ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
H. SAUGMANDSGAARD ØE
представено на 27 септември 2018 година ( 1 )
Съединени дела C‑183/17 P и C‑184/17 P
International Management Group
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Сътрудничество за развитие — Изпълнение на бюджета на Европейския съюз при непряко управление — Задача по изпълнението на бюджета, възложена на определен субект — Замяна на определения субект с друг — Жалба за отмяна — Допустимост — Подлежащи на обжалване актове — Съмнения относно статута на международна организация на първоначално определения субект — Упражняване на правото на защита преди приемането на увреждащи актове — Поверителност на разследванията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)“
I. Въведение
1.
Предмет на съединени дела C‑183/17 P и C‑184/17 P са жалбите, подадени от International Management Group (наричана по-нататък „IMG“) съответно срещу решения на Общия съд на Европейския съюз от 2 февруари 2017 г., International Management Group/Комисия (T‑29/15) ( 2 ) и IMG/Комисия (T‑381/15) ( 3 ).
2.
Тези две дела се вписват в един и същ фактически контекст, а именно изменението на програма за действие в полза на Мианмар/Бирма, което отнема от IMG изпълнението на проекта при непряко управление поради наличието на съмнения относно статута ѝ на международна организация, възникнали в резултат на разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).
3.
С решение по дело T‑29/15 Общият съд отхвърля подадената от IMG жалба за отмяна на Решение за изпълнение C(2014) 9787 (окончателен), прието на 16 декември 2014 г. от Европейската комисия ( 4 ). С решение по дело T‑381/15 той отхвърля другата жалба на IMG, с която тя иска, от една страна, отмяна на писмо от 8 май 2015 г., с което Комисията, уведомява IMG за решението да ѝ откаже възможността да сключва нови споразумения по метода на непряко управление, приложим спрямо международните организации ( 5 ), както и, от друга страна, поправяне на вредите, които твърди, че е претърпяла от предприетите мерки.
4.
Освен това настоящите дела имат за предмет насрещните жалби, подадени от Комисията, с които по-специално се иска отмяна на посочените решения в частта, в която Общият съд приема, според тази институция — неправилно, че подадените от IMG жалби до първата инстанция са допустими.
5.
В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се ограничи до анализа на новите основни правни въпроси, които се поставят в разглеждания случай, а именно въпросите, повдигнати по-конкретно в насрещните жалби, във вторите основания на жалбите по настоящите две дела, както и в четвъртото основание на жалбата по дело C‑183/17 P и в третото основание на жалбата по дело C‑184/17 P.
6.
В това отношение преди произнасянето по същество трябва да се изследва дали актове като тези, чиято отмяна се иска, подлежат на обжалване. След това, за да се прецени основателността на оспорваните съдебни решения, ще следва да се разгледа евентуалното значение в конкретния случай на понятието „международна организация“ по смисъла на разпоредбите от приложимата финансова правна уредба на Европейския съюз ( 6 ). Накрая е необходимо да си поставим въпроса за обхвата на правото на лице да представи защитата си, преди по отношение на него да бъде приета дадена мярка, и по-специално как това право следва да се съчетае с опазването на поверителността на разследванията на OLAF.
7.
Посочвам веднага, че според мен, по съображенията, които ще изложа по-нататък, Съдът би трябвало не само да отхвърли възраженията за недопустимост, повдигнати от Комисията, но и двете групи правни основания, изтъкнати от IMG, които ще бъдат анализирани в настоящото заключение.
II. Обстоятелства, предхождащи споровете
8.
Обстоятелствата, предхождащи споровете, са изложени подробно съответно в обжалваните по настоящите две дела съдебни решения, към които препращам в това отношение ( 7 ). Основните и необходими за осмислянето на това заключение съображения могат да бъдат обобщени, както следва.
9.
На 7 ноември 2013 г. Комисията приема Решение за изпълнение C(2013) 7682 относно годишна програма за действие в полза на Мианмар/Бирма, която следва да бъде финансирана от общия бюджет на Европейския съюз ( 8 ). Това решение предвижда, по-конкретно в приложение 2 ( 9 ) към него, на IMG, представена в посоченото решение като международна организация, да бъдат възложени задачи по изпълнението на бюджета на проекта ( 10 ).
10.
На 17 февруари 2014 г. OLAF уведомява Комисията, че е започнала разследване относно правния статут на IMG.
11.
На 26 февруари 2014 г. Комисията предприема предпазни мерки, основани на разпоредби, свързани с разследванията на OLAF ( 11 ), като обосновава тези мерки с наличието на съмнения относно статута на IMG на международна организация, възникнали в резултат на възражения, повдигнати от няколко държави—членки на Съюза. С писмо от 25 април 2014 г. тя уведомява IMG за приемането на посочените мерки и за мотивите си за това.
12.
На 15 декември 2014 г. Комисията получава доклада, изготвен от OLAF след приключване на разследването ѝ ( 12 ), в който тази служба приема по същество, че IMG не представлява международна организация по смисъла на Регламент № 1605/2002.
13.
На 16 декември 2014 г. Комисията взема решение, с което определя различен от IMG субект да изпълнява при непряко управление програмата за развитие на търговията, предвидена в измененото по този начин първоначално решение за изпълнение ( 13 ). Това решение е предмет на жалбата, разглеждана по дело C‑183/17 P.
14.
На 16 януари 2015 г. правната служба на Комисията изготвя докладна записка, съдържаща правен анализ на окончателния доклад за разследването на OLAF.
15.
С писмо от 8 май 2015 г. Комисията уведомява IMG за действията, които възнамерява да предприеме по различните препоръки, съдържащи се в окончателния доклад на OLAF, и по-специално за това, че нейните служби няма да сключват нови договори с IMG по специалната процедура, предвидена в Регламент № 966/2012 за международните организации, докато не се установи с абсолютна сигурност правният статут на заинтересованото лице. Това писмо е предмет на жалбата, разглеждана по дело C‑184/17 P.
III. Производството пред Общия съд и обжалваните съдебни решения
А. Производството и решението по дело T‑29/15
16.
Производството е образувано по жалба, подадена от IMG на 21 януари 2015 г. в секретариата на Общия съд, регистрирана под номер T‑29/15, с която иска отмяна на решението от 16 декември 2014 г. на основание член 263 ДФЕС.
17.
С молба, подадена на 24 март 2015 г. в секретариата на Общия съд, Комисията прави възражение за недопустимост. С определение от 30 юни 2015 г. Общият съд постановява, че ще се произнесе по това възражение с решението по същество и не се произнася по съдебните разноски.
18.
На 13 януари 2016 г. IMG подава молба с искане Общият съд да разпореди на Комисията да представи окончателния доклад на OLAF и становището на правна ѝ служба по този доклад ( 14 ).
19.
На 2 февруари 2017 г. Общият съд постановява решение по дело T‑29/15. На първо място, той приема, че нито едно от двете възражения за недопустимост, изтъкнати от Комисията, не е основателно, тъй като решението от 16 декември 2014 г. произвежда задължителни правни последици спрямо IMG и не представлява акт, който изцяло потвърждава предпазните мерки от 26 февруари 2014 г., така че това решение е подлежащ на обжалване акт и следователно подадената от IMG жалба е допустима ( 15 ).
20.
След това Общият съд се произнася по съществото на спора, като приема, че нито едно от седемте основания за обжалване, изтъкнати от IMG ( 16 ), не е обосновано и поради това жалбата за отмяна следва да бъде отхвърлена ( 17 ). Освен това той отхвърля молбата на IMG за представяне на доказателства и я осъжда да заплати съдебните разноски ( 18 ).
Б. Производството и решението по дело T‑381/15
21.
Производството е образувано по жалба на IMG, подадена на 14 юли 2015 г. в секретариата на Общия съд, регистрирана под номер T‑381/15, с която на основание член 263 ДФЕС се иска отмяна на писмото от 8 май 2015 г., както и поправяне на вредите, които се твърди, че са причинени от приемането на предвидените в споменатото писмо мерки, на основание член 268 ДФЕС.
22.
С молба, подадена на 25 септември 2015 г. в секретариата на Общия съд, Комисията прави възражение за недопустимост. С определение от 29 януари 2016 г. Общият съд постановява, че ще се произнесе по това възражение с решението по същество и не се произнася по съдебните разноски.
23.
В хода на писмената и устната фаза на производството, Комисията прави искане две доказателства, представени от IMG, а именно окончателният доклад на OLAF и становището на собствената ѝ правна служба, в което се анализира посоченият доклад, да бъдат изключени като доказателства от преписката по делото ( 19 ).
24.
На 2 февруари 2017 г. Общият съд постановява решение по дело T‑381/15. На първо място, той се произнася по двете повдигнати от Комисията възражения за недопустимост, като приема, че жалбата за отмяна е допустима, тъй като е насочена срещу предвидената в обжалваното писмо мярка, съгласно която Комисията решава, че IMG вече няма да може да кандидатства за изпълнение на проекти при непряко управление като международна организация, докато съществуват съмнения относно правния ѝ статут, и че в останалата си част жалбата е недопустима, или че вече не е налице правен интерес ( 20 ).
25.
След това, като се произнася по съществото на спора, Общият съд приема, че нито едно от осемте основания за обжалване, изтъкнати от IMG ( 21 ), не е обосновано и поради това жалбата за отмяна трябва да бъде отхвърлена ( 22 ). Освен това Общият съд отхвърля направеното от IMG искане за обезщетение за вреди и я осъжда да заплати съдебните разноски ( 23 ).
26.
Накрая, Общият съд уважава искането на Комисията за изключването от доказателствата по делото на становището на правната ѝ служба, но отхвърля искането ѝ за изключването на окончателния доклад на OLAF ( 24 ).
IV. Производствата пред Съда и исканията на страните
27.
Настоящото производство е образувано по две жалби, подадени от IMG в секретариата на Съда на 11 април 2017 г., регистрирани под номера C‑183/17 P и C‑184/17 P, с които иска от Съда съответно:
–
да отмени решение по дело T‑29/15 и да постанови окончателно решение по спора, като отмени решението от 16 декември 2014 г., както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,
–
да отмени решение по дело T‑381/15 и да постанови окончателно решение по спора, от една страна, като отмени писмото от 8 май 2015 г., и от друга страна, като осъди Комисията да поправи вредите, които се твърди, че са причинени поради приемането на мерките, предвидени в това писмо, както и да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски за производствата пред двете инстанции.
28.
В писмените си отговори и в дупликата си по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P Комисията приканва Съда да отхвърли тези жалби и да осъди IMG да заплати всички съдебни разноски.
29.
Освен това Комисията представя насрещни жалби по тези две дела, с които иска от Съда, първо, да отмени решенията, постановени съответно по дела T‑29/15 и T‑381/15, в частта им, в която са отхвърлени възраженията за недопустимост, повдигнати в първоинстанционното производство, на второ място, да постанови окончателно решение по този аспект на спора, като обяви за недопустими подадените от IMG жалби за отмяна, и трето, да осъди IMG да заплати съдебните разноски. Освен това по дело C‑184/17 P Комисията иска Съдът да изключи от доказателствата по делото окончателния доклад на OLAF, както и да бъде заличено всяко позоваване на този доклад и на неговото съдържание ( 25 ).
30.
С решение от 20 март 2017 г. дела C‑183/17 P и C‑184/17 P са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.
