Дело C-230/17: Решение на Съда (трети състав) от 27 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — Erdem Deha Altiner, Isabel Hanna Ravn/Udlændingestyrelsen (Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 21, параграф 1 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки — Право на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, да пребивава в държавата членка, на която е гражданин последният — Влизане на този член на семейството на територията на съответната държава членка, след като гражданинът на Съюза се е завърнал в нея)
C2942018BG920120180627BG001292102
Решение на Съда (трети състав) от 27 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — Erdem Deha Altiner, Isabel Hanna Ravn/Udlændingestyrelsen
(Дело C-230/17) ( 1 )
„(Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 21, параграф 1 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки — Право на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, да пребивава в държавата членка, на която е гражданин последният — Влизане на този член на семейството на територията на съответната държава членка, след като гражданинът на Съюза се е завърнал в нея)“2018/C 294/12Език на производството: датски
Запитваща юрисдикция
Østre Landsret
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Erdem Deha Altiner, Isabel Hanna Ravn
Ответник: Udlændingestyrelsen
Диспозитив
Член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която не се предоставя производно право на пребиваване на основание на правото на Съюза на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и се е завърнал в нея, след като по силата и при спазване на правото на Съюза е пребивавал в друга държава членка, когато влизането на члена на семейството на въпросния гражданин на Съюза на територията на държавата членка по произход на последния и подаването в нея на заявление за разрешение за пребиваване не е „естествено продължение“ на завръщането на гражданина на Съюза в нея, стига правната уредба да изисква в рамките на общата преценка да се вземат предвид и други релевантни фактори, по-специално такива, които могат да укажат, че въпреки периода от време, изтекъл между завръщането на гражданина на Съюза в посочената държава членка и влизането на територията ѝ на члена на семейството му, гражданин на трета държава, не е бил прекъснат създаденият и укрепен в приемащата държава членка семеен живот, поради което е обосновано на съответния член на семейството да бъде предоставено производно право на пребиваване, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.
( 1 ) ОВ C 213, 3.7.2017 г.
Full & Egal Universal Law Academy