащо заместване — Недопустимост“
По дело T‑664/16
PJ, за когото се явява S., адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява първоначално S. Hanne, а впоследствие A. Söder, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е
Erdmann & Rossi GmbH, със седалище в Берлин (Германия), за което се явяват H. Kunz-Hallstein и R. Kunz-Hallstein, адвокати,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 18 юли 2016 г. (преписка R 1670/2015‑4), постановено в производство по обявяване на недействителност между Erdmann & Rossi и PJ,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
състоящ се от: H. Kanninen, председател, J. Schwarcz и C. Iliopoulos (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелствата по спора
1
На 19 септември 2011 г. жалбоподателят PJ подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2
Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „Erdmann & Rossi“.
3
Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, спадат към класове 12, 37 и 42 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
–
клас 12: „Автомобили, по-специално тунинговани превозни средства; автомобилни корпуси“;
–
клас 37: „Включително услуги за модернизация на автомобили и конструкции за превозни средства; поддръжка и ремонт на превозни средства“;
–
клас 42: „Проектиране, формоване и техническо развитие на автомобилни корпуси; планиране на устройства за производство; изграждане на инструменти и инсталации за автомобилната индустрия“.
4
Марката е регистрирана на 3 февруари 2012 г. под номер 010310481.
5
На 26 март 2014 г. встъпилата страна, Erdmann & Rossi GmbH, подава искане за обявяване на недействителността на спорната марка на основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001).
6
С решение от 29 юни 2015 г. отделът по отмяна отхвърля изцяло искането за обявяване на недействителност.
7
На 18 август 2015 г. встъпилата страна подава пред EUIPO жалба срещу решението на отдела по отмяна на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001).
8
С решение от 18 юли 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO уважава жалбата и отменя решението на отдела по отмяна.
Производството и исканията на страните
9
На 14 септември 2016 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба. Жалбата е подписана от адвокат S.
10
С акт, внесен в секретариата на Общия съд на същия ден, жалбоподателят иска да се ползва от анонимност и поверително разглеждане на някои данни по отношение на обществеността, съгласно член 66 от Процедурния правилник на Общия съд.
11
С акт, внесен в секретариата на Общия съд на 7 октомври 2016 г., жалбоподателят уведомява Общия съд за факта, че след подаването на молбата му за анонимност и изключване на някои данни от общодостъпната информация от 14 септември 2016 г. EUIPO преустановява, временно и до постановяването от Съда на окончателно решение, достъпа на интернет сайта си до обжалваното решение, както и до цялата кореспонденция, представена от страните пред отдела по отмяна и пред апелативния състав.
12
С решение от 28 октомври 2016 г. Общият съд уважава молбата на жалбоподателя да изключи името и адреса му от публикациите във връзка с разглежданата преписка и името му да бъде заместено с буквената комбинация „PJ“.
13
С определение от 24 януари 2017 г. и след отговора на жалбоподателя на писмен въпрос, поставен от Общия съд, последният отхвърля молбата на жалбоподателя за поверително разглеждане на някои данни по отношение на обществеността.
14
На 28 март 2017 г. встъпилата страна подава писмен отговор в секретариата на Общия съд.
15
С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 31 март 2017 г., EUIPO повдига възражение за недопустимост съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник.
16
С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 3 април 2017 г. и приложено към делото с определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 17 май 2017 г., EUIPO уведомява Общия съд, че оспорената марка е била регистрирана на 28 февруари 2017 г. в регистъра на EUIPO в полза на нов притежател, а именно „[X] [GmbH & Co. KG]“. От приложенията към това писмо е видно, че е била извършена поправка на тази регистрация от EUIPO и че марката е била регистрирана на 1 март 2017 г. в полза на друг притежател, а именно „[Y]-GmbH“.
17
С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 8 май 2017 г. и приложено по делото с определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 18 май 2017 г., жалбоподателят по-специално отправя искане, от една страна, за процесуално-организационна мярка на основание член 89, параграф 3, букви в) и г) от Процедурния правилник за разяснения във връзка със съмненията за манипулиране на административната преписка и от друга страна, за спиране на настоящото производство, съгласно член 69, буква г) от Процедурния правилник, до приключването на наказателните разследвания срещу сътрудниците на EUIPO.