31.
В проведеното на 13 юни 2018 г. заседание устни становища представят IMG и Комисията.
V. Анализ
32.
В подкрепа на жалбите за отмяна, съответно на решение по дело T‑29/15 и на решение дело T‑381/15, IMG изтъква четири основания по дело C‑183/17 P ( 26 ) и пет основания по дело C‑184/17 P ( 27 ), които отчасти се припокриват. Освен това по дело C‑183/17 P тя критикува решението на Общия съд да отхвърли искането ѝ за представянето на окончателния доклад на OLAF. По дело C‑184/17 P тя оспорва отхвърлянето на искането ѝ за обезщетение, както и решението на Общия съд да обяви за недопустимо и да не приложи към преписката становището на правната служба на Комисията по посочения доклад.
33.
От своя страна в представените по тези две дела насрещни жалби Комисията твърди, че Общият съд неправилно е приел, че актовете, срещу които са насочени жалбите за отмяна на IMG, са подлежащи на обжалване актове. Освен това по дело C‑184/17 P, като допълнително основание тя упреква Общия съд, че не е изключил окончателния доклад на OLAF от преписка по делото.
34.
В това отношение бих искал да отбележа, че исканията на двете страни, свързани с посочения доклад, понастоящем се оказват безпредметни, тъй като от устните изявления на Комисията се установява, че няколко дни преди заседанието пред Съда тя е предала по свое собствено решение въпросния доклад и приложенията към него на IMG, което IMG потвърди по време на заседанието.
35.
Освен това бих искал да припомня, че единствено възраженията за недопустимост, повдигнати в насрещните жалби, както и някои аспекти на вторите основания за обжалване по тези две дела, както и четвъртото основание по дело C‑183/17 P и третото основание по дело C‑184/17 P са предмет на настоящото заключение, което обхваща разгледаните по-долу основни правни въпроси ( 28 ).
А. По обжалваемостта на актовете, предмет на подадените от IMG жалби (насрещните жалби по съединени дела C‑183/17 P и C‑184/17 P)
36.
Подадените от Комисията насрещни жалби поставят въпроси от процесуално естество, по-специално що се отнася до допустимостта на жалбите на IMG до Общия съд, които следва да се разгледат най-напред, преди анализа на повдигнатите в жалбите на IMG проблеми по същество.
37.
В насрещните жалби по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P ( 29 ) Комисията иска отмяната на обжалваните съдебни решения, тъй като Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че съответно решението от 16 декември 2014 г. и писмото от 8 май 2015 г. представляват подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС и поради това подадените от IMG жалби за отмяна на тези актове са допустими.
38.
В отговор IMG поддържа, че отхвърлянето на възраженията за недопустимост, постановено от Общия съд, е правилно. Споделям последното становище поради съображенията, които следват.
1. По задължителните правни последици на посочените актове
39.
В подкрепа на исканията си Комисията твърди на първо място, че Общият съд неправилно е приел, че решението от 16 декември 2014 г. и писмото от 8 май 2015 г. пораждат задължителни правни последици, които засягат интересите на IMG, докато според тази институция настоящият случай не бил такъв.
40.
Припомням, че в съответствие с постоянната съдебна практика на Съда и на Общия съд предмет на жалбата за отмяна на основание член 263 ДФЕС могат да бъдат всички актове на институциите на Съюза, които пораждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на третите лица, изменяйки съществено правното им положение. За да се определи дали даден акт поражда такива последици, трябва да се разгледат неговият предмет, съдържание и същност, както и фактическият и правен контекст, в който актът се вписва, с уточнението, че формата, в която е приет, по принцип е без значение в това отношение ( 30 ).
41.
По дело C‑183/17 P, относно решение от 16 декември 2014 г., Комисията твърди по същество, че субект като IMG, на който тази институция е възложила задача по изпълнението на бюджета, не е процесуално легитимиран да обжалва акт като посоченото решение, с което тази задача се възлага занапред на друг субект, а именно GIZ ( 31 ).
42.
Според Комисията Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че правна последица от изменението, направено с решението от 16 декември 2014 г., е лишаването на IMG от възможността да сключи споразумение за възлагане на изпълнението, която ѝ е била предоставена с първоначалното решение за изпълнение. На първо място, тя твърди, че видно от текста на член 84 от Регламент № 966/2012 ( 32 ), прието на това основание решение за финансиране, като решението от 16 декември 2014 г., по естеството си е чисто вътрешен акт, който предхожда евентуалното поемане на задължение за разход от бюджетна и правна гледна точка ( 33 ) и следователно не поражда никакви правни последици по отношение на третите лица. Второ, тя твърди, че само споменаването на името на IMG в първоначалното решение за изпълнение не ѝ дава правото да изисква сключването на споразумение за възлагане ( 34 ), така че изменението на този акт, в резултат на заместването ѝ с GIZ, като избран субект с оглед сключването на такова споразумение, би могло да има само фактически, а не правни последици за положението на IMG. Трето, тя поддържа, че Общият съд неправилно е приложил към случая съдебна практика, характерна за обществените поръчки, докато режимът на непряко управление, предвиден във финансовите правила на Съюза, бил много специфичен.
43.
Смятам обаче, че част от различните оплаквания, формулирани от Комисията, са неоснователни, а други са недопустими. Всъщност, от една страна, Общият съд е приел — правилно, според мен — че решението от 16 декември 2014 г. не може да се разглежда като вътрешен акт ( 35 ), след като целта на това решение е да се отнеме на IMG възможността да сключи споразумение за възлагане с Комисията в съответствие с разпоредбите на Регламент № 966/2012 ( 36 ), и според мен посочената от Комисията съдебна практика не може да доведе до друг извод ( 37 ). От друга страна, макар да е безспорно, че IMG никога не е придобивала право да иска реализирането на тази възможност, това не променя факта, че оспорваното решение има за правна последица сигурното и окончателно лишаване на заинтересованото лице от такава възможност, тъй като в резултат от замяната с GIZ IMG губи качеството си на субект, на който е възложено, в случай на необходимост, изпълнението на бюджета за съответния проект ( 38 ). Накрая, що се отнася до последния довод, изведен от предполагаемото неправилно прилагане на специфична за обществените поръчки съдебна практика, според мен е достатъчно да се констатира, че той явно не е достатъчно обоснован от Комисията ( 39 ), за да може да бъде взет предвид от Съда ( 40 ).
44.
От друга страна, по дело C‑184/17 P, относно писмото от 8 май 2015 г., Комисията поддържа по същество, че субект като IMG, на който е възложено изпълнението, не е процесуално легитимиран да обжалва акт като посоченото писмо, с който тази институция го уведомява, че в бъдеще няма да му възлага задачи по изпълнението на бюджета, докато не се установи с абсолютна сигурност правният му статут ( 41 ).
45.
Според Комисията оспорваното писмо щяло да породи чисто фактически, но не и правни последици, които освен това не засягали реално, а само потенциално IMG. Тя изтъква, че в това писмо се е ограничила да посочи намерението си да не сключва в бъдеще споразумения с IMG по метода на непряко управление, приложим за международните организации, предвиден в Регламент № 966/2012 ( 42 ), поради наличието на съмнения относно правния статут на заинтересованото лице. Тя добавя, че последното няма право да сключи споразумение, което зависи от волята на Комисията, а още по-малко да сключи споразумение в съответствие с разглежданите специални правила, които са предназначени за определени организации.
46.
Въпреки това, по подобие на направения по-горе анализ относно решението от 16 декември 2014 г., установявам, че писмото от 8 май 2015 г. е произвело не само фактически или потенциални, а задължителни правни последици по отношение на IMG, тъй като в него Комисията изразява волята си към съответния момент да не сключва нови споразумения за възлагане със заинтересованото лице ( 43 ), акт, който по същество е решение, което пряко и незабавно прекратява всякаква възможност на IMG да бъдат възложени задачи по изпълнението на бюджета в качеството ѝ на международна организация до последващо друго решение в тази връзка.
47.
Ето защо съм на мнение, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото в двете обжалвани съдебни решения, като е приел, че съответно решението от 16 декември 2014 г. и писмото от 8 май 2015 г. пораждат задължителни правни последици, които могат да засегнат съществено интересите на IMG, и следователно двата акта, посочени в подадените жалби, подлежат по тази причина на обжалване на основание член 263 ДФЕС.
2. По липсата на потвърдителен характер на разглежданите актове
48.
На второ място, само по дело C‑183/17 P Комисията упреква още Общия съд, че е отхвърлил другото повдигнато пред него възражение за недопустимост. В това отношение тя твърди, че Общият съд неправилно е приел, че оспорваното решение от 16 декември 2014 г. не представлява изцяло потвърдителен акт на писмото от 25 април 2014 г., с което тази институция информира IMG за приемането на предпазните мерки, считано от 26 февруари 2014 г. От своя страна IMG твърди, че Общият съд основателно отхвърля възражението за недопустимост. Такова е и моето мнение.
49.
На първо място, Комисията твърди, че Общият съд неоснователно е преценил, че съществува „ново обстоятелство“, изразяващо се във факта, че решението от 16 декември 2014 г.„окончателно“ изключва възможността IMG да сключи евентуално споразумение за възлагане, докато писмото от 25 април 2014 г. изключва тази възможност „временно“ или „като предпазна мярка“ ( 44 ).
50.
В това отношение ще припомня, че постоянната съдебна практика приема, от една страна, че е недопустима жалба за отмяна срещу акт, който само потвърждава друго решение, придобило окончателен характер ( 45 ), и от друга страна, че такъв е случаят, когато оспореният акт не съдържа нов фактически или правен елемент в сравнение с предходното решение ( 46 ). Всъщност в тази хипотеза разглежданият акт не цели да произведе задължителни правни последици, които са самостоятелни в сравнение със съдържащите се в решението, което той потвърждава ( 47 ).
51.
В настоящия случай на пръв поглед срещу обжалваното решение би могло да се възрази, както внушава това Комисията, че то е прието при същите фактически обстоятелства като наложените преди него предпазните мерки, а именно поради наличието на съмнения относно статута на IMG като международна организация, така че разглежданото решение не съдържало нови елементи ( 48 ). Въпреки това според мен е безспорно, че в периода между съответните актове е настъпила поредица от събития, представляващи нови обстоятелства, и по-специално това, че на 15 декември 2014 г. Комисията получава окончателния доклад за разследването на OLAF ( 49 ).
52.
По-специално считам, че Общият съд правилно е приел, че тези предпазни мерки са съвсем различни от решението от 16 декември 2014 г., и то според мен от гледна точка както на правния им характер, така и на последиците от тях. Както този съд подчертава, първите възпрепятстват само временно ( 50 ) възможността IMG евентуално да сключи с Комисията споразумение за възлагане, докато оспорваното решение има за последица да изключи за постоянно тази възможност, заменяйки името на IMG с това на GIZ ( 51 ). По този начин оспорваното решение не се ограничава с потвърждаване на съдържанието на предходен акт, а включва нови обстоятелства по смисъла на припомнената по-горе съдебна практика, тъй като неговият предмет и правният му обхват са различни от тези на предпазните мерки ( 52 ), за които заинтересованото лице е било уведомено с писмото от 25 април 2014 г.
53.
