ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. MENGOZZI
представено на 3 октомври 2018 година ( 1 )
Дело C‑168/17
SH
срещу
TG
встъпила страна:
UF
(Преюдициално запитване, отправено от Kúria (Върховен съд, Унгария)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки с оглед на положението в Либия — Регламент № 204/2011 — Член 5, параграф 2 — Забрана за предоставяне на финансови средства на лицата, изброени в приложение III към Регламента — Член 12 — Клауза за непредявяване на искове — Член 9 — Плащания чрез дерогация от забраната по член 5, параграф 2 — Поредица от договори, предназначени за предоставяне на гаранция в полза на институция, включена в списъка от приложение III към Регламента“
1.
С преюдициалното запитване, предмет на настоящото заключение, Kúria (Върховен съд, Унгария) поставя на Съда поредица въпроси относно тълкуването на член 5, параграф 2, член 9 и член 12 от Регламент (ЕС) № 204/2011/ЕС на Съвета от 2 март 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия ( 2 ), както и на член 17 от Регламент 2016/44 ( 3 ). Тези въпроси възникват в рамките на спор между две установени в Съюза банки — SH и TG, относно плащането на комисиони и други гаранционни разходи от страна на първата в полза на втората в контекста на два договора за насрещно гарантиране на гаранционните задължения, поети от либийска банка по отношение на либийска институция във връзка с договор за строителни работи, сключен между тази институция и унгарско предприятие.
I. Правна уредба
2.
На 28 февруари 2011 г. Съветът приема Решение 2011/137/ОВППС ( 4 ). Съгласно Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (наричана по-нататък „Резолюция 1970 (2011)“ ( 5 ) и последвалите я резолюции с това решение се предвижда налагане на оръжейно ембарго, забрана във връзка с оборудването за вътрешни репресии, както и ограничения за допускане и замразяването на финансови средства и икономически ресурси на някои лица и образувания, участващи в тежки нарушения на правата на човека спрямо лица в Либия, включително чрез участие в атаки в нарушение на международното право спрямо цивилното население и граждански обекти ( 6 ).
3.
На 2 март 2011 г. Съветът приема Регламент № 204/2011 с цел да се предвидят необходимите мерки за прилагане на ембаргото.
4.
Съгласно член 5, параграф 1 от този регламент „[з]амразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от физическите или юридически лица, образуванията и органите, изброени в приложения II и III“ ( 7 ). Параграф 2 от този член предвижда, че „[н]е се предоставят финансови средства или икономически ресурси, пряко или непряко, на или в полза на физически или юридическите лица, образувания или органи, изброени в приложения II и III“ ( 8 ). По смисъла на параграф 3 от същия член „[з]абранява се съзнателното и преднамереното участие в действия, чиято цел или резултат е прякото или косвеното заобикаляне на мерките, посочени в параграфи 1 и 2“.
5.
Член 9, параграф 1, букви a) и б) от Регламент № 204/2011 предвижда: „[ч]лен 5, параграф 2 не се прилага за добавянето към замразени сметки на: a) лихви или други печалби по тези сметки; или б) плащания, дължими съгласно договори, споразумения или задължения, сключени или възникнали преди датата, на която физическото или юридическото лице, образуванието или органът, посочени в член 5, са били посочени от Комитета по санкциите, Съвета за сигурност или Съвета (…), при условие че тези лихви, други приходи и плащания са замразени в съответствие с член 5, параграф 1“ ( 9 ).
6.
В първоначалната си редакция член 12 от Регламент № 204/2011 предвижда следното: „[Н]е се удовлетворяват искове, включително за обезщетения, нито други подобни искове — като искове за компенсации или искове по гаранции във връзка с договор или транзакция, чието изпълнение е засегнато пряко или непряко, изцяло или частично вследствие на мерките, предприети в съответствие с Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН — включително мерки на Съюза или на държава членка в съответствие със, изисквани от или във връзка с изпълнението на съответните решения на Съвета за сигурност — или мерки, обхванати от настоящия регламент, на правителството на Либия, или на лица или образувания, които предявяват искове чрез него или за негова сметка“. Този член е предмет на две последващи изменения ( 10 ), второто от които се извършва с Регламент № 45/2014 ( 11 ). Член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 204/2011, изменен с Регламент № 45/2014, гласи:
„1. [Н]е се удовлетворяват никакви претенции във връзка с договори или трансакции, чието изпълнение е засегнато пряко или непряко, изцяло или частично от мерките, наложени с настоящия регламент, включително претенции за обезщетение или други претенции от този вид, като претенции за компенсация или претенции по гаранция, по-специално претенции за удължаване на сроковете или за изплащане на облигация, гаранция или обезщетение, по-специално на парична гаранция или парично обезщетение, независимо от формата, предявени от: а) посочени лица, образувания или органи, изброени в приложение II или III; б) всички други лица, образувания или органи от Либия, включително либийското правителство; в) всякакви лица, образувания или органи, действащи чрез или от името на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в буква а) или б).
2. Във всяко производство за изпълнение на претенция тежестта на доказване, че нейното удовлетворяване не е забранено съгласно параграф 1, е за лицето, което търси изпълнение на съответната претенция“.
7.
Считано от 20 януари 2016 г., Регламент № 204/2011 е заменен с Регламент 2016/44. Текстът на член 12 от Регламент № 204/2011 е включен без изменения в член 17 от Регламент 2016/44.
II. Спорът по главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
8.
Видно от акта за преюдициално запитване и от преписката, фактите по главното производство могат да бъдат обобщени, както следва.
9.
На 7 юли 2009 г. Libyan Housing and Infrastructure Board (наричан по-нататък: „HIB“) — либийско образувание, в качеството му на възложител и UF (встъпила страна в подкрепа на ищеца по главното производство) — дружество, учредено съгласно унгарското право, в качеството му на изпълнител сключват договор с предмет изграждане на обществени инфраструктури в регион Зауия в Либия.
10.
Във връзка с този договор HIB изисква от UF учредяването на две банкови гаранции — една гаранция за възстановяване на авансовото плащане, което UF е получило от HIB (наричана по-нататък: „гаранция APG“) и една гаранция за изпълнение (наричана по-нататък: „гаранция PG“). HIB изисква тези гаранции да бъдат издадени в негова полза от либийската банка Sahara Bank. Последната иска насрещна гаранция и издаване на акредитив от TG (ответник по главното производство), която от своя страна поисква насрещна гаранция от SH (ищец по главното производство).
11.
На 16 октомври 2009 г. SH и UF сключват договор, с който SH се задължава да издаде насрещна гаранция в полза на TG (наричана по-нататък „насрещна гаранция APG на SH“), за да се гарантира насрещната гаранция, която TG е трябвало да издаде в полза на Sahara Bank (наричана по-нататък „насрещна гаранция APG на TG“) срещу гаранцията APG, предоставена от либийската банка на HIB. В изпълнение на този договор на 20 ноември 2009 г. е издадена насрещна гаранция APG на SH в полза на TG за сумата от 69499610 LYD (либийски динари) със срок на валидност до 14 септември 2013 г. В резултат на това на 24 ноември 2009 г. е издадена насрещна гаранция APG на TG в полза на Sahara Bank със срок на валидност до 30 август 2013 г.
12.
