23.9.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 319/10
Решение на Съда (четвърти състав) от 29 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Székesfehérvári Törvényszék — Унгария) — Hochtief Solutions AG Magyarországi Fióktelepe/Fővárosi Törvényszék
(Дело C-620/17) (1)
(Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Процедури за преразглеждане - Директива 89/665/ЕИО - Директива 92/13/ЕИО - Право на ефективна съдебна защита - Принципи на ефективност и равностойност - Искания за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които нарушават правото на Съюза - Отговорност на държавите членки при нарушаване на правото на Съюза от националните съдилища - Определяне на вредата, за която може да се получи обезщетение)
(2019/C 319/09)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Székesfehérvári Törvényszék
Страни в главното производство
Ищец: Hochtief Solutions AG Magyarországi Fióktelepe
Ответник: Fővárosi Törvényszék
Диспозитив
1)
Отговорността на държава членка за вреди, причинени от нарушаващо правна норма на Съюза решение на национален съд, който се е произнесъл като последна инстанция, се ангажира при условията, посочени от Съда по-специално в точка 51 от решение от 30 септември 2003 г., Köbler (C-224/01, EU:C:2003:513), без това да изключва възможността отговорността на тази държава да бъде ангажирана въз основа на националното право при по-малко ограничителни условия. Тази отговорност не се изключва от обстоятелството, че решението на националния съд е придобило сила на пресъдено нещо. При ангажирането на тази отговорност задача на националния съд, сезиран с иска за обезщетение, е да прецени, като вземе предвид всички особености на разглеждания случай, дали националният съд, който се е произнесъл като последна инстанция, е допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, като явно не се е съобразил с приложимото право на Съюза, включително с относимата практика на Съда. Правото на Съюза обаче не допуска национална правна норма, която в такъв случай по принцип изключва от вредите, за които може да се получи обезщетение, направените от страна разноски във връзка с решението на националния съд, от което са произтекли вредите.
2)
Правото на Съюза — и по-специално Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г., и Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор, изменена с Директива 2007/66, както и принципите на равностойност и ефективност — трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която не разрешава да се отмени ползващо се със сила на пресъдено нещо решение на съд на посочената държава членка, който се е произнесъл по жалба срещу акт на възлагащ орган, без да обсъди въпрос, който е трябвало да бъде разгледан съгласно постановено преди това решение на Съда по преюдициално запитване, отправено в производството по жалбата. Ако обаче вътрешноправните процесуални норми предвиждат възможност националният съд да отмени ползващо се със сила на пресъдено нещо съдебно решение, за да приведе положението, произтичащо от това решение, в съответствие с предходно влязло в сила национално съдебно решение, което вече е било известно на съда, постановил решението, чиято отмяна се иска, и на страните по делото, по което е постановено последното, в съответствие с принципите на равностойност и ефективност тази възможност трябва при същите условия да надделее, за да се приведе положението в съответствие с правото на Съюза, съгласно тълкуването му в предходно решение на Съда.
(1) ОВ C 22, 22.1.2018 г.