18
С акт, внесен в секретариата на Общия съд на 23 май 2017 г., EUIPO подава нови доказателствени искания, в подкрепа на възражението си за недопустимост, на основание член 85, параграф 3 от Процедурния правилник.
19
С акт, внесен в секретариата на Общия съд на 23 май 2017 г., представителят на жалбоподателя, адвокат S., подава, на основание член 174 от Процедурния правилник, молба за заместване на жалбоподателя от [Y]-GmbH (наричано по-нататък „лицето, искащо заместване“). На 1 юни 2017 г. Общият съд приканва страните в производството да представят становищата си по посочената молба за заместване съгласно член 176, параграф 2 от Процедурния правилник.
20
С акт, внесен в секретариата на Общия съд на 24 май 2017 г., жалбоподателят представя становището си по възражението за недопустимост, повдигнато от EUIPO.
21
С акт, внесен в секретариата на 2 юни 2017 г., встъпилата страна представя становището си по писмата на EUIPO от 3 април 2017 г. и на жалбоподателя от 8 май 2017 г.
22
На 7 юни 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд становището си по писмото на EUIPO от 3 април 2017 г. По-специално жалбоподателят изтъква, че правото му да бъде изслушан, както и принципът на справедлив процес налагат да му бъде дадена възможност да отговори на писмения отговор на встъпилата страна от 28 март 2017 г.
23
С актове, внесени в секретариата на Общия съд на 9 и 15 юни 2017 г., встъпилата страна и EUIPO посочват, че молбата за заместване трябва да бъде отхвърлена като недопустима.
24
С определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 14 юни 2017 г. към делото са приложени новите доказателствени искания на EUIPO, направени с писмо от 23 май 2017 г. (вж. т. 18 по-горе), и е определен срок, съгласно член 85, параграф 4 от Процедурния правилник, за да могат жалбоподателят и встъпилата страна да изразят становище по тези нови доказателствени искания, което те изпълняват в определения срок, съответно на 28 и 20 юни 2017 г.
25
С акт, внесен в секретариата на Общия съд на 20 юли 2017 г., жалбоподателят подновява искането си от 8 май 2017 г. за спиране на производството на основание член 69, буква г) от Процедурния правилник.
26
С актове, внесени в секретариата на Общия съд съответно на 14 и 21 август 2017 г. встъпилата страна и EUIPO подават писмените си становища по молбата за спиране, като искат молбата да бъде отхвърлена.
27
С определение от 9 октомври 2017 г. Общият съд отхвърля молбата за спиране на производството, подадена от жалбоподателя.
28
В жалбата си жалбоподателят иска от Общия съд:
–
да отмени обжалваното решение,
–
да осъди EUIPO да заплати разноските в настоящото производство и в производството по обявяване на недействителност пред апелативния състав, както и пред отдела по отмяна.
29
Във възражението за недопустимост EUIPO иска по същество от Общия съд:
–
да отхвърли жалбата като недопустима,
–
да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
30
В писменото си становище по възражението за недопустимост жалбоподателят иска по същество от Общия съд:
–
да отхвърли възражението за недопустимост,
–
да обяви жалбата за допустима.
31
В писмения си отговор встъпилата страна иска по същество от Общия съд:
–
да отхвърли жалбата,
–
да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
32
Съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник ответникът може да поиска Общият съд да се произнесе по възражение за недопустимост, без да разглежда спора по същество. Съгласно член 130, параграф 6 от този правилник Общият съд може да реши да започне устната фаза на производството по възражението за недопустимост.
33
В настоящия случай Общият съд намира, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата в преписката, и решава да се произнесе, без да дава ход на устната фаза.
34
Преди да бъде разгледана допустимостта на настоящата жалба и на молбата за заместване, е необходимо произнасяне по исканията на жалбоподателя за отхвърляне от Общия съд както на възражението за недопустимост от 31 март 2017 г., така и на доказателствените искания от 23 май 2017 г., като недопустими.
