Дело C-2/17: Решение на Съда (десети състав) от 28 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Galicia — Испания) — Instituto Nacional de la Seguridad Social/Jesús Crespo Rey (Преюдициално запитване — Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 — Пенсия за осигурителен стаж и възраст — Начин на изчисляване — Теоретичен размер — Релевантна осигурителна основа — Специално споразумение — Избор на осигурителна основа — Национална правна уредба, задължаваща работника да се осигурява върху минималната осигурителна основа)
C2942018BG720120180628BG00097282
Решение на Съда (десети състав) от 28 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Galicia — Испания) — Instituto Nacional de la Seguridad Social/Jesús Crespo Rey
(Дело C-2/17) ( 1 )
„(Преюдициално запитване — Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 — Пенсия за осигурителен стаж и възраст — Начин на изчисляване — Теоретичен размер — Релевантна осигурителна основа — Специално споразумение — Избор на осигурителна основа — Национална правна уредба, задължаваща работника да се осигурява върху минималната осигурителна основа)“2018/C 294/09Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Superior de Justicia de Galicia
Страни в главното производство
Жалбоподател: Instituto Nacional de la Seguridad Social
Ответник: Jesús Crespo Rey
в присъствието на: Tesorería General de la Seguridad Social
Диспозитив
Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство уредба, която задължава работника мигрант, който сключва специално споразумение с органите на социалното осигуряване в тази държава членка, да се осигурява върху минималната осигурителна основа, така че при изчисляване на теоретичния размер на пенсията му за осигурителен стаж и възраст компетентната институция на посочената държава членка приравнява периода, обхванат от това споразумение, на период, завършен в същата държава членка, и взема предвид само осигурителните вноски, платени съгласно посоченото споразумение, въпреки че, преди да упражни правото си на свободно движение, посоченият работник се е осигурявал в съответната държава членка върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа, и че уседнал работник, който не се е възползвал от правото си на свободно движение и сключва такова споразумение, има възможност да се осигурява върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа.
( 1 ) ОВ C 104, 3.4.2017 г.
Full & Egal Universal Law Academy