Отново на 16 октомври 2009 г. SH и UF сключват договор, с който SH се задължава да издаде насрещна гаранция в полза на TG (наричана по-нататък „насрещна гаранция PG на SH“), за да се гарантира неотменимият стендбай акредитив, който TG е трябвало да издаде в полза на Sahara Bank (наричана по-нататък „насрещната гаранция PG на TG“) срещу гаранцията PG, предоставена от либийската банка на HIB. В изпълнение на този договор на 16 декември 2009 г. е издадена насрещна гаранция PG на SH в полза на TG за сумата от 6567000 EUR със срок на валидност до 15 юли 2014 г. В резултат на това на 17 декември 2009 г. е издадена насрещна гаранция PG на TG в полза на Sahara Bank със срок на валидност до 30 юни 2014 г.
13.
Въз основа на споразуменията, сключени между SH и TG във връзка с издаването на насрещната гаранция APG на TG и насрещната гаранция PG на TG, SH се задължава да възстанови на TG заплатените от нея суми на Sahara Bank и да ѝ заплаща на всеки три месеца годишна комисиона в размер на 1,30 %.
14.
SH изпълнява своите задължения за плащане към TG до месец март 2011 г.
15.
На 2 март 2011 г. е приет Регламент № 204/2011. HIB и Sahara Bank фигурират в списъка от приложение III към Регламента и остават включени там съответно до 29 януари 2014 г. ( 12 ) и до 2 септември 2011 г. ( 13 ).
16.
На 20 декември 2012 г. SH и TG подписват Меморандум за разбирателство за регулиране на техните отношения с цел да се вземат предвид последиците от приемането на Регламент № 204/2011. На същата дата те сключват тристранен договор за депозит с банка депозитар (наричан по-нататък „договорът за депозит“). Съгласно член V от този договор депозираните суми ( 14 ) трябва да бъдат платени на TG, в случай че HIB бъде заличен от списъка преди изтичане на срока на валидност на насрещните гаранции APG и PG на SH и на акредитива (съответно 14 септември 2013 г. и 15 юли 2014 г.). В противен случай въпросните суми следва бъдат върнати на SH. Поради това SH продължава да плаща редовно в депозитната сметка сумите, дължими във връзка с насрещните гаранции APG и PG на TG.
17.
Вследствие на подадена от HIB молба Sahara Bank няколкократно иска усвояването на насрещната гаранция APG на TG. TG отказва, като се мотивира с незаконосъобразност на молбата. С влязло в сила определение от 22 април 2013 г. Fővárosi Ítélőtábla (Регионален апелативен столичен съд Будапеща, Унгария) забранява на TG да извършва плащане към Sahara Bank, докато HIB продължава да фигурира в списъка от приложение III към Регламент № 204/2011.
18.
На 10 януари 2013 г. TG подава искане за усвояване на насрещната гаранция APG на SH. SH отхвърля искането, тъй като ограничителните мерки все още са в сила.
19.
На 14 септември 2013 г. срокът на насрещната гаранция APG на SH изтича. На 17 юли 2014 г. изтича също и срокът на насрещната гаранция PG на SH, без да бъде подадено искане за привеждане в действие. В следствие на това SH иска от TG да даде съгласието си за освобождаване на депозираните суми, като предостави на банката депозитар необходимата декларация за съгласие. TG обаче отказва да предостави тази декларация.
20.
Поради това SH се обръща към съда, за да получи изпълнение на задълженията на TG въз основа на договора за депозит. С насрещен иск ( 15 ) TG иска SH да бъде осъдена да заплати разноските, свързани с поемането на въпросните насрещни гаранции, включващи възстановяване на сумите, които вече са изплатени на Sahara Bank ( 16 ).
21.
Първоинстанционният съд уважава молбата на SH и дава съгласие за освобождаване на сумите, депозирани в нейна полза. По този въпрос постановеното решение влиза в сила. По отношение на насрещния иск, съдът го отхвърля в частта, отнасяща се до сумите, изплатени от TG на Sahara Bank, и го уважава в частта, свързана с комисионите за гаранция, дължими от SH на TG. Според този съд тези комисиони представляват възнаграждение за услуга, предоставена от юридическо лице, учредено съгласно унгарското право, и не попадат в приложното поле на Регламент № 204/2011. Поради това SH е осъдена да заплати на TG сума от 1352713,04 EUR ведно с лихвите за забава. SH, UF и TG обжалват решението, постановено от първоинстанционния съд.
22.
На втора инстанция решението на първоинстанционния съд е частично изменено и насрещният иск е изцяло отхвърлен. От една страна, въззивният съд счита, че молбата е неоснователна предвид договора за депозит, който изменя първоначално сключените споразумения между SH и TG, а от друга страна, посочва, че предвид действието на ограничителните мерки срещу HIB TG не е могла да предоставя никакви гаранции и следователно не е имала право на покриване на съответните разходи. TG подава жалба срещу решението, постановено от въззивния съд пред запитващата юрисдикция Kúria (Върховен съд).
23.
Тази юрисдикция счита, че за да се установи дали — в поредицата от договори, сключени с цел да се учредят банкови гаранции в полза на HIB — TG има право на заплащане на разноските по насрещните гаранции, издадени по нареждане на SH, е необходимо да бъде направено тълкуване на правото на Съюза, и по-специално на членове 5 и 12 и евентуално на член 9 от Регламент № 204/2011, както и на членове 5, 9 и 17 от Регламент 2016/44.
24.
В акта за преюдициално запитване се посочва, че страните по главното производство се обръщат към Европейската комисия (Служба за инструментите в областта на външната политика, IPE), за да получат правна оценка на положението. На 18 ноември 2013 г. IPE издава правно становище, съгласно което правилната процедура се изразява в това да не се предоставят пряко или непряко финансови средства на HIB, нито да се използват в негова полза, тъй като това образувание е включено в списъка от приложение III към Регламент № 204/2011. На 10 март 2014 г. IPE издава второ становище по искане на Постоянното представителство на Франция към Европейския съюз, в което прави разграничение между „искане за привеждане в действие на гаранцията“ и „плащане при изпълнение на гаранцията“. Според IPE, когато член 12 от Регламент № 204/2011 е неприложим, „искането за привеждане в действие на гаранцията“ в полза на включен в списъка орган може да бъде уважено, но „плащането при изпълнение на гаранцията“ не може да бъде извършено, ако за този орган продължават да се прилагат мерките по член 5 от Регламент № 204/2011, освен ако такова плащане не може да се извърши в съответствие с член 9 от посочения регламент.
25.
В този контекст, с определение от 23 март 2017 г., Kúria (Върховен съд) спира главното производство и отправя следните преюдициални въпроси:
„1.
Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза [на HIB]:
1.1.
ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011;
1.2.
ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък;
1.3.
ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания;
1.4.
ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в Европейския съюз банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB;
1.5.
ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44?
2.
Трябва ли да се счита, ако посоченото в точки 1.1 и 1.2 задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на Регламента, че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в забранителния списък от приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011?
3.
Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 (точка 1.3) член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
4.
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание (точка 1.4)? Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
5.
Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания?
6.
Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент 2016/44 на Съвета — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби (точка 1.5) — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция? Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, букви а) или б) — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание? Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?“.
26.