По допустимостта на възражението за недопустимост, повдигнато от EUIPO
35
Жалбоподателят твърди, че възражението за недопустимост на EUIPO е недопустимо, тъй като е направено късно. По-точно той изтъква, от една страна, че EUIPO не е спазила срока от два месеца, предвиден в член 81, параграф 1 от Процедурния правилник, и от друга страна, че еднократното удължаване на срока с десет дни поради отдалеченост, предвидено в член 60 от същия регламент, е неприложимо в случаите на подаване чрез приложението e‑Curia.
36
В това отношение следва да се отбележи, че от комбинирания прочит на член 81 и на член 130, параграф 1 от Процедурния правилник следва, че възражението за недопустимост, повдигнато от ответника, трябва да бъде подадено с отделна молба в срок от два месеца след връчването на жалбата. Съгласно член 60 от същия правилник този срок се удължава еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост (определение от 23 март 2017 г., Gollnisch/Парламент, T‑624/16, непубликувано, EU:T:2017:243, т. 32).
37
Освен това с Решение от 14 септември 2011 година за подаването и връчването на процесуални документи чрез приложението e‑Curia (ОВ C 289, 2011 г., стр. 9) Общият съд е създал способ за подаване и връчване на процесуални документи по електронен път. Съгласно член 7, втора алинея, първо изречение от това решение процесуалният документ е връчен в момента, в който адресатът му поиска достъп до него.
38
В настоящия случай на EUIPO е било изпратено съобщение по електронен път чрез приложението e‑Curia на 24 януари 2017 г., като този орган е поискал достъп до жалбата на 26 януари 2017 г., поради което срокът за подаване на възражението за недопустимост е изтичал на 5 април 2017 г.
39
От това следва, че след като е било подадено в секретариата на Общия съд с отделна молба на 31 март 2017 г., възражението за недопустимост на EUIPO е било подадено в срок.
40
Този извод не се оборва от довода на жалбоподателя, че срокът за отдалеченост е неприложим в настоящия случай, с мотива, че принципът на равно третиране изисква член 73, параграф 3 от Процедурния правилник, предвиждащ, че посоченият срок не е приложим, когато подаването на оригинала на даден документ се предхожда от изпращането му в секретариата на Общия съд по факса, да се прилага по аналогия към подаването на документ чрез приложението e‑Curia. Противно на твърдяното от жалбоподателя, еднократното удължаване на срока с десет дни поради отдалеченост, предвидено в член 60 от Процедурния правилник, се прилага към всички процесуални срокове, предвидени в Договорите, Статута на Съда на Европейския съюз и Процедурния правилник и независимо от начина на подаване на процесуалния документ (на хартия или чрез приложението e‑Curia). При липсата на указание в обратния смисъл в Процедурния правилник относно подаването на документ чрез приложението e‑Curia, се налага констатацията, че еднократното удължаване на срока с десет дни поради отдалеченост, предвидено в член 60 от Процедурния правилник се прилага към подаването на възражение за недопустимост чрез приложението e‑Curia (вж. в този смисъл определение от 23 март 2017 г., Gollnisch/Парламент, T‑624/16, непубликувано, EU:T:2017:243, т. 32 и 33).
41
Най-сетне, следва да се отхвърли като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че EUIPO не е подала възражението за недопустимост в съответствие с член 5 от Решение на Общия съд от 14 септември 2011 година за подаването и връчването на процесуални документи чрез приложението e‑Curia. Всъщност от заглавната страница на възражението за недопустимост се вижда ясно, че то е било връчено на страните, че подаването му е било валидирано чрез приложението e‑Curia от служителката на EUIPO г‑жа A. Söder на 31 март 2017 г. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че „при прегледа на делото, извършен от [представителя на жалбоподателя] на 26 [април] 2017 г., не се установява, че при подаването на 31 март 2017 г. са били използвани потребителското име и паролата на г‑жа [A. Söder]“, следва да се отбележи, че технически е невъзможно за представителя на едната страна да провери сам дали и кога представителят на другата страна е използвал потребителското си име или паролата си за компютърното приложение e‑Curia.
42
Следователно възражението на жалбоподателя за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.