Второ, Комисията твърди, че макар посоченото писмо и решението от 16 декември 2014 г. да са приети в резултат на отделни административни процедури и на различни правни основания, както отбелязва Общият съд ( 53 ), подобен извод бил ирелевантен, след като вторият от тези актове бил само автоматична и пряка последица от първия.
54.
Не споделям тази гледна точка, тъй като според мен в съответствие с критериите за преценка, взети многократно предвид от Съда и от Общия съд ( 54 ), спорното решение се вписва в специфична правна рамка и поражда самостоятелни правни последици в сравнение с предприетите преди това мерки, които следователно не могат да се разглеждат като просто потвърдени от решението.
55.
Всъщност в обжалваното решение по дело C‑183/17 P се подчертава, според мен — правилно, че Комисията е приела разглежданите предпазни мерки в рамките на разследването на OLAF относно статута на IMG на международна организация и на основание разпоредбите на Регламент № 883/2013 относно процедурата на такова разследване ( 55 ), докато оспорваното решение е прието в рамките на годишната програма за действие за 2013 г. в полза на Мианмар/Бирма, която следва да бъде финансирана от общия бюджет на Европейския съюз, на основание разпоредбите на Регламент № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за този бюджет. На следващо място, Общият съд правилно отбелязва, че спорното решение действително представлява нов аспект ( 56 ), тъй като само жалба за отмяна срещу това решение позволява на IMG да оспорва законосъобразността на мерките, свързани не с разследването на OLAF съгласно разпоредбите на Регламент № 883/2013, а с евентуалното отпускане на средства по посочената програма за действие съгласно разпоредбите на Регламент № 966/2012 ( 57 ).
56.
В този смисъл считам, обратно на твърденията на Комисията, че решението от 16 декември 2014 г. по никакъв начин не представлява пряко и необходимо продължение на предпазните мерки, които са били съобщени на IMG с писмото от 25 април 2014 г. ( 58 ).
57.
С оглед на всички тези обстоятелства считам, че обжалваните съдебни решения по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P не са опорочени от грешка при прилагане на правото, състояща се това, че с тях Общият съд отхвърля възраженията за недопустимост, повдигнати от Комисията в първоинстанционното производство. След като двата акта, съответно оспорени пред този съд ( 59 ), са безспорно обжалваеми, подадените от IMG жалби за отмяна срещу тях трябва да бъдат приети за допустими, както правилно според мен постановява Общият съд. Ето защо считам, че подадените от Комисията насрещни жалби по настоящите дела не биха могли да бъдат уважени.
Б. По основателността на решенията, приети във връзка със статута на IMG от гледна точка на финансовите правила на Съюза (вторите основания на жалбите по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P)
58.
Във вторите основания на жалбите, съответно по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, които са изведени от нарушение на финансовите правила на Съюза, от нарушение на задължението за мотивиране и от изопачаване на доказателствата по преписката, IMG поддържа по същество, че Общият съд неправилно приема, че решението от 16 декември 2014 г. и писмото от 8 май 2015 г. на Комисията са надлежно обосновани от наличието на съмнения във връзка със статута на заинтересованото лице на международна организация.
59.
В своя защита Комисията поддържа, че посочените втори основания са недопустими или, при условията на евентуалност, явно неоснователни. От своя страна считам, че тези основания са допустими, но необосновани, предвид съображенията, изложени по-долу, като на първо място ще бъдат обсъдени най-важните според мен доводи на IMG ( 60 ), а след това тези, които по мое мнение са от второстепенно значение.
1. По главната част от вторите основания на жалбите по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P
60.
С вторите основания IMG упреква най-вече Общия съд, че по двете разглеждани дела не е извършил надлежна проверка на нередностите, които жалбоподателят твърди, че са допуснати от Комисията. На първо място, IMG поддържа, че мотивите на обжалваните съдебни решения са неправилни, тъй като заинтересованото лице не е имало достъп до събраните от OLAF декларации на някои държави преди приемането на оспорваните актове ( 61 ). На следващо място, тя настоява, че мотивите на тези решения са непълни, тъй като Общият съд не изяснява защо било достатъчно от гледна точка на съответните разпоредби на финансовите правила на Съюза ( 62 ) пет държави да поставят под съмнение статута на IMG на международна организация, за да се приеме, че това качество е можело да ѝ се отрече в оспорваните актове ( 63 ).
61.
В своя защита Комисията твърди, че тези оплаквания са недопустими на етапа на обжалването с мотива, че от една страна, те поставят не правни, а фактически въпроси, и от друга страна, че са изведени от доводи, които не са били изложени в първоинстанционното производство и следователно са нови. Тя добавя, че при всички случаи, ако тези възражения бъдат приети за допустими, те са явно неоснователни, тъй като подадените до Общия съд жалби не са относно статута на IMG на международна организация по смисъла на финансовите правила на Съюза ( 64 ), а имат за цел да се установи дали с оглед на съществуващите съмнения относно правния статут на заинтересованото лице оспорваните актове са в обхвата на правото на преценка на Комисията при изпълнението на бюджета на Съюза.
62.
От своя страна, на първо място, считам, че възраженията, изложени в съответната част на вторите основания, са напълно допустими, тъй като, както посочва IMG в репликата си, доводите в тази връзка не са нито фактически, нито нови. Всъщност, от една страна, тези доводи се основават на явно нарушение на правна норма, тъй като поставят под въпрос правната обоснованост от гледна точка на финансовите правила на Съюза на мотивите на обжалваните съдебни решения, с които са отхвърлени подадените от IMG жалби. От друга страна, те възпроизвеждат по същество една от вече изложените от IMG тези в първоинстанционното производство, а именно че Комисията не е спазила посочената правна уредба при приемането на оспорваните актове ( 65 ).
63.
На второ място, по същество, споделям становището на Комисията, че така защитаваната от IMG теза е неправилна, тъй като нито Комисията, нито следователно Общият съд са се произнесли по въпроса дали IMG действително притежава качеството „международна организация“, като според мен липсата на такава правна квалификация е ключов елемент. Този съд всъщност е разгледал въпроса дали с оглед на съмненията във връзка с това Комисията е можела законосъобразно да реши, тоест без да допусне явна грешка в преценката, нито грешка при прилагане на правото, да не възлага в бъдеще задачи по изпълнението на бюджета на IMG в посоченото качество, докато въпросните съмнения не бъдат разсеяни ( 66 ). В този смисъл в пасажите на обжалваните съдебни решения, подложени на критика от жалбоподателя, Общият съд съсредоточава анализа си върху въпросите дали, приемайки, че са налице съмнения относно статута на IMG на международна организация, и като прави въз основа на това изводи, довели до издаването на оспорваните актове, Комисията не е надхвърлила границите на правото си на преценка и не е нарушила условията, предвидени от приложимите разпоредби на финансовите правила на Съюза ( 67 ). Общият съд дава отрицателен отговор на тези въпроси, като посочва според мен надлежни правни мотиви за възприетата от него позиция.
64.
С оглед на така очертания предмет на първоинстанционните производства струва ми се, че не е необходимо и дори е ирелевантно да се разглеждат оплакванията на IMG, че Общият съд не е взел под внимание обстоятелството, че тя отговаря и на двете условия за статута на „международна организация“ по смисъла на посочената правна уредба ( 68 ), независимо от посочените декларации на някои държави предполагаеми или бивши членове на организацията, тъй като само пет от общо шестнадесет държави ( 69 ) са направили възражения по този въпрос ( 70 ). Всъщност считам, че от тези обстоятелства не може при всички положения да се установи, че Комисията неправомерно е изразила съмнения относно статута на IMG на международна организация и от това е извела посочените по-горе последици. Освен това считам, че Общият съд не е упражнил неправилно правомощието си за контрол, когато е стигнал до заключението, че с оглед на представените доказателства по делото ( 71 ) е било правомерно и законосъобразно Комисията да реши да не възлага занапред на IMG задачи по изпълнението на бюджета на Съюза, в известен смисъл като предпазна мярка до изясняването на въпроса с правния статут на заинтересованото лице.
65.
Трето, що се отнася до първоначалните доводи на IMG, че съмненията на Комисията се основават на доказателства, изведени от разследването на OLAF, които заинтересованото лице не е било в състояние да оспори своевременно ( 72 ), ще се огранича с констатацията, че тези доводи са свързани не с нарушение на финансовите правила на ЕС, което е в основата на настоящата част на вторите основания за обжалване, а със зачитането на правото на защита, което ще бъде разгледано в рамките на други основания за обжалване, повдигнати по настоящите дела ( 73 ), тъй като този въпрос е предмет на последните.
66.
С оглед на всички тези съображения намирам за неоснователни оплакванията, повдигнати от IMG в разглежданата по-горе част от вторите основания на жалбите по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P.
2. По останалите части от вторите основания на жалбите по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P
67.
Първо, в началото на втората група основания на жалбите по дело C‑183/17 P и по дело C‑184/17 P IMG твърди по същество, че съображенията на Общия съд в обжалваните съдебни решения се основават на предпоставката за мотиви, опорочени от нередовност, доколкото този съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е изопачил доказателствата по преписката ( 74 ). Тя поддържа, че Общият съд е придал неправилни мотиви на съответно оспорваните по тези дела актове, а именно решението от 16 декември 2014 г. и писмото от 8 май 2015 г.
68.
Отбелязвам, че тук става въпрос, както посочва самата IMG, и срещу което възразява Комисията, за довод, който повтаря вече представените оплаквания в първите две основания на жалбите по тези две дела, които не са предмет на настоящото заключение. Ще посоча само, че според мен в цитираните от IMG откъси ( 75 ), Общият съд е искал да изложи не мотивите, които се съдържат в самите оспорвани актове, както твърди жалбоподателят, а контекстът, в който се вписват тези актове, по-специално за да характеризира обстоятелството, че Комисията е уведомила IMG преди приемането на актовете, че има съмнения относно правния ѝ статут ( 76 ). Следователно твърдението за нередовност на посочените от IMG мотиви на обжалваните съдебни решения е явно необосновано, тъй като се основава на неправилен според мен прочит на тези съдебни решения.
69.
Второ, съгласно второто основание за обжалване по дело C‑184/17 P IMG се позовава на изопачаване на доказателствата по преписката ( 77 ), като упреква Общия съд, че е приел, че заинтересованото лице не е представило доказателства, позволяващи преодоляване на съмненията, изразени от Комисията, въпреки че IMG е представила на тази институция, а след това и на съда, поредица от документи, които да докажат, че съмненията са неоснователни. Жалбоподателят изтъква, че видно от посочените от него осем документа, „петте въпросни държави[ ( 78 )] са подписали акта за учредяване на IMG; Норвегия е подписала устава на IMG; Норвегия, Белгия и Португалия са взели участие в заседанията на управителния орган на IMG. Освен това председателят на заседанието на 25 ноември 1994 г. двукратно е установил, че тези пет държави членки са подписали акта за учредяването на IMG, и от друга страна, нито една от тези държави не е съобщила на IMG, че се оттегля от IMG“ ( 79 ). Комисията се противопоставя на това възражение, като оспорва не само защитавания от жалбоподателя подход, но и неговия анализ на посочените документи ( 80 ).
70.