UF, SH, TG, правителствата на Италия, Германия и Унгария и Комисията представят на Съда писмени становища съгласно член 23 от Статута на Съда и са изслушани в съдебното заседание, проведено на 23 април 2018 г. с изключение на италианското правителство.
III. Анализ
А. Предварителни бележки
27.
От преюдициалното запитване е видно, че Kúria (Върховен съд) няма никакви основателни съмнения, че усвояването на насрещните гаранции, което никога не е било извършено и което повече не е възможно, тъй като насрещните гаранции вече са изтекли — е забранено на основание Регламент № 204/2011, поне през периода, в който HIB е бил включен в списъка. Поради това Съдът не е сезиран с този въпрос.
28.
Вместо това Kúria (Върховен съд) пита Съда как трябва да бъдат разглеждани, за целите на прилагането на мерките за ембарго, приети от Съюза срещу Либия:
–
плащанията, дължими от установена в Съюза банка към либийска банка, включена в списъка от приложение III към Регламент № 204/2011, за отложено покриване на разноските за учредяване на гаранция в полза на институция, която също е включена в този списък,
–
плащанията, дължими от установена в Съюза банка към либийска банка, която не е включена в списъците от приложения II и III към Регламент № 204/2011, за отложено покриване на разноските за учредяване на гаранция в полза на институция, включена в тези списъци,
–
плащанията, дължими от установена в Съюза банка към друга установена в Съюза банка за отложено покриване на разноските за учредяване на насрещна гаранция в полза на либийска банка, която не е включена в списъците от приложения II и III към Регламент 204/2011, за издаването на гаранция в полза на институция, включена в посочените списъци след издаването ѝ.
29.
За всяка една от тези категории плащания Съдът следва да определи дали те попадат в приложното поле на забраните, предвидени в Регламент № 204/2011 или в Регламент 2016/44.
30.
Националният съд (Kúria (Върховен съд) или съдът, който разглежда спора по същество) следва да определи обаче, въз основа на договорите за насрещна гаранция, сключени между SH и TG, на договора за депозит и на приложимото към тях право, дали TG има право да получи от SH плащане на разноските за насрещните гаранции, издадени по нареждане на последната (или някаква форма на обезщетение за вреди или обезщетение за неоснователно обогатяване), отнасящи се за периода, през който HIB е бил включен в списъка от приложение III към Регламент № 204/2011, въпреки че името му е било заличено от този списък, що се отнася до насрещната гаранция APG на TG, едва след изтичането ѝ и въпреки че приемането на ограничителните мерки е променило експозицията на TG на риска от усвояване.
Б. По първия преюдициален въпрос, точка 1.1 и втория преюдициален въпрос: плащания, дължими от установена в Съюза банка към либийска банка, включена в списъка от приложение III към Регламент № 204/2011, за отложено покриване на разноските за учредяване на гаранция в полза на институция, която също е включена в този списък
31.
С първия преюдициален въпрос, точка 1.1, който трябва да бъде разгледан във връзка с втория преюдициален въпрос в частта, свързана с точка 1.1, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали при обстоятелства като тези по главното производство разноските ( 17 ), които TG е трябвало да плати на Sahara Bank за учредяването на гаранциите APG и PG в полза на HIB, в периода, в който Sahara Bank е била включена в списъка, попадат в приложното поле на Регламент № 204/2011 или на Регламент 2016/44 и са забранени съгласно съответните разпоредби на тези регламенти.
32.
Преди всичко следва да се уточни, че тъй като става въпрос за плащания, които е трябвало да бъдат извършени, когато Регламент № 204/2011 е бил в сила, и тъй като запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали тези плащания попадат в приложното поле на мерките за ембарго на Съюза срещу Либия към момента, в който те са били дължими, единствено Регламент № 204/2011 има отношение към отговора на поставения от тази юрисдикция въпрос.
33.
С това уточнение, въпросните плащания могат да попаднат в приложното поле на този регламент, ако включват една от хипотезите, предвидени в член 5, параграф 2, т.е. ако представляват пряко или непряко „предоставяне“ на финансови средства или икономически ресурси на юридически лица, образувания или органи, изброени в приложения II и III към посочения регламент, или „използване“ на финансови средства или икономически ресурси в полза на такива субекти.
34.
Няма съмнение, че плащанията на парични суми, които установена в Съюза банка е задължена да извърши към образувание, включено в тези приложения, за покриване на разноските за учредяване на гаранция, ако те бъдат извършени, представляват „пряко предоставяне на финансови средства“ по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент № 204/2011 и следователно попадат в неговото приложно поле. Обстоятелството, че тези плащания са част от сделка, характеризираща се с икономически баланс между престацията и насрещната престация, и представляват изпълнителни действия по договор, сключен преди влизането в сила на Регламент № 204/2011, само по себе си не позволява, както вече е изяснено от Съда, да бъдат изключени от приложното поле на този регламент и от забраните, които той налага ( 18 ).
35.
Във всеки случай възниква въпросът дали тези плащания са могли да бъдат извършени чрез плащане в замразена сметка на Sahara Bank в съответствие с член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 204/2011, съгласно който член 5, параграф 2 от Регламента не се прилага за плащания, дължими съгласно договори, сключени преди датата на включване на бенефициера в списъците от приложения II и III към горепосочения регламент, при условие че те също са замразени. Що се отнася до значението на този въпрос за разрешаване на спора по главното производство, препращам към отговора на петия преюдициален въпрос, който се отнася до тълкуването на член 9 от Регламент № 204/2011.
В. По първия преюдициален въпрос, точка 1.2 и втория преюдициален въпрос: плащанията, дължими от установена в Съюза банка към либийска банка, която не е включена в списъците от приложения II и III към Регламент № 204/2011, за отложено покриване на разноските за учредяване на гаранция в полза на институция, включена в тези списъци
36.
С първия преюдициален въпрос, точка 1.2, който трябва да бъде разгледан във връзка с втория преюдициален въпрос в частта, свързана с точка 1.2, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали при обстоятелства като тези по главното производство разноските, които TG е трябвало да плати на Sahara Bank за учредяването на гаранциите APG и PG в полза на HIB, в периода след заличаването на Sahara Bank от списъка от приложение III към Регламент № 204/2011, попадат в приложното поле на този регламент или на Регламент 2016/44 и са забранени. Поради същите причини, посочени в точка 32 от настоящото заключение, единствено Регламент № 204/2011 има отношение към отговора, който трябва да бъде даден на този въпрос.
37.
Плащанията на парични суми, които установена в Съюза банка трябва да извърши към либийско юридическо лице, което не е включено в списъците, посочени в приложения II и III към Регламент № 204/2011, за разлика от хипотезата, посочена в точка 1.1 от първия преюдициален въпрос, ако бъдат извършени, не представляват „пряко предоставяне на финансови средства“ по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент № 204/2011.
38.
Що се отнася до „непрякото предоставяне“ ( 19 ) на финансови средства по смисъла на тази разпоредба, то би могло да е налице, ако сумите по тези плащания бъдат прехвърлени на физическо лице, образувание или орган, включен в горепосочените списъци, или в случай че между един от тези субекти и либийското юридическо лице, което получава плащането, съществува правна или финансова обвързаност (например на собственост или на контрол) ( 20 ), така че да позволи на въпросния субект да получи правото да се разпорежда с въпросните суми.
