11.3.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 93/6
Решение на Съда (голям състав) от 22 януари 2019 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Cresco Investigation GmbH/Markus Achatzi
(Дело C-193/17) (1)
((Преюдициално запитване - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 21 - Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Директива 2000/78/ЕО - Член 2, параграф 2, буква а) - Пряка дискриминация, основана на религия - Национално законодателство, което предоставя на някои работници ден отпуск на Разпети петък - Обосновка - Член 2, параграф 5 - Член 7, параграф 1 - Задължения на частните работодатели и на националния съд, които произтичат от несъвместимост на националното право с Директива 2000/78))
(2019/C 93/06)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberster Gerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподател: Cresco Investigation GmbH
Ответник: Markus Achatzi
Диспозитив
1)
Член 1 и член 2, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че национално законодателство, съгласно което, от една страна, Разпети петък е официален празник само за работниците, членове на някои християнски църкви, и от друга, единствено тези работници имат право, ако са задължени да работят на този официален празник, на обезщетение наред с възнаграждението за положения труд на този ден, представлява пряка дискриминация, основана на религия.
Предвидените от това национално законодателство мерки не могат да се считат нито за мерки, необходими за защитата на правата и свободите на другите, по смисъла на член 2, параграф 5 от посочената директива, нито за специфични мерки за компенсиране на неравностойно положение, свързано с религията, по смисъла на член 7, параграф 1 от същата директива.
2)
Член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че докато съответната държава членка не измени — за да възстанови равното третиране — законодателството си, което предоставя правото на официален празник на Разпети петък само на работниците, членове на някои християнски църкви, частният работодател, спрямо когото се прилага това законодателство, е длъжен да предостави и на останалите си работници правото на официален празник на Разпети петък, стига последните предварително да са поискали от този работодател да не трябва да работят на посочения ден, а следователно и да признае на споменатите работници правото на обезщетение наред с възнаграждението за положения труд на този ден, в случай че е отказал да уважи такова искане.
(1) ОВ C 283, 28.8.2017 г.
Full & Egal Universal Law Academy