8.4.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 131/11
Решение на Съда (втори състав) от 14 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Općinski Sud u Rijeci — Хърватия) — Anica Milivojević/Raiffeisenbank St. Stefan-Jagerberg-Wolfsberg eGen
(Дело C-630/17) (1)
(Преюдициално запитване - Членове 56 и 63 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Свободно движение на капитали - Национална правна уредба, която обявява за нищожни договорите за кредит с международен елемент, сключени с неоправомощен кредитор - Регламент (ЕС) № 1215/2012 - Член 17, параграф 1 - Договор за кредит, сключен от физическо лице с оглед на предоставянето на услуги по туристическо настаняване - Понятие „потребител“ - Член 24, точка 1 - Изключителна компетентност по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот - Иск за обявяване на нищожността на договор за кредит и за заличаване от имотния регистър на вписано вещно обезпечение)
(2019/C 131/13)
Език на производството: хърватски
Запитваща юрисдикция
Općinski Sud u Rijeci
Страни в главното производство
Ищец: Anica Milivojević
Ответник: Raiffeisenbank St. Stefan-Jagerberg-Wolfsberg eGen
Диспозитив
1)
Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, вследствие от която по-специално договорите за кредит и основаните на такива договори правни актове, сключени на територията на тази държава членка между длъжници и установени в друга държава членка кредитори, които нямат издадено от компетентните власти на първата държава членка разрешение да упражняват дейността си на нейната територия, са нищожни, считано от деня на тяхното сключване, дори да са били сключени, преди посочената правна уредба да влезе в сила.
2)
Член 4, параграф 1 и член 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която по споровете относно договори за кредит с международен елемент, попадащи в приложното поле на този регламент, позволява на длъжниците да предявят иск срещу кредиторите, които нямат издадено от компетентните власти на тази държава членка разрешение да упражняват дейността си на нейната територия, или пред съдилищата на държавата, в която е седалището на тези кредитори, или пред съдилищата по местоживеенето или седалището на длъжниците, и запазва компетентността за разглеждане на иска на посочените кредитори срещу техните длъжници само за съдилищата на държавата, в която е местоживеенето на тези длъжници, независимо дали последните са потребители или търговци.
3)
Член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че длъжникът, сключил договор за кредит за да извърши дейности по обновяване в недвижим имот, който е неговото местоживеене, с цел по-специално да предоставя там услуги по туристическо настаняване, не може да бъде квалифициран като „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, освен ако предвид на контекста на сделката, с оглед на която е бил сключен договорът, разглеждана като цяло, този договор има толкова слаба връзка с посочената търговска или професионална дейност, че е очевидно, че преследва основно лични цели — нещо, което трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.
4)
Член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че искът за заличаване от имотния регистър на ипотеката върху недвижим имот представлява иск, който „има за предмет вещни права върху недвижим имот“, по смисъла на тази разпоредба, но в обхвата на това понятие не попада искът за обявяване на нищожността на договор за кредит и на нотариален акт за учредяване на ипотека, която гарантира възникналото с този договор вземане.
(1) ОВ C 22, 22.1.2018 г.
Full & Egal Universal Law Academy