39.
Все пак склонен съм да изключа, че някоя от тези хипотези е налице при обстоятелствата по главното производство. Всъщност, от една страна сумите, свързани с разглежданите в производството плащания, тъй като са предназначени да покрият разноските, направени от банка за учредяването на гаранция и тъй като представляват възнаграждение за услугите, предоставени от тази банка, са предназначени по принцип да останат в нейната каса. Освен това, макар че националният съд следва да изключи окончателно това обстоятелство, от преюдициалното запитване не е видно, че сумите, платени от TG на Sahara Bank за покриване на разноските за учредяване на гаранциите APG и PG в полза на HIB, са били по някакъв начин предоставени на последната.
40.
От друга страна, от преюдициалното запитване не се установява, че между Sahara Bank и HIB съществува обвързаност като описаната в точка 38 от настоящото заключение. Все пак и в този случай националният съд следва да провери дали това наистина е така.
41.
След като се изключи пряко или непряко предоставяне на финансови средства, е необходимо да се провери дали въпросните плащания представляват „използване“ на финансови средства в полза на лице, включено в списъците от приложения II и III към Регламент № 204/2011, по смисъла на член 5, параграф 2 от този регламент, доколкото те са предназначени да покрият отложено разноските за учредяване на гаранция в полза на институция, която по време на действието на договора за гаранция е била включена в тези списъци.
42.
Според мен това би могло да е налице, в случай че се установи — въз основа на споразуменията, сключени преди влизането в сила на ембаргото, между установената в Съюза банка в качеството ѝ на наредител и либийската банка, която е издала гаранцията, както и въз основа на евентуални промени в тези споразумения, извършени след влизането в сила на ембаргото — че тези плащания засягат пряко или непряко възможността бенефициерът да получи от либийската банка привеждане в действие на гаранцията ( 21 ), т.е. представляват поемане на ангажимент от страна на установената в Съюза банка за разноски, които по договор би трябвало да бъдат поети от бенефициера ( 22 ).
43.
Така например, в случай че правото да се усвои гаранцията зависи изцяло или отчасти от плащането на сумите, договорени като възнаграждение за издаването ѝ, или в случай че двете банки са се договорили за удължаване на гаранцията за периода на ембаргото, плащанията, които установената в Съюза банка трябва да извърши към либийската банка за покриване на разноските, свързани с издаването на гаранцията или с нейното удължаване, попадат в обхвата на забраната, посочена в член 5, параграф 2 от Регламент № 204/2011. В действителност сумите, свързани с тези плащания, са предназначени да гарантират на лице, включено в списъците от приложения II и III към този регламент, правото на усвояване на гаранцията или да поддържат в полза на това лице валидността на гаранцията след първоначално договорения срок и следователно да се използват в негова полза ( 23 ).
44.
Съгласно изложените по-горе съображения, когато не са налице хипотезите, предвидени в точки 38 и 42 от настоящото заключение, плащанията, които установена в Съюза банка трябва да извърши към либийска банка, която не е включена в списъците от приложения II и III към Регламент № 204/2011, за отложено покриване на разноските за издаване на гаранция в полза на лице, което по време на действието на договора за гаранция е включено в тези списъци, не съставляват нито една от хипотезите, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент № 204/2011, и освен ако не са част от дейности, целящи заобикаляне на предвидените в тази разпоредба забрани, съгласно параграф 3 от посочения член ( 24 ), те не са забранени в резултат на прилагането му.
45.
По-специално, не считам, че самият факт, че поредицата от свързани договори, сключени между различните заинтересовани страни преди влизането в сила на ембаргото, както и транзакцията като цяло имат за крайна цел да се осигури на лице, включено в списъка от приложение III към Регламент № 204/2011 достъп до банкова гаранция, сам по себе си е достатъчен, за да се счита за забранено по смисъла на член 5, параграф 2 от посочения регламент всяко плащане, извършено в рамките на такава транзакция.
46.
Във всеки случай националният съд следва да извърши проверките въз основа на споразуменията между TG и Sahara Bank и с оглед на вида на гаранцията, предоставена от последната на HIB, които са необходими, за да се изключи окончателно прилагането на член 5 от Регламент № 204/2011 към въпросните плащания.
Г. По първия преюдициален въпрос, точка 1.4: плащания, дължими от установена в Съюза банка към друга установена в Съюза банка за отложено покриване на разноските за учредяване на насрещна гаранция в полза на либийска банка, която не е включена в списъците от приложения II и III към Регламент 204/2011, за издаването на гаранция в полза на институция, включена в посочените списъци след издаването ѝ
47.
С точка 1.4 от първия преюдициален въпрос Kúria (Върховен съд) по същество иска да се установи дали при обстоятелства като тези по главното производство плащанията, свързани с разноските ( 25 ), които SH е трябвало да плати на TG за учредяването на насрещните гаранции в полза на Sahara Bank — за да се даде възможност тя да издаде гаранции APG и PG в полза на HIB — попадат в приложното поле на Регламент № 204/2011 или на Регламент 2016/44 и са забранени съгласно съответните разпоредби на тези регламенти. И в този случай за отговора, който трябва да бъде даден, следва да се вземе под внимание само Регламент № 204/2011, който е в сила, когато тези плащания са били дължими по договор.
48.
Като се има предвид функционалната връзка, която независимо от техния автономен характер е налице между насрещните гаранции, предоставени от TG на Sahara Bank по нареждане на SH, и гаранциите, предоставени от Sahara Bank на HIB, съображенията, изложени в точки 38—46 от настоящото заключение могат да се приложат mutatis mutandis и по отношение на разглежданите плащания в тази част от преюдициалното запитване, независимо от обстоятелството, че тези плащания се извършват между банки, установени в Съюза. Затова в настоящото заключение просто препращам към посочените съображения.
Д. По първия преюдициален въпрос, точка 1.3, третия, четвъртия и шестия преюдициален въпрос: въздействие на член 12 от Регламент № 204/2011 и член 17 от Регламент 2016/44
49.
Още от самото начало ( 26 ) в член 12 от Регламент № 204/2011 се съдържа така наречената no claims clause или клауза за непредявяване на искове, чието приложно поле е изменено с Регламент № 45/2014 с цел привеждане в съответствие с насоките на Съвета относно ограничителните мерки ( 27 ) и която понастоящем е включена в член 17 от Регламент 2016/44.
50.
Тази клауза, която е включена в повечето правни инструменти на Съюза, въвеждащи ограничителни мерки ( 28 ), има за цел да се предотврати компенсирането за отрицателните последици от ембаргото на засегнатите от ограничителните мерки субекти, либийското правителство или неговите звена, и като цяло либийски лица, образувания или органи, както и да се защитят икономическите оператори от претенциите, които могат да бъдат предявени от либийски контрагенти срещу тях въз основа на договори, чието изпълнение е било засегнато от тези мерки или във връзка с тях ( 29 ).
51.
Предвид различната ѝ цел клаузата за непредявяване на искове по член 12 от Регламент № 204/2011 не се припокрива със забраните, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламента, а има свое собствено специфично приложно поле. По този начин, с изключение на хипотезата за претенции, предявени от субекти, включени в списъците от приложения II и III към Регламент № 204/2011, посочена в член 12, буква а) от този регламент, удовлетворяването на претенциите, попадащи в приложното поле на този член, по принцип не представлява случай на предоставяне или използване на финансови средства или икономически ресурси, забранени от горепосочения член 5, параграф 2. Едно различно тълкуване би лишило този член от всякакво полезно действие.
