23.4.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 142/11
Решение на Съда (шести състав) от 28 февруари 2018 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Sporting Odds Limited/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Központi Irányítása
(Дело C-3/17) (1)
((Преюдициално запитване - Свободно предоставяне на услуги - Член 56 ДФЕС - Член 4, параграф 3 ДЕС - Харта на основните права на Европейския съюз - Ограничения - Хазартни игри - Национална правна уредба - Организиране на някои видове хазартни игри от държавата - Изключителни права - Концесионен режим за други видове игри - Изискване за лиценз - Административна санкция))
(2018/C 142/15)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság
Страни в главното производство
Жалбоподател: Sporting Odds Limited
Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Központi Irányítása
Диспозитив
1)
Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска двойствен режим за организиране на пазара на хазартни игри, при който някои хазартни игри попадат в обхвата на режима на държавен монопол, а други — в обхвата на концесионния и лицензионен режим за организирането на хазартни игри, стига запитващата юрисдикция да установи, че правната уредба, която ограничава свободното предоставяне на услуги, действително преследва, последователно и систематично, изтъкнатите от съответната държава членка цели.
2)
Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална норма като разглежданата в главното производство, съгласно която лиценз за организирането на онлайн хазартни игри се издава единствено за организатори на хазартни игри, които по силата на концесия стопанисват казино, намиращо се на територията на страната, доколкото тази норма не е необходимо условие за постигане на поставените цели и съществуват свързани с по-малко ограничения мерки за постигането им.
3)
Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство като разглежданото в главното производство, установяващо концесионен и лицензионен режим за организирането на онлайн хазартни игри, доколкото то съдържа норми, които са дискриминационни по отношение на установените в други държави членки оператори, или норми, които не са дискриминационни, но са прилагани непрозрачно или така, че да възпрепятстват или затруднят подаването на оферти от някои установени в други държави членки кандидати.
4)
Член 56 ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което не предвижда служебна проверка на пропорционалността на мерките, ограничаващи свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 56 ДФЕС, и възлага тежестта за доказване на страните в производството.
5)
Член 56 ДФЕС във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка, която е въвела ограничителна правна уредба, трябва да представи доказателствата, удостоверяващи наличието на цели, годни да обосноват пречка пред гарантирана в Договора за функционирането на ЕС основна свобода и пропорционалността ѝ, като в противен случай националният съд трябва да може да изведе всички произтичащи от този пропуск последици.
6)
Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се установи, че държавата членка не е изпълнила задължението си да обоснове ограничителна мярка, тъй като не е представила анализ на последиците от тази мярка към момента на въвеждането ѝ в националното законодателство или към момента на проверката ѝ от националния съд.
7)
Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска санкция като тази в главното производство, наложена за нарушение на националното законодателство, установяващо концесионен и лицензионен режим за организирането на хазартни игри, когато това законодателство се окаже в противоречие с този член.
(1) ОВ C 112, 10.4.2017 г.