От постоянната съдебна практика е видно, че в производство по обжалване освен при неспазване на правилата за доказателствената тежест и за събирането на доказателствата и при изопачаването им преценката от Общия съд на доказателствената сила на материалите по преписката не може да бъде оспорвана пред Съда. Освен това жалбоподател не би могъл, под претекст, че се позовава на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, да иска всъщност извършването на нова преценка на същите, и по-специално на доказателствената сила, която трябва да им бъде призната — действие което е извън компетентността на Съда ( 81 ).
71.
Според мен в този случай в точки 102 и 106 от решение по дело T‑381/15, които конкретно са подложени на критика, Общият съд по същество приема, че с оглед на доказателствата, представени от IMG, тя не е доказала надлежно, че тези държави все още действително се смятат за нейни членове, независимо от декларациите, направени пред OLAF. Считам, че преценката на посочените доказателства, направена от Общия съд, за да оцени тяхната доказателствена сила, не показва никакво изопачаване на съдържанието им, и по-специално че IMG не е доказала никаква фактическа неточност при тълкуването им.
72.
Трето, отново по дело C‑184/17 P, IMG поддържа, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, като изтъква, че обжалваното съдебно решение има, от една страна, противоречиви мотиви, що се отнася до липсата на последици от възприетата от Комисията позиция, която предхожда по време разследването на OLAF, и от друга страна, мотиви, които са спорни, защото се отнасят до преразглеждането на „financial backing“ (финансова подкрепа) на IMG в резултат на възраженията, направени от някои държави ( 82 ).
73.
Бих искал да припомня, че съгласно постоянната съдебна практика Общият съд не е длъжен да мотивира всеки свой избор, когато в подкрепа на решението си се основава по-скоро на едно доказателство, отколкото на друго. Мотивите на решението му обаче трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията му, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за постановеното решение и на Съда — да упражни своя съдебен контрол ( 83 ).
74.
В случая във връзка със споменатото по-горе първо оплакване, което се отнася до точка 105 от решението по дело T‑381/15, взета извън контекста ѝ, ще отбележа, че в светлината на предхождащите оспорвания цитат точки на решението ( 84 ) изглежда недвусмислено, че тук Общият съд цели да отхвърли довода на IMG, изведен от това, че Комисията преди това я е считала за международна организация, като изтъква, че тази позиция на Комисията предхожда съмненията, породени от разследването на OLAF — съмнения, които са накарали посочената институция да промени своята позицията и които представляват ключов елемент в заключенията на Общия съд. Фактът, че този съд, както твърди заинтересованото лице, вероятно не е взел предвид представените от IMG доказателства по време на разследването на OLAF, не би могъл според мен да се разглежда като противоречие, нито да постави под въпрос наличието на достатъчно мотиви във въпросната точка ( 85 ). Следователно настоящото оплакване може единствено да се отхвърли.
75.
Що се отнася до споменатото по-горе второ оплакване, свързано с точки 102 и 108 от същото съдебно решение, отбелязвам, че IMG по същество упреква Общия съд, че е приел, че декларациите на държавите, които оспорват членството си в тази организация, трябвало да попречат на квалифицирането ѝ като международна организация, тъй като това би довело до загуба на финансовата им подкрепа за организацията, докато според IMG този аспект не бил необходимо условие за такава квалификация съгласно финансовите правила от 2012 г. ( 86 ). Според мен обаче от прегледа на двете оспорвани точки е видно, че Общият съд изобщо не излага подобни мотиви ( 87 ) и че съдържащите се в тях доводи сами по себе си са ясни и могат да обосноват извода, в подкрепа на който са направени, поради което това оплакване е явно неоснователно.
76.
Според мен от изложеното по-горе следва, че точките от обжалваното съдебно решение, посочени в тези две оплаквания, не са опорочени от нарушение на задължението за мотивиране.
77.
В заключение считам, че вторите основания на подадените от IMG жалби по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В. По обхвата на правото на защита, на което се позовава IMG (четвърто основание на жалбата по дело C‑183/17 P и трето основание на жалбата по дело C‑184/17 P)
78.
Според мен е необходимо доводите, изведени от евентуално нарушение на правото на защита, изтъкнати от IMG съответно във връзка с четвъртото основание на жалбата ѝ по дело C‑183/17 P и с третото основание на жалбата ѝ по дело C‑184/17 P, да бъдат подложени на допълнителен анализ, но поотделно, тъй като текстовете на тези основания имат допирни точки, но също и различия.
1. По четвъртото основание на жалбата по дело C‑183/17 P
79.
В четвъртото основание на жалбата по дело C‑183/17 P IMG упреква Общия съд, че в обжалваното съдебно решение е допуснал ( 88 ) нарушение на принципа на добра администрация и нарушение на правото на изслушване ( 89 ). Подобно на Комисията, която оспорва тези доводи в писмения си отговор ( 90 ), считам, че посоченото основание е необосновано, дори явно неоснователно, поради следните причини.
80.
На първо място, като се позовава на решение на Общия съд относно правото на всяко лице да бъде изслушано преди приемане на решение с неблагоприятни за него последици ( 91 ), IMG твърди, че в случая тя не е била уведомена за точните причини за съмненията на Комисията в статута ѝ на международна организация и не е имала възможност да представи своята гледна точка по този въпрос, преди тази институция да приеме оспорваното решение, а именно решението от 16 декември 2014 г.
81.
Ще припомня, че правото на изслушване е закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), който гарантира правото на добра администрация. Съгласно посочения член 41, параграф 2, буква а) това право включва именно правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Съгласно постоянната съдебна практика това предполага, че на адресата на решение с неблагоприятни последици трябва да се даде възможност да представи надлежно и ефективно своето становище относно фактите и обстоятелствата, на които административният орган възнамерява да основе своето решение, така че неговите устни или писмени становища да могат евентуално да повлияят на съдържанието на решението или дори да поставят под въпрос приемането му ( 92 ).
82.
Считам, че в настоящия случай, след задълбочен анализ на фактите и без да допусне грешка при прилагане на правото, Общият съд е приел, че Комисията е информирала в достатъчна степен IMG за произхода на съмненията си относно правния статут на последната и ѝ е предоставила надлежна възможност да изложи доводите си на един предходен етап, в различните писма, разменени по този въпрос преди приемането на оспорваното решение, и че правото на IMG да бъде изслушана е било зачетено ( 93 ).
83.
На второ място, IMG упреква Общия съд, че не е постигнал подходящо равновесие между осигуряването на поверителността на разследванията на OLAF и гарантирането на основното право на заинтересованото лице да бъде изслушано. Според нея този съд погрешно е приел, че запазването на поверителността е могло да бъде основание за Комисията да не предостави на IMG окончателния доклад на OLAF, до който тази институция е имала достъп непосредствено преди да приеме решението от 16 декември 2014 г. ( 94 ). IMG посочва по-специално точка 142 от решение по дело T‑29/15, където се споменават „нови доказателства“, посочени от Комисията.
84.
В това отношение бих искал да отбележа, че във връзка с припомненото по-горе право на изслушване ( 95 ) член 41, параграф 2, буква б) от Хартата гарантира правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна. Регламент № 883/2013 относно разследванията, провеждани от OLAF, предвижда в член 10, параграфи 1—3, че информацията, изпратена или получена в хода на такива разследвания, се ползва със защита и че институциите на Съюза са длъжни да осигурят спазването на поверителността на такава информация. Освен това, докато член 11, параграфи 3—5 от посочения регламент предвижда предаването на доклада от разследването на OLAF на компетентните национални органи или съответните институции, нито една разпоредба от този акт не предвижда предаването му на лицето, за което се отнася разследването ( 96 ). Както Общият съд многократно приема, според мен — правилно, по дела с подобна на разглежданата проблематика, видно от правната уредба за OLAF, органите адресати на окончателния доклад, само в случай че възнамеряват да приемат увреждащи засегнатото лице актове въз основа на доклада, трябва да предоставят достъп до него съгласно приложимите по отношение на тях процесуални норми, за да позволят на това лице да упражни надлежно правото си на защита ( 97 ).
85.
Смятам, че по настоящото дело C‑183/17 P, ако Комисията е искала да основе своето решение от 16 декември 2014 г. — акт с неблагоприятни последици за IMG ( 98 ) — пряко на окончателния доклад на OLAF ( 99 ), тя несъмнено е трябвало да предостави на заинтересованото лице достъп до съдържанието на този доклад и да му даде възможност да представи доводите си в своя защита ( 100 ) особено ако се окаже, че този документ съдържа нови факти и обстоятелства, които биха могли да бъдат възприети по отношение на него от страна на Комисията.
86.
Въпреки това най-напред отбелязвам, че прегледът на обжалваното съдебно решение показва, че Общият съд сочи многократно необходимостта от постигането на баланс между евентуалното уведомяване от страна на Комисията за наличието на „нови доказателства“, съдържащи се в образуваната пред нея преписка, и необходимостта от запазване на поверителността на разследването на OLAF, и то не с оглед на окончателния доклад на OLAF, както внушава IMG в жалбата си, а с оглед на писмото от 25 април 2014 г. ( 101 ). Следва обаче да се посочи, че това писмо е изпратено на IMG от Комисията в момент, когато разследването на OLAF все още е в ход и когато по тази причина опазването на поверителността е особено необходимо. Освен това, видно от констатациите на Общия съд, от една страна, в писмото от 25 април 2014 г. се посочва, че „новите доказателства“ в резултат на това разследване само потвърждават съмненията за статута на IMG, които Комисията вече е изразила ( 102 ), и от друга страна, IMG не възразява пред този съд срещу факта, че Комисията е била длъжна по силата на член 10 от Регламент № 883/2013 да запази такава поверителност, както и да не разкрива поради това подробностите за новите доказателства ( 103 ).
87.
Освен това, при всички положения Общият съд е приел, според мен — с основание, че независимо от твърденията за ограничената информацията, която Комисията е предоставила на IMG, все пак жалбоподателят е добре запознат с мотивите за приемането на решението от 16 декември 2014 г., по-специално чрез писмо от 25 април 2014 г. ( 104 ), и при това с достатъчна степен на точност, за да бъде заинтересованото лице в състояние да представи своята защита преди решението, ако е възнамерявало да направи това ( 105 ). Всъщност, както вече бе посочено и от други генерални адвокати ( 106 ), достъпът до информацията, съхранявана от институциите на Съюза, не е самоцел, а целта му е да позволи на заинтересованото лице да се защити, така че предполагаема нередност не може да доведе до отмяна на акт, когато не се е отразила на упражняването на правото на защита. Добавям, че преценката на фактическите обстоятелства, извършена от Общия съд в това отношение, не може да бъде оспорена в рамките на настоящото производство по обжалване, тъй като не е доказано каквото и да е изопачаване, нито дори се изтъква такова на този етап на производството ( 107 ).
88.
Поради това считам, че обжалваното съдебно решение, и по-специално точка 142 от него, която именно е обект на критика от IMG в това отношение, съдържа мотиви, които не са опорочени от грешки при прилагане на правото в частта относно необходимия баланс между поверителността на разследването, водено от OLAF, и възможността заинтересованото лице да упражни правото си на защита.
89.