52.
В съответствие със своята функция тази клауза може освен това да доведе до последици не само докато траят ограничителните мерки, но дори и след като те бъдат премахнати. Ако бъде оставена в сила, действието на тази клауза продължава дори и след прекратяване на мерките за ембарго ( 30 ), като прави недопустими молбите, целящи получаването на компенсация за временните или окончателните договорни неизпълнения, причинени от влизането в сила на тези мерки.
53.
Следователно клаузата за непредявяване на искове има за цел да уточни последиците от мерките за ембарго върху договорите, сключени преди приемането на тези мерки, като в рамките на своето приложно поле признава в полза на длъжника, чиято престация е станала изцяло или частично, временно или окончателно невъзможна, погасителния ефект, който в гражданското право се свързва със случаите на непреодолима сила, зависещи от намесата на factum principis. Ако временният характер на дадено ембарго налага по принцип само „парализа“, а не прекратяване на договорите, сключени преди влизането му в сила — вследствие на което престации, които не са изтекли междувременно и чието изпълнение не е станало окончателно невъзможно, следва да могат да бъдат изпълнени след премахването на ограничителните мерки — наличието на клауза за непредявяване на искове прави недопустими, включително след изтичането на суспензивния ефект на ембаргото, исканията за неустойки поради неизпълнение на договори или сделки, чието изпълнение е било засегнати от посочените мерки, като в определени случай фактически се стига до прекратяване на висящите правоотношения ( 31 ).
54.
Гаранциите и насрещните гаранции, сключени във връзка с договор, например договор за строителни работи или за доставка, чието изпълнение е засегнато от ограничителните мерки, приети с Регламент № 204/2011, са изрично упоменати в член 12 от този регламент, а сега и в член 17 от Регламент 2016/44, като източници на „искове“, които не се позволява да бъдат удовлетворени по смисъла на тази разпоредба. По този начин, независимо от техния автономен характер по отношение на основния договор, с който са свързани, усвояването на тези гаранции (или насрещни гаранции) от лицата, изброени в букви а)—в) на член 12 от Регламент № 204/2011, а сега и на член 17 от Регламент 2016/44, е забранено ( 32 ) по силата на тези членове, ако се установи, че мерките, приети с този регламент, са засегнали изпълнението на основния договор.
55.
Независимо от връзката им с основния договор гаранциите и насрещните гаранции сами по себе си също представляват договори, които, съгласно член 12 от Регламент № 204/2011, могат да бъдат засегнати от ограничителните мерки, приети с този регламент.
56.
Всъщност влизането в сила на ембаргото блокира за времето на неговото действие възможността на бенефициерите, засегнати от тези мерки (или субекти, все пак включени в категориите, изброени в член 12 от Регламент № 204/2011), да усвоят гаранцията или насрещната гаранция и по този начин не позволява на гаранта (или контрагаранта) да изпълни своята престация. Освен това удължаването на гаранциите и насрещните гаранции е изрично забранено от горепосочения член 12 и ако бъде извършено, би представлявало, както видяхме, нарушение на забраната по член 5, параграф 2 от Регламент № 204/2011. Следователно, тъй като не е в състояние да изпълни престацията си поради непреодолима сила, гарантът (или контрагарантът) се освобождава от отговорност за собственото си неизпълнение и това е валидно за целия период, през който остават в сила ограничителните мерки и клаузата за неудовлетворяване на претенциите ( 33 ). Ако гаранцията или насрещната гаранция изтече преди края на ембаргото, той окончателно се освобождава от задълженията си. В обратния случай, дори и ако се признае, че приемането на мерки за ембарго има само суспензивен ефект върху договорите в процес на изпълнение, запазването на валидността на автономните гаранции, подписани за определен период от време след изтичането на първоначално договорения срок, трябва във всеки случай да бъде изключено ( 34 ).
57.
Макар и да не е предвидено изрично в член 12 от Регламент № 204/2011, комисионите и другите разходи, свързани с издаването на банкова гаранция или насрещна гаранция, могат да попаднат в приложното поле на този член, в случай че изпълнението на договора за гаранция или насрещна гаранция, с който са свързани е възпрепятствано от въведените с посочения регламент мерки, и следователно искането за плащане на тези комисиони и разходи от лица, принадлежащи към изброените в тази разпоредба категории, може да представлява иск, предявен „във връзка с договори, чието изпълнение е засегнато“, от тези мерки ( 35 ).
58.
Националният съд следва да прецени конкретно дали и по какъв начин клаузата за непредявяване на искове, предвидена в Регламент № 204/2011 и Регламент 2016/44, е приложима към исканията, предявени от TG срещу SH. Според мен тази преценка трябва да се извърши въз основа на следните критерии.
59.
На първо място, с цел да се определи кой текст на клаузата е приложим ratione temporis към разглежданите в главното производство плащания, трябва да се направи разграничение между сумите, изплатени от TG на Sahara Bank, чието възстановяване първата иска от SH, и сумите, дължими от последната на TG основно като комисиони за издаване на насрещните гаранции APG и PG. В рамките на първата категория следва да се направи по-нататъшно разграничение между плащанията, извършени в периода от влизането в сила на Регламент № 204/2011 до влизането в сила на Регламент № 45/2014 (22 януари 2014 г.), и тези, които са извършени от тази дата до датата на изтичане на валидността на гаранциите, предоставени от Sahara Bank. По отношение на първите се прилага първоначалната редакция на член 12 от Регламент № 204/2011, а за вторите — редакцията, изменена с Регламент № 45/2014. Не считам обаче, че Регламент 2016/44 е приложим за някое от тези плащания. Всъщност правото, приложимо към момента на извършване на плащанията, е релевантно за определяне дали тези плащания са били забранени или не при прилагане на клаузата за непредявяване на искове, а не моментът, в който възстановяването на съответните суми е поискано от съда. От друга страна, що се отнася до комисионите, дължими от SH на TG и неплатени, от значение е моментът, в който е поискано плащането им, и следователно се прилага Регламент 2016/44, чийто член 17 впрочем има същото съдържание като член 12 от Регламент № 204/2011.
60.