По допустимостта на доказателствените искания на EUIPO от 23 май 2017 г. на основание член 85, параграф 3 от Процедурния правилник
43
Жалбоподателят се позовава на недопустимостта на новите доказателствени искания, които EUIPO подава с писмо от 23 май 2017 г. в подкрепа на възражението си за недопустимост. Става въпрос за писмо, което е било предадено на EUIPO от встъпилата страна на 11 май 2017 г. и съдържащо извлечение от Gemeinsames Registerportal der Länder (общ регистрационен портал на германските провинции), който предлага, срещу заплащане, достъп до всички търговски регистри на всички германски провинции. Според EUIPO това извлечение цели да докаже, от една страна, че жалбоподателят е оправомощен да представлява сам адвокатската кантора [Z.] и да сключва правни сделки с нея и от друга страна, че адвокатът, който жалбоподателят е упълномощил в производството пред Общия съд, а именно адвокат S., не е съдружник в горепосочената кантора. Поради това било очевидно, че съществува трудов договор и следователно правоотношение работодател—служител между кантората на жалбоподателя и адвокат S.
44
Според жалбоподателя EUIPO е можела и е била длъжна да направи справка в този регистър, за да я представи като доказателство при подаването на възражение за недопустимост, като се има предвид, че от една страна, извлечението от регистъра съществува от 2013 г. и от друга страна, EUIPO е посочила многократно във възражението си за недопустимост, че посочената адвокатска кантора е професионално гражданско дружество.
45
Следва да се припомни, че съгласно член 85, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник доказателствата се представят и доказателствените искания се правят при първата размяна на писмени изявления, като по изключение главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството, при условие че късното им представяне бъде мотивирано.
46
В настоящия случай се налага констатацията, че EUIPO е представила извлечението, посочено в точка 43 по-горе, на 23 май 2017 г., т.е. почти два месеца след подаването на възражението за недопустимост от 31 март 2017 г. Все пак това късно представяне от страна на EUIPO се дължи на факта, че първо, писмото, съдържащо това извлечение, ѝ е било предадено от встъпилата страна едва на 11 май 2017 г., второ, EUIPO не е имала достъп до общия регистрационен портал на германските провинции и трето, получаването срещу заплащане на такъв достъп е неоправдано с оглед на дейността на EUIPO.
47
Следователно късното представяне на новото доказателство е оправдано и поради това допустимо. При всички положения следва да се припомни, че въпросът за представителството на жалбоподателя е абсолютна процесуална предпоставка (вж. в този смисъл определение от 5 септември 2013 г., ClientEarth/Съвет, C‑573/11 P, непубликувано, EU:C:2013:564, т. 20) и може, на това основание и съгласно член 129 от Процедурния правилник, да бъде разглеждан служебно от Общия съд във всеки момент.
По допустимостта на жалбата
48
С възражението си за недопустимост EUIPO поддържа по същество, че жалбоподателят не е надлежно представляван от адвокат по смисъла на член 51, параграф 1 от Процедурния правилник, разгледан във връзка с член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, и че жалбата не отговаря на изискванията на член 73, параграф 1 от Процедурния правилник.
49
В подкрепа на възражението си за недопустимост EUIPO се позовава на две основания за недопустимост, изведени, първото, от факта, че жалбоподателят, предоставяйки на адвокатската кантора [Z.], в която е съдружник, общо пълномощно да го представлява, фактически упълномощава сам себе си, и второ, от факта, че след като е подписал и подал жалбата, адвокат S. е бил нает от посочената адвокатска кантора и не отговаря на изискването за независимост, произтичащо от Статута на Съда на Европейския съюз и от Процедурния правилник, доколкото той фактически зависи от жалбоподателя, който, в качеството му на съдружник и титуляр на тази кантора, разполага с ръководна власт над него.
50
Жалбоподателят оспорва доводите на EUIPO. Според жалбоподателя нито условията за съществуване на „представителство сам на себе си“ от негова страна, нито тези за липсата на независимост на представляващия го са налице в настоящия случай.
51
Следва да се припомни, че съгласно член 19, трета и четвърта алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложими в производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от същия статут, и съгласно член 73, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд страните, различни от държавите членки и институциите на Европейския съюз, Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) или държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), се представляват от адвокат, който трябва да отговаря на условието да има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП. Освен това в жалбата се посочват името на жалбоподателя и неговият постоянен адрес, както и качеството на подписалия жалбата. Накрая, оригиналът на всеки материал по делото трябва да бъде подписан от представителя или адвоката на страната.