На трето място, IMG критикува конкретно доводите на Общия съд в точка 143 от решението по дело T‑29/15, и то в три аспекта. Първо, тя изтъква нарушение на задължението за добра администрация, що се отнася до връзката, която уж била пряка, между мерките, приети преди това от Комисията, и оспорваното решение. Второ, тя повтаря довода си, че Комисията не е зачела правото ѝ да бъде изслушана относно твърдените съмнения преди приемането на това решение. Трето, IMG поддържа, че пред Общия съд тя е трябвало да докаже, не че изходът на производството е щял да бъде различен, а само, че е можел да бъде различен, ако беше имала възможност да изрази гледната си точка.
90.
Що се отнася до първото оплакване, не споделям анализа на IMG, според който Общият съд неправилно приема, че решението от 16 декември 2014 г. е „пряка последица“ от предхождащите го актове ( 108 ), макар че, според жалбоподателя, тези актове, а след това и въпросното решение, са приети в интервал от няколко месеца, че окончателният доклад на OLAF е получен междувременно от Комисията,и че тя не е можела да изясни в детайли позицията си още на етапа на приетите преди това от нея предпазни мерки. Всъщност, струва ми се, че в точка 143 от обжалваното съдебно решение Общият съд в действителност се е ограничил да приеме, според мен — правилно, че оспорваното решение е пряка последица от наличието на съмнения относно правния статут на IMG, които вече са доведени до знанието ѝ ( 109 ), и че заинтересованото лице е било уведомено, че при липсата на обяснения от негова страна, които да разсеят тези съмнения, Комисията не би могла да му възложи изпълнението на бюджета за проекта, посочен в първоначалното решение за изпълнение.
91.
Що се отнася до второто оплакване относно правото на IMG да може да упражни правото си на защита, достатъчно е да се посочи, че то не е основателно поради изложените по-горе съображения ( 110 ).
92.
Що се отнася до третото оплакване, според което Общият съд изисквал от IMG да докаже действителното въздействие на твърдяното нарушение на правото на изслушване върху изхода от разглежданото производство, докато съдебната практика ( 111 ) поставяла изискване единствено да се приведе доказателство за съществуването на потенциално въздействие, считам, че този съд не е допуснал грешка при прилагане на правото. Съгласно трайната съдебна практика, посочена от Общия съд, когато е налице евентуална процесуална нередност, съдът следва да установи дали, в зависимост от фактическите и правните обстоятелства по случая, разглежданото производство е можело да приключи с различен резултат, ако при липсата на подобна нередност жалбоподателят беше могъл да осигури по-добре своята защита ( 112 ). Следователно в обжалваното решение Общият съд основателно е приел ( 113 ) в рамките на своята независима преценка на фактите, че не е доказано, с оглед на доводите, представени от IMG, както и на съдържащите се в преписката доказателства, че разглежданото производство е можело да приключи с различен резултат, ако Комисията изрично беше уведомила заинтересованото лице за намерението си да приеме решението от 16 декември 2014 г.
93.
С оглед на всички тези съображения считам, че четвъртото основание на жалбата по дело C‑183/17 P трябва да се отхвърли като неоснователно.
2. По третото основание на жалбата по дело C‑184/17 P
94.
Третото основание на подадената от IMG жалба по дело C‑184/17 P ( 114 ) съвпада отчасти с четвъртото основание на жалбата по дело C‑183/17 P, посочено по-горе, тъй като е изведено от нарушение на правото на защита, което се твърди въз основа на доводи, аналогични на изложените в подкрепа на последното, но освен това е изведено от нарушение на задължението за мотивиране и от изопачаване на доказателствата, които не са изтъкнати по дело C‑183/17 P ( 115 ). Подобно на Комисията ( 116 ), считам, че посоченото трето основание също е неоснователно поради следните причини.
95.
Първо, IMG по същество упреква Общия съд, че не е направил съответните изводи от собствената си констатация, че Комисията е трябвало да приеме решението, отразено в писмото от 8 май 2015 г., едва след като е позволила на заинтересованото лице да се запознае с окончателния доклад на OLAF.
96.
С оглед на посочената по-горе съдебна практика относно възможността за достъп до поверителните документи на OLAF ( 117 ), без да е налице противоречие в мотивите и изопачаване на фактите при преценката ( 118 ), според мен Общият съд правилно е решил, че Комисията безспорно е трябвало предварително да уведоми IMG за окончателния доклад на OLAF ( 119 ), но че констатираната нередност при обстоятелствата по настоящия случай все пак не е имала определящо отражение върху правото на защита на заинтересованото лице, тъй като то е имало възможност многократно и преди оспореното писмо да представи становището си по съществуващите съмнения относно правния му статут ( 120 ).
97.
Второ, IMG твърди, че е трябвало да може да изложи доводите си, както по отношение на фактите и обстоятелствата, на които Комисията е възнамерявала да основе своето решение, така и по отношение на самия проект за решение ( 121 ).
98.
Все пак, противно на настойчивите твърдения на IMG по настоящото дело C‑184/17 P, според мен от относимата съдебна практика следва, че правото на изслушване преди приемането на неблагоприятно решение предполага съответното лице да може да изложи становището си по фактите и обстоятелствата, на които административният орган възнамерява да основе своето решение, но не и по отношение на съдържанието на решението, което предстои да се приеме, така че проектът да трябва да му бъде представен предварително ( 122 ).
99.
Трето, IMG твърди, че не тя, а Комисията е трябвало да докаже, че производството е можело да приключи с различен резултат, ако оспорваното решение не беше опорочено от разглежданото нарушение ( 123 ).
100.
Впрочем според мен от съдебната практика, припомнена в обжалваното съдебно решение и посочена по-горе ( 124 ), следва, че когато счита, че е налице процесуално нарушение, съдът трябва да провери дали въпросната процедура би могла да приключи с различен резултат, ако не беше налице това нарушение с оглед на специфичните обстоятелства на случая и на всички доказателства по делото, и особено на онези, които са представени от страната, позоваваща се на посоченото нарушение ( 125 ). Според мен обаче частта от обжалваното съдебно решение, която по-конкретно е предмет на критика от IMG в това отношение, съдържа задълбочен анализ на изтъкнатите от нея доводи пред Общия съд и на доказателствата, съдържащи се в преписката по делото ( 126 ), анализ, от който този съд е могъл да направи извода, без да допусне грешка при прилагане на правото, нито изопачаване на доказателствата, че не е установено, че при липсата на разглежданата нередност ( 127 ) Комисията би могла да приеме решение, различно от съдържащото се в оспорваното писмо ( 128 ).
101.
Ето защо съм на мнение, че третото основание от жалбата, представена от IMG по дело C‑184/17 P, трябва да се отхвърли като неоснователно.
VI. Заключение
102.
С оглед на изложените съображения предлагам на Съда:
–
да отхвърли подадените от Европейката комисия насрещни жалби по съединени дела C‑183/17 P и C‑184/17 P като неоснователни и
–
без да предопределя основателността на другите основания на подадените от International Management Group жалби и да се произнася по съдебните разноски, да отхвърли второто и четвъртото основание по дело C‑183/17 P, както и второто и третото основание по дело C‑184/17 P като неоснователни.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) Непубликувано решение, EU:T:2017:56 (наричано по-нататък „решение по дело T‑29/15“ или „обжалваното съдебно решение“).
( 3 ) Непубликувано решение, EU:T:2017:57 (наричано по-нататък „решение по дело T‑381/15“, или „обжалваното съдебно решение“, а заедно с решение по дело T‑29/15 — „обжалваните съдебни решения“).
( 4 ) Решение за изменение на Решение за изпълнение C(2013) 7682 (окончателен) на Комисията за приемане на годишната програма за действие за 2013 г. в полза на Мианмар/Бирма, която следва да бъде финансирана от общия бюджет на Европейския съюз (наричано по-нататък „решението от 16 декември 2014 г.“ или „оспорваното решение“).
( 5 ) Наричано по-нататък „писмото от 8 май 2015 г.“ или „оспорваното писмо“.
( 6 ) Следва да се има предвид, че жалбите по настоящите дела се отнасят до Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1081/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. (ОВ L 311, 2010 г., стр. 9) (наричан по-нататък „Регламент № 1605/2002“), Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент [№ 1605/2002] (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 478/2007 на Комисията от 23 април 2007 година (ОВ L 111, 2007 г., стр. 13) (наричан по-нататък „Регламент № 2342/2002“ и заедно с Регламент № 1605/2002 „финансовите правила от 2002 г.“), Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент [№ 1605/2002] (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1), и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент [№ 966/2012] (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1) (Регламент № 966/2012 и Регламент № 1268/2012 са наричани по-нататък заедно „финансовите правила от 2012 г.“).
( 7 ) Вж. точки 1—15 от решение по дело T‑29/15 и точки 1—17 от решение по дело T‑381/15.
( 8 ) Наричано по-нататък „първоначалното решение за изпълнение“.
( 9 ) Това приложение описва втората мярка, включена в годишната програма за действие, одобрена с това решение, като посочва, че тази мярка представлява програма за развитие на търговията, финансирана изцяло от Съюза, и трябва да бъде приложена чрез съвместно управление с международна организация.
( 10 ) Вж. точка 8.3.1 и бележка под линия 2 от същото приложение.
( 11 ) Мерки, приети в съответствие с член 7, параграф 6 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 2013 г., стр. 1).
( 12 ) Наричан по-нататък „окончателният доклад на OLAF“, обобщен в точка 7 от решението по дело T‑381/15.
( 13 ) Съгласно член единствен от решение от 16 декември 2014 г., приложението към него заменя приложение 2 към първоначалното решение за изпълнение (вж. специално точка 4.3.1 от новото приложение, където се споменава субектът, който замества IMG, а именно Deutsche Gesellschaft für Internationale Zusammenarbeit (GIZ) GmbH, наричано по-нататък „GIZ“).
( 14 ) Производството пред Общия съд е описано подробно в точки 16—25 от решение по дело T‑29/15.
( 15 ) Вж. точки 28—78 от решение по дело T‑29/15.
( 16 ) Основанията за обжалване, изложени в точка 26 от решение по дело T‑29/15.
( 17 ) Вж. точки 79—169 от решение по дело T‑29/15.
( 18 ) Вж. точки 170—175 от решение по дело T‑29/15.
( 19 ) Производството пред Общия съд е описано подробно в точки 18—25 от решение по дело T‑381/15.
( 20 ) Вж. точки 29—75 от решение по дело T‑381/15.
( 21 ) Основанията за обжалване, изложени в точка 76 от решение по дело T‑381/15.
( 22 ) Вж. точки 76—160 от решение по дело T‑381/15.
( 23 ) Вж. точки 161—173 и 185 от решение по дело T‑381/15.
( 24 ) Вж. точки 174—184 от решение по дело T‑381/15.
( 25 ) Последното искане обаче според мен става безпредметно, предвид предоставените от страните данни по време на съдебното заседание (вж. т. 34 от настоящото заключение).
( 26 ) Основания, които IMG обобщава, както следва: „1) Неизпълнение на задължението за мотивиране — Неизпълнение на задължението на съда за мотивиране — Изопачаване на данните от преписката; 2) Нарушение на Регламент [№ 1605/2002] и на Регламент [№ 966/2012] — Нарушение на Регламент [№ 2342/2002] и на Регламент [№ 1268/2012] — Неизпълнение на задължението на съда за мотивиране — Изопачаване на данните от преписката; 3) Нарушение на принципа на добро финансово управление — Неизпълнение на задължението за мотивиране — Неизпълнение на задължението на съда за мотивиране — Нарушение на Регламент [№ 966/2012] (член 61, параграф 1 и член 60, параграф 2); 4) Нарушение на принципа на добра администрация — Нарушение на правото на изслушване“.