На второ място, няма съмнение, че Sahara Bank попада в категорията на субектите, посочени в член 12, буква б) от Регламент № 204/2011 в редакцията, изменена с Регламент № 45/2004, и че следователно плащанията, извършени към нея от TG след влизането в сила на това изменение, могат да попаднат в приложното поле на забраната, установена с този член, ако са изпълнени другите определени в него условия. Същото не може да се каже обаче по отношение на редакцията на посочения член преди изменението, както Комисията правилно посочва в писменото си становище. В това отношение националният съд следва да извърши необходимите проверки, за да установи дали при обстоятелствата по главното производство може да се приеме, че Sahara Bank, в качеството си на кредитор на задължението за плащане разноските, свързани с издаването на гаранцията в полза на HIB въз основа на договора, сключен с TG, може да се счита за „лице или образувание, което предявява искове чрез или в полза на [либийското правителство]“. Ако това не е така, извършените от TG плащанията към Sahara Bank през периода преди влизането в сила на Регламент № 45/2004 не могат да се считат за извършени в нарушение на забраната, посочена в член 12 от Регламент № 204/2011. Възможността да се счита, че при обстоятелствата по главното производство TG попада в определението, посочено в първоначалната редакция на този член, или е част от категорията лица, обхванати от параграф 1, буква в) от посочения член, изменен с Регламент № 45/2014, или от член 17 от Регламент 2016/44, според мен трябва да бъде поначало отхвърлена. В действителност, от една страна, както правилно отбелязва германското правителство, фактът, че установена в Съюза банка е свързана с либийска банка чрез договор за гаранция, сам по себе си не позволява да се счита, че тя действа от името на тази банка, когато иска от трета банка, установена в Съюза, с която е свързана чрез договор за насрещна гаранция, възстановяване на разноските за гаранцията, изплатени на либийската банка. От друга страна, след отхвърляне на аргумента, както направих в точка 44 от настоящото заключение, че всяка претенция, предявена в рамките на поредицата договори за гаранция и насрещна гаранция, разглеждани в главното производство, трябва да се счита за „опорочена“ от факта, че допринася за крайната цел да се предостави гаранция в полза на субект, включен в списъците от приложения II и III към Регламент № 204/2011, отправеното от TG искане за плащане на комисионите, свързани с договора за насрещна гаранция, сключен с SH, може да бъде разглеждано само като молба на оператор от Съюза, подадена в негов изключителен интерес за получаване на възнаграждението за услуги, предоставени на друг оператор от Съюза.
61.
На последно място, националният съд следва да провери по какъв начин ограничителните мерки, установени с Регламент № 204/2011, са засегнали договорите за гаранция и насрещна гаранция, разглеждани в главното производство, за да прецени дали претенциите, предявени от TG в главното производство, които би трябвало да попадат в приложното поле на тази клауза въз основа на уточненото в предходата точка, са обхванати от предвидената в нея забрана. В това отношение се ограничавам да посоча, че със сигурност в рамките на тази проверка е възможно националният съд да стигне до заключението, че въведените с Регламент № 204/2011 мерки не са могли да засегнат привеждането в действие на гаранцията на Sahara Bank в полза на HIB, чието издаване представлява предпоставка за плащанията, извършени от TG към либийската банка, а поради съществуващата връзка с договорите за насрещна гаранция, сключени между TG и SH — за дължимите вноски, дължими от последната на TG. Обаче това не позволява на посочения съд автоматично да изключи исканията, отправени от TG, от приложното поле на клаузата за непредявяване на искове, тъй като ограничителните мерки, установени с Регламент № 204/2011, несъмнено са повлияли на поредицата взаимно зависими договори, включващи договора между TG и Sahara Bank, и следователно на „транзакцията“ като цяло. В това отношение отбелязвам, че горепосоченият член 12 изрично се отнася не само за „договорите“, засегнати от приетите с Регламент № 204/2011 мерки, но и за всяка „транзакция“, която е била повлияна от тези мерки.
Е. По петия преюдициален въпрос: възможно прилагане на член 9 от Регламент № 204/2011
62.
С петия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество Съдът да установи дали разглежданите в спора по главното производство плащания или някои от тях попадат в приложното поле на дерогацията от член 5, параграф 2 от Регламент № 204/2011, предвидена в член 9 от посочения регламент.
63.
В това отношение преди всичко отбелязвам, че съгласно параграф 1 тази дерогация — която, както Комисията правилно посочва в своето становище, във всеки случай не позволява плащания, които следва да се считат за нарушение на клаузата за непредявяване на искове — се отнася до плащания, предназначени да бъдат извършени по сметки, обект на мерките за замразяване, предвидени в член 5, параграф 1 от Регламент № 204/2011, т.е. по сметки, принадлежащи на лица, образувания или органи, включени в списъците от приложения II и III към този регламент. Следователно, що се отнася до националното производство, само плащания в полза на HIB или Sahara Bank, които са били извършени или е трябвало да бъдат извършени през периода, в който са били включени в списъка от приложение III към Регламент № 204/2011, могат да попаднат в приложното поле на член 9, параграф 1 от този регламент. От една страна, главното производство не се отнася до плащания в полза на HIB, а от друга страна изглежда, че между страните няма спор, че TG не е извършила никакво плащане към Sahara Bank в периода, през който тя е била включена в горепосочения списък ( 36 ). От това следва, че исканията, отправени от TG в главното производство, не се отнасят до суми по плащания, които биха могли евентуално да попаднат в приложното поле на член 9 от Регламент 204/2011.
IV. Заключение
64.
Въз основа на всички изложени по-горе съображения смятам, че Съдът следва да отговори на поставените от Kúria (Върховен съд, Унгария) въпроси по следния начин:
„1)
Член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 на Съвета от 2 март 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия трябва да се тълкува в смисъл, че:
–
плащането от страна на установена в Съюза банка към либийска банка, включена в списъка от приложение III към този регламент, на разноските за учредяване на гаранция в полза на институция, която също е включена в този списък, представлява забранено предоставяне на финансови средства,
–
плащането от страна на установена в Съюза банка към либийска банка, която не е включена в списъците от приложения II и III към Регламент № 204/2011, на разноските за учредяване на гаранция в полза на институция, включена в един от тези списъци, не представлява забранено предоставяне или използване на финансови средства, при условие че:
–
сумите, свързани с тези плащания, не са прехвърлени на физическо лице, образувание или орган, включени в тези списъци,
–
между един от тези субекти и учреденото съгласно либийското право юридическо лице, получаващо плащането, не съществува правна или финансова обвързаност, която да позволи на посочения субект да получи право да се разпорежда с въпросните суми,
–
горепосочените плащания не засягат пряко или непряко възможността либийската институция бенефициер да получи от либийската банка привеждането в действие на гаранцията и не представляват поемане на ангажимент от страна на установената в Съюза банка за разноски, които по договор би трябвало да бъдат поети от посоченото образувание,
–
при същите условия плащането от страна на установена в Съюза банка към друга установена в Съюза банка на разноските за учредяване на насрещна гаранция в полза на либийска банка, която не е включена в списъците от приложения II и III от Регламент № 204/2011, за издаването на гаранция в полза на институция, включена в посочените списъци след издаването ѝ, не представлява забранено предоставяне или използване на финансови средства.
2)
Член 12 от Регламент № 204/2011, в редакцията му преди изменението, направено с Регламент № 45/2014, и в редакцията след това изменение трябва да се тълкува в смисъл, че искането за плащане на разноските, свързани с издаването на гаранция или насрещна гаранция, не е изключено от забраната за удовлетворяване на исковете, предвидена в този член, когато е отправено от един от субектите, посочени в този член, и когато мерките, установени съгласно Регламент № 204/2011, засягат пряко или непряко, изцяло или частично изпълнението на договора за гаранция или за насрещна гаранция или транзакцията, в която е включен този договор.