52
Съгласно постоянната съдебна практика от горепосочените разпоредби следва, и по-специално от използването на понятието „представлявани“ в член 19, трета алинея, от Статута на Съда на Европейския съюз, че за целите на подаването на жалба пред Общия съд „страна“ по смисъла на този член, независимо от качеството ѝ, няма право да действа сама, а трябва да използва услугите на трето лице, което трябва да има право да практикува пред юрисдикция на държава членка или държава — страна по Споразумението за ЕИП (вж. определение от 20 юли 2016 г., PITEE/Комисия, T‑674/15, непубликувано, EU:T:2016:444, т. 8 и цитираната съдебна практика).
53
В това отношение следва да се припомни, че концепцията за ролята на адвоката в правния ред на Съюза, която произтича от общите правни традиции на държавите членки и на която се основава член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, е на сътрудник на правосъдието, призван да предоставя напълно независимо и с оглед на висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда (вж. определение от 16 септември 2016 г., Salavrakos/Парламент, T‑396/16, непубликувано, EU:T:2016:588, т. 9 и цитираната съдебна практика). Това е помощта, предоставяна от адвокат, който в структурно, йерархично и функционално отношение е трето лице по отношение на ползващия тази помощ (решение от 17 септември 2007 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, T‑125/03 и T‑253/03, EU:T:2007:287, т. 168). Това тълкуване на изискването за независимост на адвоката е релевантно в рамките на представителството пред юрисдикциите на Съюза (вж. в този смисъл определение от 9 ноември 2011 г., Glaxo Group/СХВП — Farmodiética (ADVANCE), T‑243/11, непубликувано, EU:T:2011:649, т. 16).
54
Така, вече е било прието, че изискването за независимост на адвоката предполага липсата на всякакви отношения по наемане на работа между него и клиента му. Всъщност понятието за независимост на адвоката се определя не само позитивно, с позоваване на професионалната дисциплина, но и негативно, с изтъкване липсата на правоотношение по наемане на работа (вж. решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 24 и цитираната съдебна практика).
55
Тези съображения се прилагат със същата сила в случая, когато адвокат е нает от дружество, свързано със страната, която той представлява (решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 25), или когато адвокат е обвързан чрез граждански договор с жалбоподателя.
56
Прието е също така, че адвокатът на страна по смисъла на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз не трябва да има лична връзка с въпросното дело или да е зависим от клиента си по такъв начин, че да не е в състояние да изпълни възможно най-адекватно основната си роля на помощник на правосъдието. В частност Общият съд приема, че икономическите или структурни отношения между представителя и клиента му не трябва да водят до смесване на интересите на клиента с личните интереси на неговия представител (определение от 6 септември 2011 г., ClientEarth/Съвет, T‑452/10, непубликувано, EU:T:2011:420, т. 20).
57
Изискването, което правото на Съюза налага на непривилегированите страни, да бъдат представлявани пред Общия съд от трето независимо лице, не трябва да се възприема като изискване, чиято единствена цел е да изключи възможността доверителят да бъде представляван от негови работници или служители или от икономически зависими от него лица (вж. в този смисъл определение от 5 септември 2013 г., ClientEarth/Съвет, C‑573/11 P, непубликувано, EU:C:2013:564, т. 13). Става въпрос за по-общо изискване, чието спазване трябва да бъде разглеждано във всеки отделен случай (определение от 20 ноември 2017 г., BikeWorld/Комисия, T‑702/15, EU:T:2017:834, т. 35).
58
С оглед на изложените принципи следва да се разгледа възражението за недопустимост на EUIPO.
59
На първо място, по първото основание за недопустимост, повдигнато от EUIPO, а именно твърдяното „представителство сам на себе си“, се налага да се отбележи, че представителят, който е подписал и подал чрез приложението e‑Curia жалбата пред първата инстанция, е адвокат S., а не жалбоподателят. От това следва, че първият мотив за недопустимост, наведен от EUIPO, трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.
