12.11.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 408/16
Решение на Съда (пети състав) от 19 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia no 5 de Cartagena — Испания) — Bankia SA/Juan Carlos Mari Merino, Juan Pérez Gavilán, María Concepción Mari Merino
(Дело C-109/17) (1)
((Преюдициално запитване - Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики на предприятията спрямо потребителите - Договор за кредит, обезпечен с ипотека - Производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот - Повторна оценка на имота преди публична продан - Валидност на изпълнителното основание - Член 11 - Адекватни и ефикасни мерки срещу нелоялните търговски практики - Забрана за националния съд да преценява наличието на нелоялни търговски практики - Невъзможност за спиране на производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот - Членове 2 и 10 - Етичен кодекс - Липса на правно обвързващ характер на този кодекс))
(2018/C 408/18)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado de Primera Instancia no 5 de Cartagena
Страни в главното производство
Взискател: Bankia SA
Длъжници: Juan Carlos Mari Merino, Juan Pérez Gavilán, María Concepción Mari Merino
Диспозитив
1)
Член 11 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която забранява на съдията в производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да контролира служебно или по искане на страните валидността на изпълнителния титул с оглед на наличието на нелоялни търговски практики и във всички случаи, на съда, компетентен да се произнесе по същество относно наличието на тези практики, да приеме привременни мерки като спирането на производството по принудително изпълнение.
2)
Член 11 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която не предоставя правно обвързващ характер на кодекс за поведение като споменатите в член 10 от тази директива.
(1) ОВ C 161, 22.5.2017 г.
Full & Egal Universal Law Academy