6.5.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 155/2
Решение на Съда (трети състав) от 14 март 2019 г. (преюдициално запитване от Budai Központi Kerületi Bíróság — Унгария) — Zsuzsanna Dunai/ERSTE Bank Hungary Zrt
(Дело C-118/17) (1)
(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Директива 93/13/ЕИО - Член 1, параграф 2 - Член 6, параграф 1 - Договор за кредит в чуждестранна валута - Курсова разлика - Заместване на клауза, обявена за неравноправна, със законова разпоредба - Валутен риск - Запазване на договора след премахването на неравноправната клауза - Национална система за еднакво тълкуване на правото)
(2019/C 155/02)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Budai Központi Kerületi Bíróság
Страни в главното производство
Жалбоподател: Zsuzsanna Dunai
Ответник: ERSTE Bank Hungary Zrt
Диспозитив
1)
Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че:
—
допуска национална правна уредба, която не позволява на сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем, основаващо се на неравноправния характер на клауза относно курсовата разлика като разглежданата в главното производство, стига установяването на неравноправния характер на такава клауза да позволява да се възстановят правното и фактическото положение на потребителя, каквито биха били без наличието на тази неравноправна клауза, и
—
не допуска национална правна уредба, която при обстоятелства като тези, предмет на главното производство, не позволява на сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем, основаващо се на неравноправния характер на клауза относно валутния риск, когато се установи, че тази клауза е неравноправна и договорът не може да съществува без тази клауза.
2)
Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз допуска върховна национална юрисдикции на държава членка, в интерес на еднаквото тълкуване на правото да приема задължителни решения относно начина на прилагане тази Директива, стига те да не са пречка за компетентния съд да гарантира пълното действие на нормите, предвидени в посочената директива, нито да предложи на потребителя ефективно средство за защита на правата, които може да извлече от тях, нито да сезира Съда с преюдициално запитване на това основание, което запитващата юрисдикция следва все пак да провери.
(1) ОВ C 221, 10.7.2017 г.
Full & Egal Universal Law Academy