60
Тази констатация не може да бъде оборена от довода на EUIPO, че жалбоподателят бил предоставил на адвокатската кантора [Z.], в която той е един от двамата съдружници основатели, общо пълномощно за представителство, което в действителност представлявало пълномощно за представителство сам на себе си. В това отношение следва да се отбележи, че член 51, параграф 3 от Процедурния правилник предвижда, че адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, са длъжни да представят в секретариата на Общия съд пълномощно от това лице. Това изискване обаче не се прилага, когато жалбоподателят е физическо лице, както е в настоящия случай. Следователно фактът, че жалбоподателят е упълномощил адвокатската кантора [Z.], е без каквото и да е значение за преценката на твърдяното представителство сам на себе си.
61
На второ място, що се отнася до второто основание за недопустимост, повдигнато от EUIPO, което се отнася до въпроса дали адвокат S. е в положение да предостави на жалбоподателя „напълно независимо“ правна помощ, важно е да се разгледа дали връзките, които адвокат S. поддържа с жалбоподателя, са съвместими с изискванията, приложими към представителството на непривилегированите страни пред юрисдикциите на Съюза.
62
В това отношение е безспорно, че жалбоподателят е един от съоснователите на адвокатската кантора [Z.] и единият от общо двамата съдружници в нея. Освен това от делото, и по-специално от заглавието, използвано за подаването на жалбата, както и от интернет сайта на кантората, е видно, че адвокат S. не е съдружник в адвокатската кантора [Z.]. От делото следва също, че адвокатската кантора [Z.] е дружество, което е регистрирано и е отделно в юридически план от жалбоподателя, макар последният да е оправомощен да го представлява (вж. доказателството, представено от EUIPO на 23 май 2017 г., т. 43—47 по-горе). Освен това е установено, че жалбоподателят е упълномощил адвокатската кантора [Z.], за да го защитава, и че адвокат S. действа за сметка на тази кантора.
63
Дори обаче да се приеме, че жалбоподателят не е единственият съдружник в адвокатска кантора [Z.] и че както посочва жалбоподателят в писменото си становище по възражението за недопустимост, тъй като решенията на посочената кантора се взимат с единодушие, жалбоподателят не може „сам нито да наеме, нито да уволни, нито да повиши“ един от сътрудниците на тази кантора, все пак именно поради факта че решенията се вземат с единодушие от двамата съдружници, жалбоподателят упражнява ефективен контрол върху всички решения на адвокатската кантора, включително тези, отнасящи се до сътрудниците на посочената кантора, сред които е и адвокат S. Следователно, въпреки вписването си в адвокатската колегия и произтичащото от това подчиняване на професионалните правила на адвокатската професия, адвокат S. не се ползва по отношение на жалбоподателя от същата степен на независимост като адвокат, упражняващ дейността си в кантора, различна от тази, в която клиентът му е съдружник. При тези обстоятелства на адвокат S. е по-трудно да се справи с евентуални противоречия между професионалните му задължения и целите на неговия клиент (вж. по аналогия решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др., C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 45).
64
Освен това връзката между адвокат S. и адвокатската кантора [Z.], въпреки факта, че тя в правно отношение е отделна от жалбоподателя, може да повлияе на независимостта на адвокат S., след като интересите на адвокатската кантора [Z.] в голяма степен се сливат с тези на жалбоподателя. Следователно налице е вероятност професионалното мнение на адвокат S. да бъде, най-малкото частично, повлияно от професионалното му обкръжение (решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 25 и определение от 14 ноември 2016 г., Dimos Athinaion/Комисия, T‑360/16, непубликувано, EU:T:2016:694, т. 10).
65
Тази професионална връзка, която адвокат S. е поддържал с жалбоподателя в момента на подаването на жалбата, е следователно от такова естество, че е налице риск той да не бъде в състояние да изпълнява основната си роля на сътрудник на правосъдието по най-подходящия начин.
66
Този извод не се опровергава от доводите на жалбоподателя.