( 27 ) Основания, които IMG обобщава, както следва: „1) Нарушение на Процедурния правилник на Общия съд, на Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник на Общия съд и на правото на защита — Нарушение на задължението на ответника за мотивиране — Нарушение на задължението на първоинстанционния съд за мотивиране — Изопачаване на фактите по преписката; 2) Нарушение на Регламент [№ 966/2012] и Регламент [№ 1268/2012] — Явна грешка в преценката — Нарушение на задължението на първоинстанционния съд за мотивиране — Изопачаване на фактите по преписката; 3) Нарушение на правото на защита — Нарушение на задължението на първоинстанционния съд за мотивиране — Изопачаване на фактите по преписката; 4) Нарушение на принципа на пропорционалност — Нарушение на задължението на първоинстанционния съд за мотивиране — Изопачаване на фактите по преписката; 5) Нарушение на принципа на правната сигурност — Нарушение на задължението на първоинстанционния съд за мотивиране — Нарушение на член 61 от Регламент [№ 966/2012]“.
( 28 ) Вж. точки 5 и 6 от настоящото заключение.
( 29 ) Отбелязвам, че не се оспорва фактът, че тези насрещни жалби отговарят на изискванията на член 178 от Процедурния правилник на Съда, и по-специално на параграф 2 от него.
( 30 ) Вж. по-специално решение от 19 януари 2017 г., Комисия/Total и Elf Aquitaine (C‑351/15 P, EU:C:2017:27, т. 35 и 36), определение от 11 октомври 2017 г., Guardian Glass España, Central Vidriera/Комисия (T‑170/16, EU:T:2017:722, т. 85 и сл.), и решение от 8 май 2018 г.Esso Raffinage/Европейска агенция по химикалите (ECHA) (T‑283/15, EU:T:2018:263, т. 49—51).
( 31 ) Комисията посочва конкретно точки 46, 50—52, 57 и 59—63 от решение по дело T‑29/15.
( 32 ) Съгласно параграфи 1—3 от посочения член 84, озаглавен „Решение за финансиране“: „1. Всеки разход се поема като задължение […]. 2. [П]оемането на задължение за разход се предхожда от решение за финансиране, прието от институцията […]. 3. В решението за финансиране, посочено в параграф 2, се определят преследваната цел, очакваните резултати, методът на изпълнение и общата сума. То съдържа също така описание на дейностите, които ще се финансират, размера на сумата, разпределена за всяка дейност, и примерен график на изпълнението. В случай на непряко управление, в [него] се посочват субектът […] съгласно член 58, параграф 1, буква в), критериите, използвани при избора на субекта […] и възложените му задачи“.
( 33 ) Според Комисията правното задължение за разход се изразява в „договори, споразумения, възлагане и др.“ и разпоредителят с бюджетни кредити разполага със свобода на преценка по този въпрос.
( 34 ) Комисията подчертава, че член 3 от първоначалното решение за изпълнение, който не е променен от оспорваното решение, гласи, че задачи по изпълнението на бюджета в рамките на съвместното управление „могат да бъдат“, а не „ще бъдат“ възложени на субекта, посочен в приложенията.
( 35 ) А именно, в съответствие с постоянната съдебна практика акт, който поражда последици само във вътрешната сфера на администрацията и който не създава права или задължения за третите лица (вж. по-специално решения от 6 април 2000 г., Испания/Комисия, C‑443/97, EU:C:2000:190, т. 28), и от 22 април 2015 г., Planet/Комисия, T‑320/09, EU:T:2015:223, т. 63).
( 36 ) Както е отбелязано в точка 50 от решение по дело T‑29/15, „фактът, че не е сигурно, че разпоредителят с бюджетни кредити ще сключи споразумение за възлагане с [GIZ], не оказва влияние върху обстоятелството, че това споразумение би могло при всички положения да се сключи единствено с [GIZ], а не с [IMG]“, която в резултат на оспорваното решение вече не отговаря на условията.
( 37 ) В това отношение Комисията се основава най-вече на решение от 25 февруари 1988 г., Les Verts/Парламент (190/84, EU:C:1988:94, т. 7 и 8), въпреки че това решение предхожда Регламент № 966/2012 и не се отнася до решение от същия вид като оспорваното.
( 38 ) Припомням, че първоначалното решение за изпълнение определя IMG като субект, на който са възложени задачи по изпълнението на бюджета, „при условие че бъде сключено съответното споразумение [за възлагане]“ (вж. т. 4 от решение по дело T‑442/03). Заинтересованото лице правилно изтъква, че макар да не му предоставя право да сключи такова споразумение, това решение все пак поражда правни последици, тъй като, в случай че Комисията впоследствие би искала да сключи такова, тя е щяла да може да направи това единствено с IMG, правна последица, която отпада с приемането на решението от 16 декември 2014 г.
( 39 ) Ще отбележа само, че в различните точки от обжалваното съдебно решение, които са изрично посочени от Комисията в първата част на насрещната ѝ жалба по дело C‑183/17 P (и по-конкретно точки 46, 50—52, 57 и 59—63 от решение по дело T‑29/15), Общият съд цитира само един съдебен акт (определение за налагане на временна мярка от 8 януари 2014 г., Stichting Sona и Nao/Комисия, T‑505/13 R, непубликувано, EU:T:2014:1), който впрочем е посочен от самата Комисия пред Общия съд и според мен е неотносим към конкретния случай, поради мотивите, които основателно са приети от този съд (вж. т. 61—63 от решението). Що се отнася до частите от решенията, цитирани в точка 56 (непосочена) от решение по дело Т‑29/15, те отразяват трайна съдебна практика (припомнена в т. 40 от настоящото заключение) с общо приложение, което очевидно излиза извън областта на обществените поръчки.
( 40 ) Съдът многократно е постановявал, че за да не бъде недопустима съответната жалба или съответното основание, жалбата трябва точно да посочва пороците на обжалваното съдебно решение, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане, за да може да бъде предмет на правна преценка, позволяваща на Съда да упражни своето правомощие и да осъществи своя контрол за законосъобразност (по-специално решение от 1 февруари 2018 г., Panalpina World Transport (Holding) и др./Комисия, C‑271/16 P, непубликувано, EU:C:2018:59, т. 17).
( 41 ) Комисията изрично посочва точки 44—48 от решението по дело T‑381/15.
( 42 ) По-специално съгласно член 58, параграф 1, буква в), подточка ii) от същия регламент, който предвижда, че „Комисията изпълнява бюджета, […] непряко („непряко управление“) […] като възлага задачи по изпълнението на бюджета […] на международни организации“.
( 43 ) Относно конкретното съдържание на спорното писмо вж. точки 10—16 и 44 от решение по дело T‑381/15, по-специално последните две точки по отношение на разглеждания аспект от насрещната жалба на Комисията по дело C‑184/17 P.
( 44 ) По този въпрос Комисията изрично сочи точки 70—73 от решение по дело T‑29/15.
( 45 ) Жалба срещу потвърдително решение е недопустима само ако потвърденото решение е станало окончателно, тъй като не е обжалвано в определения срок (вж. по-конкретно решение от 31 май 2017 г., DEI/Комисия, C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 35).
( 46 ) Вж., освен практиката на Общия съд, цитирана в точка 69 от решение по дело T‑29/15, решения от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия (T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 107), и от 13 октомври 2015 г., Intrasoft International/Комисия (T‑403/12, EU:T:2015:774, т. 48—52); що се отнася до практиката на Съда, вж. решения от 19 януари 2017 г., Комисия/Total и Elf Aquitaine (C‑351/15 P, EU:C:2017:27, т. 37—49), и от 31 май 2017 г., DEI/Комисия (C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 33 и 34).
( 47 ) Вж. по-специално решения от 19 януари 2017 г., Комисия/Total и Elf Aquitaine (C‑351/15 P, EU:C:2017:27, т. 37—49), и от 8 май 2018 г., Esso Raffinage/Европейска агенция по химикалите (ECHA) (T‑283/15, EU:T:2018:263, т. 50 и 81—83).
( 48 ) Комисията добавя, че оспорваното решение не било резултат от „преразглеждане“, като има предвид решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия (T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 49). Въпреки това според мен,в цитираната съдебната практика Общият съд има предвид евентуалния отказ за преразглеждане от страна на администрацията, положение, което не съвпада с разглежданото в спора по настоящото дело C‑183/17 P. Също така, когато в точка 69 от решение по дело T‑29/15 Общият съд говори за „преразглеждане“, като се позовава на решение от 22 май 2012 г., Sviluppo Globale/Комисия (T‑6/10, непубликувано, EU:T:2012:245, т. 22), този пасаж, според мен трябва да се разглежда в светлината на точки 21, 24, 31 и 37 от последното решение, където става въпрос за такова преразглеждане. В този смисъл вж. решения от 26 октомври 2017 г., Global Steel Wire и др./Комисия (C‑454/16 P—C‑456/16 P и C‑458/16 P, непубликувано, EU:C:2017:818, т. 30—35), и от 2 юни 2016 г., Moreda-Riviere Trefilerías и др./Комисия (T‑426/10—T‑429/10 и T‑438/12—T‑441/12, EU:T:2016:335, т. 545—549).
( 49 ) Вж. събитията, изложени в точки 7—13 от решението по дело T‑29/15.
( 50 ) Относно временния и обратим характер на мерките, предприети с охранителна цел, вж. по аналогия решение от 5 октомври 2017 г., Mabrouk/Съвет (T‑175/15, EU:T:2017:694, т. 147).
( 51 ) IMG подчертава, според мен — правилно, че решението от 16 декември 2014 г. не е от общ и временен характер, а изключва изрично и окончателно един от двата вида мерки, предвидени в програмата за действие на ЕС за Мианмар/Бирма за 2013 г.
( 52 ) Вж. в този смисъл решение от 3 април 2014 г., Комисия/Нидерландия и ING Groep (C‑224/12 P, EU:C:2014:213, т. 69—72), в което се подчертава, че „предварителен преглед […], осъществен в извънредна ситуация […], която налага приемането на спешни мерки, не може да бъде подчинен на същите критерии като тези, от които трябва да се ръководи окончателно решение“.
( 53 ) По този въпрос Комисията посочва точки 74—76 от решение по дело T‑29/15.
( 54 ) Що се отнася до отчитането на специфичната правна уредба и самостоятелните правни последици на обжалвания акт при разглеждането на допустимостта на жалба за отмяна, вж. също цитираната съдебна практика в бележка под линия 47 от настоящото заключение, по-специално решения от 13 февруари 2014 г.Унгария/Комисия (C‑31/13 P, EU:C:2014:70, т. 57 и сл.), и от 8 декември 2011 г.Deutsche Post/Комисия (T‑421/07, EU:T:2011:720, т. 49 и сл.).
( 55 ) Вж. също бележка под линия 11 от настоящото заключение.
( 56 ) По смисъла на цитираната в тази връзка съдебна практика в точка 50 и сл. от настоящото заключение.
( 57 ) Вж. по-специално точка 76 от решение по дело T‑29/15.
