15.4.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 139/10
Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — X-GmbH/Finanzamt Stuttgart — Körperschaften
(Дело C-135/17) (1)
(Преюдициално запитване - Свободно движение на капитали - Движение на капитали между държавите членки и трети страни - Клауза „standstill“ - Национална правна уредба на държава членка относно междинните дружества, установени в трети страни - Изменение на правната уредба, последвано от възстановяване на предходната правна уредба - Доходи на установено в трета страна дружество от вземания към дружество, установено в държава членка - Включване на такива доходи в облагаемата основа на данъчнозадължено лице, което е местно лице за данъчни цели в държава членка - Ограничение на свободното движение на капитали - Обосноваване)
(2019/C 139/07)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesfinanzhof
Страни в главното производство
Жалбоподател: X-GmbH
Ответник: Finanzamt Stuttgart — Körperschaften
Диспозитив
1)
Клаузата „standstill“, предвидена в член 64, параграф 1 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че член 63, параграф 1 ДФЕС не накърнява прилагането на ограничение на движението на капитали от и към трети страни, свързано с преките инвестиции, действащо по същество към 31 декември 1993 г. по силата на правната уредба на държава членка, макар обхватът на това ограничение да е бил разширен след тази дата към дялови участия, които не са свързани с пряка инвестиция.
2)
Клаузата „standstill“, предвидена в член 64, параграф 1 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че забраната по член 63, параграф 1 ДФЕС се прилага към ограничение на движението на капитали от и към трети страни, свързано с преките инвестиции, когато националната данъчна правна уредба, от която произтича ограничението, е била съществено изменена след 31 декември 1993 г. поради приемането на закон, който е влязъл в сила, но преди да бъде приложен на практика, е заменен с правна уредба, която по същество е идентична на приложимата към 31 декември 1993 г., освен ако прилагането на този закон е отложено съгласно националното право, така че въпреки влизането му в сила не е бил приложим към трансграничните движения на капитали, посочени в член 64, параграф 1 ДФЕС, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
3)
Член 63, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която реализираните от установено в трета страна дружество доходи, които не произхождат от собствена дейност на това дружество, като квалифицираните като „междинни доходи с характер на капиталови инвестиции“ по смисъла на тази правна уредба, се включват пропорционално на дяловото участие в данъчната основа на местно данъчнозадължено лице на тази държава членка, когато това лице притежава най-малко 1 % дялове в посоченото дружество и за тези доходи в третата страна се предвижда по-ниско равнище на данъчно облагане в сравнение с приложимото в съответната държава членка, освен ако съществува правна уредба, която предвижда по-специално договорни задължения, които да предоставят на националните данъчни органи на посочената държава членка правомощие да проверят при необходимост истинността на информацията за това дружество, предоставена за да докаже, че участието на посоченото данъчнозадължено лице в последното не се основава на изкуствен механизъм.
(1) ОВ C 221, 10.7.2017 г.
Full & Egal Universal Law Academy