67
Първо, жалбоподателят изтъква, че не е възможно накърняване на независимостта на адвокат S., като се има предвид, че такова засягане противоречи на германските национални правила на Bundesrechtsanwaltsordnung (Федералния закон за адвокатите) от 1 август 1959 г. (BGBl. 1959 I, p. 565) и на Berufsordnung für Rechtsanwälte (Правилника за адвокатската професия). В това отношение следва да се отбележи, че макар концепцията за ролята на адвоката в правния ред на Съюза да произтича от правните традиции, общи за държавите членки, тя намира обективно приложение в рамките на споровете, отнесени пред юрисдикциите на Съюза, което задължително е независимо от националните правни системи. Следователно разпоредбите относно представителството на непривилегированите страни пред юрисдикциите на Съюза трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват самостоятелно, без позоваване на националното право (решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 34 и 35 и определение от 14 ноември 2016 г., Dimos Athinaion/Комисия, T‑360/16, непубликувано, EU:T:2016:694, т. 13). Както обаче следва от точки 53—56 по-горе, понятието за независимост на адвоката е определено в правото на Европейския съюз не само положително, въз основа на принадлежността към една адвокатска колегия или подчиняването на дисциплинарни или етични професионални правила, но също и отрицателно.
68
Второ, жалбоподателят поддържа, че предприемаческата му дейност като физическо лице, притежател на оспорената марка, се различава ясно от дейността му като юридическо лице, а именно чрез адвокатската кантора [Z.], която не е страна по делото. Макар обаче да е вярно, че юридическото лице се ползва от юридическа самостоятелност по отношение на съдружниците си, в настоящия случай изглежда трудно да се установи формално разграничение между поведението на юридическото лице и това на физическото лице. Всъщност е очевидно, че дейността на юридическото лице е в полза на интересите и дейността на съдружника в качеството му на физическо лице.
69
Трето, жалбоподателят констатира, че независимостта на адвоката, изисквана от съдебната практика, не е критерий, изрично предвиден в член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, и не следва също така от член 51 от Процедурния правилник и че недопустимостта на жалбата следователно противоречи на принципа на правната сигурност, доколкото последният изисква законовото правило, което възлага задължения на частните лица, да бъде ясно и точно и прилагането му да бъде предвидимо за заинтересуваните лица.
70
В това отношение следва да се отбележи, че общият принцип на правна сигурност изисква несъмнено правната уредба да бъде ясна и точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин с правата и задълженията си и да действат съобразно с тях. Все пак с цел да се прецени дали са изпълнени изискванията, произтичащи от този принцип, следва да се държи сметка за всички относими елементи, които следват от съдържанието, от целта или от структурата на тази правна уредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ от съдилищата.
71
Най-напред обаче следва да се отбележи, че изразът „[о]станалите страни се представляват от адвокат“ в член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз изключва следователно възможността страна и представителят ѝ да могат да бъдат едно и също лице (вж. в този смисъл определение от 3 септември 2015 г., Lambauer/Съвет, C‑52/15 P, непубликувано, EU:C:2015:549, т. 20 и цитираната съдебна практика, и от 16 ноември 2016 г.,García Ruiz/Парламент, T‑628/16, непубликувано, EU:T:2016:669, т. 8 и цитираната съдебна практика). Освен това концепцията за ролята на адвоката в правния ред на Съюза, и по-специално изискването за независимост, спазването на което трябва да се преценява поотделно във всеки случай (вж. т. 57 по-горе), произтича от общите правни традиции на държавите членки (вж. т. 53 по-горе). Най-сетне, от постоянната съдебна практика на юрисдикциите на Съюза следва, че правната помощ, предоставяна „напълно независимо“, е тази, предоставяна от адвокат, който структурно, йерархически и функционално е трето лице по отношение на лицето, което се ползва от неговата помощ (вж. т. 53 по-горе). Следователно фактът, че изискването за независимост не е предвидено изрично в Статута на Съда на Европейския съюз или в Процедурния правилник, не може да засегне принципа на правна сигурност.
72
От всичко изложено по-горе следва, че доколкото настоящата жалба не е била подписана от независим адвокат, тя не е била подадена в съответствие с член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и с член 51, параграф 1 от Процедурния правилник.
73
Следователно и без да е необходимо да се постановява процесуално-организационната мярка, поискана от жалбоподателя, жалбата трябва да бъде отхвърлена като недопустима.
По молбата за заместване
74
EUIPO и встъпилата страна се позовават на недопустимостта на молбата за заместване на жалбоподателя от лицето, искащо заместване, което според жалбоподателя е станало титуляр на заявката за оспорената марка и следователно правоприемник. Според EUIPO и встъпилата страна лицето, искащо заместване, не е представлявано в съответствие с член 175, параграф 3 от Процедурния правилник.