( 58 ) От съображения за изчерпателност отбелязвам, че намирам противоречие в направените от Комисията твърдения, че оспорваното решение е автоматична последица от писмото от 25 април 2014 г., въпреки че в последното се посочва изрично, че тази институция разполага, в съответствие с първоначалното решение за изпълнение, с възможност за преценка дали да сключи договор с IMG (вж. съдържанието на това писмо, изложено в т. 8 и 85 от решение по дело T‑29/15).
( 59 ) А именно решението от 16 декември 2014 г. и писмото от 8 май 2015 г.
( 60 ) Следва да се има предвид, че Комисията съсредоточава защитата си върху въпросната част, както в писмения си отговор, така и в писмената дуплика и устното си становище.
( 61 ) В това отношение IMG има предвид по-специално точка 105 от решение по дело T‑29/15, както и точки 102, 105 и 106 от решение по дело T‑381/15.
( 62 ) Вж. правните актове, посочени в бележка под линия 6 от настоящото заключение, като се има предвид, че второто основание по дело C‑183/17 P се отнася едновременно до финансовите правила от 2002 г. и финансовите правила от 2012 г., докато второто основание по дело C‑184/17 P се отнася само до последните правила. По отношение на разпоредбите, приложими ratione temporis, вж. точка 27 от решение по дело T‑29/15.
( 63 ) В това отношение IMG критикува по-специално точки 104—106, 109 и 110 от решение по дело T‑29/15 (намиращи се в частта, свързана първото и второто основание, повдигнати от нея по посоченото дело), както и точки 102, 103 и 108 от решение по дело T‑381/15 (намиращи се в частта, свързана с третото основание, изтъкнато от нея по посоченото дело). По време на съдебното заседание IMG защитава по-специално тезата, че Общият съд се е заблудил, тъй като фактът, че дадена държава не признава една международна организация или е декларирала, че вече не членува в нея, не може да постави под съмнение правното ѝ съществуване.
( 64 ) В хода на съдебното заседание Комисията изтъква, че искането на IMG да се установи, че тя наистина е международна организация, не може да бъде предмет на настоящото производство, тъй като тази институция не е изразила окончателно становище, а съмнения по въпроса, и че съдилищата на Съюза също не са в състояние да удостоверят това ѝ качество.
( 65 ) Вж. по-специално точки 26, 79 и 95 от решение по дело T‑29/15, както и точка 76 от решение по дело T‑381/15.
( 66 ) Вж. по-специално точки 103—110 от решение по дело T‑29/15, както и точки 98—108 (и по-специално т. 98) от решение по дело T‑381/15, от които е видно, че Общият съд, от една страна, приема, че в съответно оспорваните актове Комисията не е направила заключение, че IMG не е международна организация, а е решила да не ѝ възлага занапред изпълнението на бюджета при непряко управление, докато не отпаднат съмненията относно нейния статут, и от друга страна, е приел, че това решение не е в явно несъответствие с обстоятелства като разглежданите, нито в противоречие с финансовите правила на Съюза.
( 67 ) По-специално с оглед на член 53г, параграф 1 от Регламент № 1605/2002 и на член 60, параграф 2 от Регламент № 966/2012 (точки 95—110 от решение по дело T‑29/15), както и на член 60, параграф 2 от Регламент № 966/2012 и на член 43, параграф 1 от Регламент № 1268/2012 (точки 96—108 от решение по дело T‑381/15).
( 68 ) И по-специално че е организация от публичния сектор, създадена с междуправителствена спогодба съгласно член 43, параграф 1, буква а) от Регламент № 1268/2012, като този параграф определя кои са международните организации, посочени в член 58, параграф 1, буква в), подточка ii) от Регламент № 966/2012.
( 69 ) В жалбите по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P IMG посочва, че е създадена и учредена „през 1994 г. въз основа на междуправителствено споразумение, подписано от 16 държави (Австрия, Белгия, Канада, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Руската федерация, Испания, Швеция и Обединеното кралство) и Службата за хуманитарна помощ на Европейската общност (ECHO)“.
( 70 ) Като се има предвид, че държави, за които се твърди, че са учредители или настоящи членове на IMG, от една страна са оспорили, че имат това качество, а от друга страна, са изразили съмнения по отношение на делегираните правомощия на лицата, които са ги представлявали при учредяването ѝ (вж. по-специално т. 8, 85 и 105 от решение по дело T‑29/15, както и т. 4, 85 и 98 от решение по дело T‑381/15). В хода на съдебното заседание пред Съда Комисията твърди, че видно от окончателния доклад на OLAF, в действителност всички запитани държави, а не само пет от тях, са скептично настроени по този въпрос.
( 71 ) По-специално с оглед на писмото от 25 април 2014 г., в което Комисията посочва, от една страна, че „няколко държави (Испания, Португалия, Норвегия, Италия и Белгия), посочени от IMG като държави, които са членове или учредители, не се считат нито за членове, нито за учредители“, от друга страна, че „Генералният секретар на ООН заяви, че IMG не е специализирана агенция“, и накрая, че „има съмнения относно правомощията на лицата — представители на своите страни към момента на учредяването на IMG“. Според мен доказателствата, които заинтересованото лице е представило в отговор до Комисията, не могат да опровергаят в достатъчна степен тези съществени възражения.
( 72 ) IMG добавя, че самата Комисия не е имала достъп до окончателния доклад на OLAF преди 15 декември 2014 г., но според мен, не формулира ясни възражения във връзка с това срещу обжалваните съдебни решения.
( 73 ) А именно четвъртото основание на жалбата по дело C‑183/17 P и третото основание на жалбата по дело C‑184/17 P, анализирани в точка 78 и сл. от настоящото заключение.
( 74 ) Във връзка с това IMG изрично критикува точки 103, 105, 106, 109 и 110 от решение по дело T‑29/15, както и точки 98 и 99 от решение по дело T‑381/15.
( 75 ) А именно откъс от точка 89 от решение дело T‑29/15 и откъс от точка 98 от решение по дело T‑381/15.
( 76 ) Всъщност, видно от текста на цитираните от IMG пасажи, Общият съд изрично препраща към предходни точки от обжалваните съдебни решения (а именно т. 85—88 от решение по дело T‑29/15 и т. 85 от решение по дело T‑381/15), където този съд описва съдържанието на писмата, получени от заинтересованото лице преди приемането на оспорваните актове, и по-специално писмото от 25 април 2014 г., в което Комисията посочва причините за своите съмнения.
( 77 ) На това място жалбоподателят има предвид по-конкретно точки 102 и 106 от решение по дело T‑381/15.
( 78 ) А именно „Испания, Португалия, Норвегия, Италия и Белгия“ съгласно точки 85 и 98 от решение по дело T‑381/15.
( 79 ) IMG твърди също така, че „наистина, не е представила удостоверение от съответните пет държави, но нищо не налага тази единствената форма на доказване“. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както веднага след това признава IMG, Общият съд е посочил такова удостоверение само като пример.
( 80 ) В частта от писмения отговор, който се отнася до първото основание на жалбата по дело C‑184/17 P, но към която тя препраща относно второ основание по настоящото дело, Комисията възразява, че IMG „пренебрегва […] факта, че Общият съд е извършил цялостна преценка на всички доказателства“, и „се впуска в изолиран анализ на отделните документи, изопачавайки мотивите на обжалваното съдебно решение“. Що се отнася до второто основание, Комисията твърди, че „документите, посочени в точка 51 от жалбата, не доказват статута на международна организация, нито могат да разсеят тези съмнения“.
( 81 ) Вж. по-специално решение от 9 юни 2011 г., Comitato Venezia vuole vivere и др./Комисия (C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 152, 153 и 159), определение от 30 юни 2016 г., Slovenská pošta/Комисия (C‑293/15 P, непубликувано, EU:C:2016:511, т. 29 и 39), решения от 26 януари 2017 г., Комисия/Keramag Keramische Werke и др. (C‑613/13 P, EU:C:2017:49, т. 26, 27 и 37—39), и от 16 ноември 2017 г., Ludwig-Bölkow-Systemtechnik/Комисия (C‑250/16 P, EU:C:2017:871, т. 38 и 39).
( 82 ) В това отношение IMG критикува съответно точка 105, както и точки 102 и 108 от решение по дело T‑381/15.
( 83 ) Вж. по-специално решения от 25 октомври 2017 г., Словакия/Комисия (C‑593/15 P и C‑594/15 P, EU:C:2017:800, т. 73 и 74), от 7 март 2018 г., SNCF Mobilités/Комисия (C‑127/16 P, EU:C:2018:165, т. 34), и от 7 юни 2018 г. по дело Equipolymers и др./Съвет (C‑363/17 P, непубликувано, EU:C:2018:402, т. 44—46).
( 84 ) Точки 103 и 104 от посоченото решение, гласят: „[п]ри тези условия следва да се констатира, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, нито явна грешка в преценката, като е приела, че са съществували съмнения относно статута на международна организация на жалбоподателя с оглед на декларациите на тези държави“, и „[д]оводите, изтъкнати от жалбоподателя в това отношение, не могат да поставят под съмнение този извод“.
( 85 ) Комисията поддържа също, че решение по дело T‑381/15 не е опорочено от липса на мотиви, що се отнася до промяна в позицията на тази институция по отношение на IMG.
( 86 ) В защита Комисията възразява, че финансовата подкрепа на съответните държави може законосъобразно да бъде поставена под въпрос с оглед на съмненията относно правния статут на IMG.
( 87 ) Посочените точки 102 и 108 гласят съответно, че „[IMG] не е представила нито на Комисията, нито на Общия съд доказателства, като например удостоверения от въпросните държави, потвърждаващи, че тези държави все още считат, че са членове, въпреки направените пред OLAF декларации. Фактът, че съществува презумпция, според която държавите— членки на международна организация, следва да ѝ предоставят финансова подкрепа, е без значение в това отношение“, и че „доколкото [IMG] твърди, че отговаря на двете условия, които се изискват, за да бъде международна организация, […] и че Комисията е възприела погрешно тълкуване на понятието „международна организация“ […], се налага изводът, че във всички случаи тези доводи не опровергават констатацията, че Комисията е могла да има основателни съмнения относно статута на [IMG] на международна организация, като се има предвид, че държавите, за които се счита, че са нейни членове или учредители, отричат това“ (вж. също бележка под линия 71 от настоящото заключение).
( 88 ) В рамките на посоченото четвърто основание IMG критикува изрично точки 134—143 от решение по дело T‑29/15.
( 89 ) От съображения за изчерпателност ще отбележа, че съгласно текста на жалбата IMG установява изрична връзка между тези основания и някои доводи, които представя в рамките на първото основание по същото дело, което само по себе си не е предмет на настоящото заключение.
( 90 ) Като се има предвид, че четвъртото основание не е посочено в писмената реплика на IMG, а следователно и в писмената дуплика на Комисията по дело C‑183/17 P, и че е предмет на кратките становища по време на съдебното заседание.
( 91 ) IMG се позовава на решение от 5 октомври 2016 г., ECDC/CJ (T‑395/15 Р, непубликувано, EU:T:2016:598) в подкрепа на твърдението, че е трябвало да има възможност да представи своето становище, от една страна, относно фактите и обстоятелствата, на които Комисията възнамерява да основе своето решение, и от друга страна, във връзка със самия проект на решение, което тази институция е възнамерявала да приеме, което не се е случило.