3)
Член 12, параграф 1 от Регламент № 204/2011, в редакцията му след изменението, направено с Регламент № 45/2014, трябва да се тълкува в смисъл, че установена в Съюза банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, който е част от поредица от свързани договори, имащи за цел да предоставят гаранция в полза на либийско образувание, е задължена да заплати на либийска банка разноските за издаване на гаранцията, не попада в категорията на субектите, посочени в буква в) от тази разпоредба, ако не са налице елементи, които водят до заключението, че тя действа от името или за сметка на либийската банка.
4)
Член 9 от Регламент № 204/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към плащания като разглежданите в главното производство, които са извършени или трябва да бъдат извършени в полза на субекти, които не са засегнати от ограничителните мерки, установени с този регламент“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: италиански.
( 2 ) ОВ L 58, 2011 г., стр. 1.
( 3 ) Регламент (ЕС) 2016/44 на Съвета от 18 януари 2016 година за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 204/2011 (ОВ L 12, 2016 г., стр. 1).
( 4 ) Решение 2011/137/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 58, 2011 г., стр. 53). Това решение е отменено с Консолидирано решение (ОВППС) 2015/1333, прието от Съвета на 31 юли 2015 г. (ОВ L 206, 2015 г., стр. 34).
( 5 ) Приета на 26 февруари 2011 г.
( 6 ) Вж. съображение 1 от Регламент № 204/2011.
( 7 ) Член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент № 204/2011 уточнява, че „1. Приложение II включва физическите или юридическите лица, образуванията и органите, посочени от Съвета за сигурност на ООН или от Комитета по санкциите в съответствие с параграф 22 от Резолюция 1970 (2011) на ССООН. 2. Приложение III се състои от физически или юридически лица, образувания и органи, които не попадат в обхвата на приложение II и които в съответствие с член 6, параграф 1 от Решение 2011/137/ОВППС са били определени от Съвета като лица и образувания, участващи или съучастващи в нареждането, контролирането или направляването по някакъв друг начин на извършването на тежки нарушения на правата на човека спрямо лица в Либия, включително чрез участие или съучастие в планирането, командването, нареждането или провеждането на атаки в нарушение на международното право, включително въздушни бомбардировки, спрямо гражданско население и граждански инфраструктури, или лица или образувания, действащи от тяхно име или под тяхно ръководство, или образувания, които са тяхна собственост или са контролирани от тях“.
( 8 ) Съгласно член 1, буква a), точки iv), v) и vi) от Регламент № 204/2011 по смисъла на този регламент „финансови средства“ представляват „iv) лихви, дивиденти или други приходи или стойност, натрупани или генерирани от активи; v) кредити, право на прихващане, гаранции, гаранции за изпълнение или други финансови задължения; vi) акредитиви, коносаменти, документи за продажба“.
( 9 ) Регламент (ЕС) № 488/2013 на Съвета от 27 май 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 204/2011 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 141, 2013 г., стр. 1) въвежда две допълнителни букви в член 9, параграф 1 от Регламент № 204/2011 в първоначалната му редакция, свързани с видове плащания, които не са от значение за фактите по главното производство.
( 10 ) Първото изменение е направено от Регламент (ЕС) № 296/2011 на Съвета от 25 март 2011 година за изменение на Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 80, 2011 г., стр. 2). Новият текст включва два параграфа. Първият възпроизвежда първоначалния текст на член 12 само с добавяне на връзката с Резолюция 1973 (2011) на Съвета за сигурност на ООН. Вторият параграф обаче е формулиран по следния начин: „[н]е се поражда отговорност за физически или юридически лица, образувания или органи във връзка с добросъвестно извършените от тях действия в изпълнение на задълженията, установени в настоящия регламент“.
( 11 ) Регламент (ЕС) № 45/2014 на Съвета от 20 януари 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 16, 2014 г., стр. 1).
( 12 ) Вж. членове 1 и 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 74/2014 на Съвета от 28 януари 2014 година за прилагане на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия.
( 13 ) Вж. членове 1 и 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 872/2011 на Съвета от 1 септември 2011 година за прилагане на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия.
( 14 ) Става въпрос за сума от 1668927,72 EUR, към която се добавят сумите, депозирани от SH на всеки шест месеца за срока на договора за депозит и съответните лихви.
( 15 ) Насрещният иск се отнася главно за изпълнение на договора, а при условията на евентуалност — за обезщетение за нанесените вреди, и при условията на евентуалност спрямо последното искане — за неоснователно обогатяване.
( 16 ) За удобство ще използвам термина „разноски“ на насрещната гаранция за всички комисиони и разходи, които SH се е задължила да плати на TG във връзка с издаването на насрещните гаранции APG и PG, както е посочено в точка 13 от настоящото заключение.
( 17 ) И в този случай имам предвид всички разноски (комисиони и други разходи), които TG е трябвало да плати на Sahara Bank в качеството си на банка наредител.
( 18 ) Вж. по отношение на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (ОВ L 139, 2002 г., стр. 9), решение от 11 октомври 2007 г., Möllendorf и др. (C‑117/06, EU:C:2007:596, т. 49 и 62).
( 19 ) Напомням, че в решение от 29 юни 2010 г., E и F (C‑550/09, EU:C:2010:382, т. 67 и 68), Съдът уточнява, че изразът „предоставят (...) в полза на“, който се съдържа в член 2, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 2580 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, 2001 г., стр. 70) — съставен от изрази, почти идентични с член 5, параграф 2 от Регламент № 402/2011 — „се отличава с широк смисъл, обхващащ всички действия, които са необходими, за да може едно лице, група или образувание, посочено или посочена в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, действително да получи пълното право на разпореждане със съответните средства, други финансови активи и икономически ресурси“, и че този смисъл „не зависи от това дали са налице или не отношения между автора и адресата на въпросното действие по предоставяне“, вж. също решение от 11 октомври 2007 г., Möllendorf и Möllendorf-Niehuus (C‑117/06, EU:C:2007:596, т. 51).
( 20 ) Вж. документ на Съвета № 15598/17 от 8 декември 2017 г., Насоки относно санкциите — актуализация, точки 55а—55д.
( 21 ) Отбелязвам все пак, че международната практика в областта на гаранциите, платими при първо поискване, е в посока на отделяне на гаранцията от редовното плащане на разноските; вж. Règles uniformes de la Chambre de commerce internationale (ICC) relatives aux garanties sur demande, редакция 2010 г., член 32, буква в).
( 22 ) Например в случая, предвиден в член 32, буква б) на Еднообразните правила на ICC, посочени в предходната бележка.
( 23 ) Фактът, че субектът не разполага с гарантираните суми, освен ако не поиска и не получи привеждането в действие на гаранцията, не е релевантен, тъй като той все пак извлича икономическа изгода от самото съществуване на гаранцията (която впрочем, тъй като е издадена от либийската банка, по принцип може да бъде усвоена, без да се отчитат пречките, дължащи се на предвидените в Регламент № 204/2011 мерки); Вж. в подобен смисъл — макар и в различен контекст на забраната за непряко предоставяне на икономически ресурси по смисъла на Регламент (ЕО) № 423 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, 2007 г., стр. 1) — решение от 21 декември 2011 г., Afrasiabi и др. (C‑72/11, EU:C:2011:874, т. 45—47), с което Съдът по същество посочва, че дори само възможността въпросните ресурси, макар и да не могат да се употребят незабавно, да се използват за получаването на финансови средства, стоки или услуги, които могат да допринесат за дейностите, на които приетите от Съюза ограничителни мерки имат за цел да се противопоставят, попада в обхвата на забраните, наложени от тези мерки. За разлика от германското правителство не считам за релевантно и обстоятелството, че предимството, което представлява правото да се усвои гаранцията, не засяга активите на банката наредител, която заплаща разноските по гаранцията, а по-скоро на банката гарант. Всъщност при обстоятелствата, посочени в точка 42 от настоящото заключение, съществува пряка връзка между това предимство и плащането на горепосочените разноски, вж. a contrario решение от 29 април 2010 г., М и др. (C‑340/08, EU:C:2010:232, т. 41 и сл.).