75
Съгласно член 176, параграф 3 от Процедурния правилник по молбата за заместване се произнася председателят с мотивирано определение или Общият съд в съдебния акт, с който слага край на производството.
76
Съгласно член 174 от Процедурния правилник, когато спорното право на интелектуална собственост бъде прехвърлено на трето лице от страна в производството пред апелативния състав или отделението по жалбите на EUIPO, правоприемникът може да поиска да замести първоначалната страна в производството пред Общия съд. В член 176, параграф 5 от Процедурния правилник е уточнено, че ако бъде уважена молбата за заместване, правоприемникът е обвързан от етапа, на който се намира производството към момента на заместването. Той е обвързан от процесуалните документи, подадени от страната, която е заместил. Освен това от членове 17 и 24 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 20 и 28 от Регламент 2017/1001) следва, че след вписването на прехвърлянето на заявка за марка на Европейския съюз в регистъра на EUIPO, правоприемникът може да се позове на правата, произтичащи от тази заявка.
77
Най-сетне, съгласно член 175, параграф 3 от Процедурния правилник лицето, искащо заместване, се представлява съгласно разпоредбите на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз.
78
На първо място, следва да се отбележи, че няма основание за произнасяне по молбата за заместване, като се има предвид, че Общият съд приема, поради съображенията, изложени в точки 59—73 по-горе, че жалбата е недопустима. Всъщност по дело като настоящото, в което лицето, искащо заместване, е тясно свързано с жалбоподателя, молбата за заместване губи всякакво значение, след като жалбата се отхвърля като недопустима поради нередовност в представителството на жалбоподателя.
79
На второ място и при всички положения следва да се отбележи, че молбата за заместване не може да се счита за допустима с оглед на фактите по настоящото дело. По-точно адвокат S. е уведомил Общия съд за прехвърлянето на спорната заявка за регистрация на жалбоподателя на лицето, искащо заместване, и е поискал, в качеството му на представител на последното, заместване на жалбоподателя в настоящото производство от лицето, искащо заместване. Адвокат S. по-специално е приложил като доказателство за прехвърлянето на заявката за оспорената марка на лицето, искащо заместване, съобщение на EUIPO от 1 март 2017 г., както и извлечение от регистъра на EUIPO. Адвокат S. също така е представил копие от пълномощното, дадено на адвокатската кантора [Z.] от лицето, искащо заместване.
80
Както беше припомнено в точка 77 по-горе, условията на представителството съгласно разпоредбите на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз се прилагат и към молбата за заместване. В това отношение следва да се отбележи, че адвокатът, който е подписал молбата за заместване, адвокат S., не е независим адвокат по отношение на лицето, искащо заместване, по смисъла на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, като се има предвид, че управителят на това лице и подписалият пълномощното, посочено в точка 79 по-горе, е жалбоподателят, който е един от общо двамата съдружници в адвокатската кантора [Z.], в която адвокат S. упражнява професията на адвокат към момента на подаването на молбата за заместване (вж. в това отношение т. 63—65 по-горе).
81
При тези условия вече не е необходимо произнасяне по молбата за заместване, подадена от лицето, искащо заместване.
По съдебните разноски
82
Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Жалбоподателят е загубил делото и следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането, направено от EUIPO и от встъпилата страна в този смисъл.
83
Съгласно член 176, параграф 4 от Процедурния правилник при отхвърляне на молбата за заместване се решава въпросът за свързаните с тази молба съдебни разноски, включително разноските на молителя по членове 134 и 135. Тъй като молбата за заместване се отхвърля и не е направено искане за съответните разноски по молбата за заместване, следва да се приеме, от една страна, че лицето, искащо заместване, понася собствените си съдебни разноски и от друга страна, че всяка страна понася собствените си съдебни разноски във връзка с посочената молба за заместване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
определи:
1)
Отхвърля жалбата като недопустима.
2)
Липсват основания за произнасяне по молбата за заместване.
3)
Осъжда PJ да заплати съдебните разноски.
4)
[Y]-GmbH и всяка страна понасят собствените си разноски във връзка с молбата за заместване.
Съставено в Люксембург на 30 май 2018 година.
Секретар
E. Coulon
Председател
H. Kanninen
( *1 ) Език на производството: немски.
Full & Egal Universal Law Academy