( 92 ) Вж. по-специално решения от 11 декември 2014 г., Boudjlida (C‑249/13, EU:C:2014:2431, т. 31 и 36—38), от 20 декември 2017 г., Prequ’ Italia (C‑276/16, EU:C:2017:1010, т. 45 и 46), от 5 октомври 2016 г., ECDC/CJ (T‑395/15 Р, непубликувано, EU:T:2016:598, т. 54, 55, 57, 60, 62 и 73), от 15 декември 2016 г., Испания/Комисия (T‑466/14, EU:T:2016:742, т. 40 и 41), и от 8 февруари 2018 г., Institute for Direct Democracy in Europe/Парламент (T‑118/17, непубликувано, EU:T:2018:76, т. 36 и 37).
( 93 ) Вж. по-конкретно точки 135—138, 141 и 142 от решение по дело T‑29/15 наред с точки 85—89 от това решение, във връзка с първото основание на жалбата, където има по-подробно изложение на съдържанието на посочените писма.
( 94 ) Като припомням, че Комисията е получила доклада на 15 декември 2014 г., което е в деня преди приемането на оспорваното решение.
( 95 ) Вж. точка 81 от настоящото заключение.
( 96 ) Въпреки това, както се посочва в съображение 24 от Регламент № 883/2013, регламентът защитава правото на лице, което е обект на разследване, като му дава възможност да изрази своето становище по засягащите го факти по време на разследването. Така съгласно член 9, параграф 2, шеста алинея от него,засегнатото лице има право да получи протокола от събеседването си с представителите на OLAF, за да може да одобри съдържанието му или да добави свои забележки.
( 97 ) В този смисъл по отношение на оповестяването на документите на OLAF в рамките на административната дейност на институция на Съюза, вж. по-специално решения от 26 май 2016 г., International Management Group/Комисия (T‑110/15, EU:T:2016:322, т. 22, 24 и 32—37), от 18 май 2017 г., Panzeri/Парламент (T‑166/16, непубликувано, EU:T:2017:347, т. 98), и от 19 юни 2018 г., Le Pen/Парламент (T‑86/17, непубликувано, EU:T:2018:357, т. 81—84).
( 98 ) Относно факта, че разглежданото решение е с неблагоприятни последици за IMG, вж. изложението, свързано с обжалваемостта на този акт, съдържащо се в точка 41 и сл. от настоящото заключение.
( 99 ) Като уточнявам, че според мен изглежда, че в случая това не е било направено.
( 100 ) Вж. по аналогия съдебната практика на Общия съд, цитирана в бележка под линия 97 от настоящото заключение.
( 101 ) Вж. по-специално точка 142 от решение по дело T‑29/15 (относно втората част от третото основание, изтъкнато пред Общия съд, което е предмет на четвъртото основание, изтъкнато по настоящото дело C‑183/17 P, предмет на този анализ), а също и точки 85 и 92 от това решение (относно шестото основание, изтъкнато пред Общия съд).
( 102 ) Вж. резюмето на фактите в точки 6—8 от решение по дело T‑29/15.
( 103 ) Вж. точки 92 in fine и 138 in fine от решение по дело T‑29/15.
( 104 ) Вж. точки 85—89 от решение по дело T‑29/15. (вж. също бележка под линия 71 от настоящото заключение).
( 105 ) Вж. също по аналогия решения от 18 май 2017 г., Panzeri/Парламент (T‑166/16, непубликувано, EU:T:2017:347, т. 99 и 100), и от 19 юни 2018 г., Le Pen/Парламент (T‑86/17, непубликувано, EU:T:2018:357, т. 85 и 86).
( 106 ) Вж. заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело C.A.S./Комисия (C‑204/07 P, EU:C:2008:175, т. 100 и сл.), както и предишните заключения, споменати в него.
( 107 ) От постоянната съдебна практика следва, че преценката на фактите не представлява, освен в случай на изопачаването им, правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване, като се има предвид, че изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства. Вж. по-специално решения от 16 ноември 2017 г., Ludwig-Bölkow-Systemtechnik/Комисия (C‑250/16 P, EU:C:2017:871, т. 39), и от 28 юни 2018 г., Andres (действащ в качеството на синдик на Heitkamp BauHolding)/Комисия (C‑203/16 P, EU:C:2018:505, т. 77).
( 108 ) А именно, според IMG, предпазните мерки от 26 февруари 2014 г. и писмото от 25 април 2014 г., с което Комисията информира заинтересованото лице за приемането на тези мерки.
( 109 ) Ще припомня, че както е видно от точки 8 и 135 от решение по дело T‑29/15, преди писмото от 25 април 2014 г. Комисията е разменила няколко писма с IMG относно статута ѝ на международна организация, в периода от 16 декември 2013 г. до 4 април 2014 г.
( 110 ) Вж. точка 80 и сл. от настоящото заключение.
( 111 ) IMG цитира практиката на Общия съд, посочена в точка 139 от решение по дело T‑29/15, в която се споменава решение от 8 октомври 2015 г., Secolux/Комисия (T‑90/14, непубликувано, EU:T:2015:772, т. 34 и цитираната съдебна практика).
( 112 ) Вж. по-специално решения от 16 юни 2016 г., SKW Stahl-Metallurgie и SKW Stahl-Metallurgie Holding/Комисия (C‑154/14 P, EU:C:2016:445, т. 69—75), от 20 декември 2017 г., Prequ’ Italia (C‑276/16, EU:C:2017:1010, т. 62), от 14 юни 2018 г., Makhlouf/Съвет (C‑458/17 P, непубликувано, EU:C:2018:441, т. 42—46), от 13 декември 2013 г., Унгария/Комисия (T‑240/10, EU:T:2013:645, т. 84 и 85), и от 19 юни 2018 г., Le Pen/Парламент (T‑86/17, непубликувано, EU:T:2018:357, т. 87—91).
( 113 ) Съгласно решението, „дори да се предположи, че Комисията е трябвало да я уведоми за приемането на обжалваното решение, това не би променило обстоятелството, че [IMG] не е посочила нито един довод, позволяващ да се приеме, и от преписката пред Общия съд не се установява, че ако Комисията я беше уведомила за намерението си да приеме обжалваното решение, производството щеше да приключи с различен резултат“ (т. 143 in fine от решение по дело T‑29/15; вж. също т. 139 in fine от това решение). Последните използвани думи действително са малко двусмислени, тъй като използването на израза „би могло да бъде“ обикновено се използва в посочената по-горе съдебна практика. Въпреки това от мотивите, довели до тази неудачната формулировка, се установява, че Общият съд правилно е приложил съответното правило за проверка и следователно не е допуснал грешка при прилагане на правото.
( 114 ) По третото основание IMG изрично възразява срещу точки 117—122 от решение по дело T‑381/15.
( 115 ) IMG излага оплаквания по този въпрос както в жалбата, така и в писмената си реплика.
( 116 ) Като обаче уточнявам, че не приемам доводите, изложени от Комисията срещу това основание на първо място в писмения ѝ отговор, че не е можело да има нарушение на правото на защита поради това че писмото от 8 май 2015 г. не представлявало акт с неблагоприятни последици за IMG (в това отношение вж. т. 43 и сл. от настоящото заключение).
( 117 ) Вж. по аналогия, що се отнася до решението от 16 декември 2014 г., оспорено по дело C‑183/17 P, точка 83 и сл. и цитираната съдебна практика.
( 118 ) Съгласно цитираната съдебна практика в бележка под линия 107 от настоящото заключение.
( 119 ) Според мен неразрешеният на IMG достъп до този доклад е станал възможен поради изтичане на информация (вж. т. 174 и 177 от решение по дело T‑381/15), обстоятелство, на което се позовава Комисията в писмения си отговор, което не би могло да поправи това процесуално нарушение, тъй като при всички положения заинтересованото лице е имало достъп до доклада едва след появата на оспорваното писмо, а именно на 12 декември 2015 г. според дадените от Комисията в хода на съдебното заседание обяснения.
( 120 ) Вж. анализа в точка 117 и сл. от решение по дело T‑381/15. Що се отнася по-специално до довода в жалбата, че IMG „не е могла да знае за резервите, изразени от държавите членки“, и Общият съд бил изопачил фактите по делото, като приема (в т. 122), че нищо не възпрепятствало заинтересованото лице „да попита пряко [тези държави] и да поиска от тях да удостоверят, че са нейни членове“, припомням, че видно от доказателствата по преписката, разгледани от Общия съд, Комисията му е предоставила редица данни по този въпрос, по-специално в писмото от 25 април 2014 г. (вж. т. 85), така че твърдяното изопачаване не е доказано според мен.
( 121 ) Във връзка с това IMG се основава на същата съдебна практика, на която се е позовала по дело C‑183/17 P (вж. бележка под линия 91 от настоящото заключение).
( 122 ) Вж. по-конкретно съдебната практика, цитирана в бележка под линия 92 от настоящото заключение. Според мен решение на Общия съд от 5 октомври 2016 г., ECDC/CJ (T‑395/15 Р, непубликувано, EU:T:2016:598), на което се позовава IMG (и по-специално според мен т. 55 и сл.), не би могло да доведе до различен подход от установения в тази господстваща съдебна практика.
( 123 ) В този смисъл IMG се позовава на решение на Общия съд от 5 октомври 2016 г., ECDC/CJ (T‑395/15 Р, непубликувано, EU:T:2016:598, т. 72), както и на решение на Съда на публичната служба от 8 октомври 2015 г., DD/FRA (F‑106/13 и F‑25/14, EU:F:2015:118, т. 65 и 93).
( 124 ) Освен решение от 8 октомври 2015 г., Secolux/Комисия (T‑90/14, непубликувано, EU:T:2015:772, т. 34), посочено в точка 114 от решение по дело T‑381/15; вж. съдебната практика, посочена в бележка под линия 112 от настоящото заключение.
( 125 ) Във връзка с последното вж. по-специално решения от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma (C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 140), от 16 юни 2016 г., SKW Stahl-Metallurgie и SKW Stahl-Metallurgie Holding/Комисия (C‑154/14 P, EU:C:2016:445, т. 69), и от 19 юни 2018 г., Le Pen/Парламент (T‑86/17, непубликувано, EU:T:2018:357, т. 88 и сл.).
( 126 ) Вж. по аналогия, относно обхвата и точността на направената от Общия съд оценка на възможното отражение на процесуално нарушение, заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело C.A.S./Комисия (C‑204/07 P, EU:C:2008:175, т. 107—109).
( 127 ) Т.е. ако IMG беше запозната с окончателния доклад на OLAF преди оспорваното писмо.
( 128 ) Вж. точки 119—123 от решение по дело T‑381/15, където Общият съд отбелязва по-специално, че IMG съжалява, че не е ѝ е била дадена възможност да отхвърли съмненията относно финансовата си стабилност, докато Комисията не обосновава писмото от 8 май 2015 г. с това съображение; че IMG безспорно не е получила предварително окончателния доклад на OLAF, но Комисията се е отклонила от него в оспорваното писмо, като е приела, че са налице съмнения, а не сигурност, що се отнася до правния статут на заинтересованото лице; и че какъвто и да е бил предметът на въпросите, поставени на държавите членки от OLAF и от Комисията, IMG е имала възможност да се защити ефективно, като запита направо държавите, чиито декларации са предизвикали съмнения относно статута ѝ на международна организация.