( 24 ) Тези дейности се различават от действията, които формално нарушават забраните, посочени в член 5, параграф 2 от Регламент № 204/2011, и обхващат дейности, за които въз основа на обективни факти се установява, че макар формално и привидно да не осъществяват състава на нарушението на член 5, параграф 2 от този регламент, все пак сами по себе си или поради евентуалната си връзка с други дейности имат за цел или за пряк или непряк резултат да се преодолее действието на забраната по този член; вж. по аналогия решение от 21 декември 2011 г., Afrasiabi и др. (C‑72/11, EU:C:2011:874, т. 45—47 и 60), относно член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007.
( 25 ) Напомням, че от една страна, посочените разноски са тези, които се дължат на TG за издаването на насрещните гаранции, а от друга страна, това са сумите, платени от TG на Sahara Bank за издаването на гаранциите APG и PG в полза на HIB, които, както беше посочено, SH е задължена по договор да възстанови на TG.
( 26 ) Тази клауза не е включена в съвместното предложение за регламент на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (COM 2011/0108 окончателен) и е въведена от Съвета в хода на процедурата за приемане на Регламента.
( 27 ) Насоки за прилагане и оценка на ограничителните мерки (санкции) в рамките на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, документ № 11205/12 от 15 юни 2012 г., вж. съображение 2 от Регламент № 45/2014.
( 28 ) Клауза за непредявяване на искове е предвидена за първи път в член 2 от Регламент № 3541/92 в контекста на ембаргото, наложено срещу Ирак след нахлуването в Кувейт, вж. член 2 от Регламент (ЕИО) № 3541/92 на Съвета от 7 декември 1992 година за забрана за удовлетворяване на претенциите на Ирак във връзка с договори и сделки, чието изпълнение е било засегнато от Резолюция 661 (1990) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и от свързани с нея резолюции (ОВ L 361, 1992 г., стр. 1). Вж. наскоро документ 15598/17.
( 29 ) Целта на този вид клаузи се изяснява в преамбюла на Регламент № 3541/92 (четвърто и пето съображение), където, като взима предвид, че вследствие на ембаргото срещу Ирак икономическите оператори в Общността и в третите страни са изложени на риск от искове от иракска страна (иракски закон от 1990 г. предвижда освобождаване от отговорност на иракските контрагенти за вреди, произтичащи от неизпълнението на техните договорни задължения поради ембаргото и обратно — отговорност на чуждестранните контрагенти за вредите, причинени по тази причина на иракските партньори), Съветът счита, че е „необходимо да се окаже постоянна защита на икономическите оператори срещу този род искове и да се попречи на Ирак да получи обезщетения за отрицателните последици от ембаргото“.
( 30 ) Така например отмяната на общото търговско ембарго срещу Ирак с Регламент (ЕО) № 1210/2003 на Съвета от 7 юли 2003 година относно определени специфични ограничения върху икономическите и финансовите отношения с Ирак и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2465/96 (ОВ L 169, 2003 г., стр. 6) и замяната му със специфични ограничителни мерки не засяга Регламент № 3541/92 по отношение на неудовлетворяването на исковете на иракски субекти, което все още е в сила (вж. съображение 16 от Регламент № 1210/2003). Освен това клаузата за непредявяване на искове беше запазена, въпреки прекратяването на ембаргото срещу Либия, решението за което е взето от Съвета за сигурност на 5 април 1999 г. с Резолюция 1192, и след края на ембаргото, вж. Решение 2004/698/ОВППС от 14 октомври 2004 г.
( 31 ) В този смисъл са се произнесли юрисдикциите на някои държави членки по отношение на no claims clause, въведена с Регламент № 3541/92; Вж. относно автономните гаранции решение на Tribunale di Padova (Съд на Падуа) от 1 октомври 1993 г., постановено в случай, много подобен на случая по главното производство, решение на Апелативен съд в Париж от 23 юни 1995 г. и решение на Камарата на лордовете от 5 юни 2001 г., Shanning International Ltd. V. Lloyds TSB Bank plc., Lloyds TSB Banc plc. Rasheed Bank (2001) UKHL 31. По този въпрос вж. Marchand, A. L’embargo en droit du commerce international. Bruxelles 2012 г., р. 406 sq.
( 32 ) Терминологията, използвана в член 12 от Регламент № 204/2011 (в редакцията преди изменението, направено с Регламент № 45/2014, и след това изменение), както и в член 17 от Регламент 2016/44, води до заключението, че се касае за истинска забрана (освен италианската версия, вж. по-специално текста на френски език „il n’est fait (aucun) droit à aucune demande“, на английски „no claims (…) shall be granted“ или „satisfied“ в текста, изменен с Регламент № 45/2014, и в член 17 от Регламент 2016/44, както и на немски „werden keine Forderungen (…) zugelassen“ в първоначалния текст на член 12 от Регламент № 204/2011, „[a]nsprüche (…) werden nicht erfüllt“ в текста, изменен с Регламент № 45/2014, и „[f]orderungen (…) werden nicht erfullt“ в текста на член 17 от Регламент 2016/44.
( 33 ) Вж. по отношение на режима на отговорност в случай на гаранции или насрещни гаранции, платими при първо поискване, член 26 от Еднообразни правила на ICC, посочени в бележка под линия 21 от настоящото заключение.
( 34 ) Това е така не само поради факта, че би имало последици, сходни с конвенционалното удължаване на гаранцията, но и защото суспендирането на автономна гаранция с конкретен срок за неопределен и неопределяем период от време би било трудно съвместимо с неотменимостта на поетото от гаранта задължение по време на валидността на гаранцията.
( 35 ) Обстоятелството, че не става въпрос за „заместваща престация“, според мен не поставя под въпрос това заключение, за разлика от твърденията на германското правителство, тъй като нищо в съдържанието на член 12 от Регламент № 204/2011, нито в това на член 17 от Регламент 2016/44 не позволява да се изключи от тяхното приложно поле искането за изпълнение на престациите по засегнатия от ограничителните мерки договор. Текстът на тези членове включва исковете за обезщетение, компенсация или гаранция в приложното поле на разпоредбата, но не ограничава забраната за удовлетворяване на претенциите до тези искове. Бих искал освен това да посоча, че насрещният иск на TG е предявен в условията на евентуалност за обезщетение за вреди или обезщетение за неоснователно обогатяване.
( 36 ) Подобно на германското правителство, не изключвам, че такива плащания са могли да бъдат разрешени в приложение на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 204/2011, но само при условие че те на свой ред не представляват пряко или непряко предоставяне или използване на финансови средства в полза на HIB (вж. в това отношение точки 38—40 и 42 и 43 от настоящото заключение).